Как Русия освободи България от турско робство
Руснаците и българите имат стари национални, културно-езикови и духовни връзки. Сега малцина помнят, че по времето на руския княз Святослав Игоревич (велик княз киевски 945-972 гг.) русите и българите-славяни са били практически един народ. Когато воините на Святослав воюват в България, те почти с нищо не се различават от местното население. Българите наскоро са приели християнството и в селските местности все още са свежи езическите култове (включително култа към Перун), а езикът, духовните и материалните традиции са били общи. Руснаците и българите са принадлежали към една етнокултурна и езикова общност. Не е учудващо, че самият Святослав възнамерява да пренесе столицата на Рус на Дунав, в България.
Това дълбоко чувство на принадлежност към един-единствен народ може да се проследи и след това. Обикновените българи винаги са се чувствали като братя на руснаците. В края на XIV век настъпва дългият период на османската окупация. Османските турци окупират голяма част от Балканския полуостров, включително отслабената от предишни войни и раздробена България. За славяните и християните на Балканите настъпва тежко време – турското робство. Правата и свободите на християните са силно орязани и са им наложени тежки данъци. Включително „кръвният данък“, когато турците са взимали деца за служба в корпуса на еничарите. Юношите са възпитавани като мюсюлмани, забравяли са своите национални и религиозни корени и са ставали жестоки врагове на своите сънародници. При това на славяните е било забранено да живеят на определени територии и се е провеждала политика на ислямизация и потурчване. Не е изненадващо, че славяните, включително и българите, многократно се бунтуват и се опитват да се противопоставят.
Местните партизани се бият срещу турците - хайдути, четници. Всички въстания обаче са удавени в кръв. Без външна подкрепа местното националноосвободително движение нямаше шанс. Истинската надежда за освобождение сред балканските славяни и християни се появи само с нарастването на силата на Русия. Руската империя води трудна борба с Турция за надмощие в Черно море, Кавказ и на Балканите. Стъпка по стъпка руснаците изтласкват силния противник и донасят освобождение на балканските народи. Десетки хиляди руски войници положиха глави, за да освободят Балканите от турската власт.
Свободата на по-голямата част от България е донесена от Руско-турската война от 1877-1878 година. През 1875 г. въстават сърбите в Босна. В годините 1875-1876г. в България започва антитурското въстание. То е потушено по най-жесток начин от османците. Десетки хиляди българи са убити, ограбени и изнасилени от турците и техните нередовни формирования (албанци, кюрди и т.н.). Руското общество, което винаги е възприемало болезнено потисничеството на балканските славяни и християни, е дълбоко възмутено. Руски доброволци тръгват към Балканите, за да воюват с турците, обществени организации, църкви и редакции на вестници събират средства в помощ за бежанците. През 1876 година Сърбия и Черна гора започват война против Турция. Сърбия претърпява тежко поражение и е спасена само от твърдата позиция на Русия. Официален Петербург, който по традиция е бил предпазлив, опасявайки се от реакция от страна на Запада (освен това още не е завършена военната реформа, а и икономиката не е в най-доброто си състояние), известно време се опитва да оказва дипломатически натиск на Константинопол.
Под натиска на европейската общественост, шокирана от кланетата в България, Англия и Франция също настояват пред Турция да проведе реформи. През декември 1876 година Русия поиска Турция да признае автономията на България и Босна под контрола на световните държави. Турците пренебрегват това искане. През 1977 година Русия обявява война на Турция. Конфликтът е тежък. Руската армия не успява да форсира веднага Балкана и засяда в обсадата на Плевен. Въпреки това, руската армия с поддръжката на доброволци от България, румънци и сърби успява да освободи от турците Румъния и България. Авангарда на руската армия начело със Скобелев излизат при Адрианопол и са на подстъпите към Истанбул. Фактически руската армия е можела да вземе Константинопол и да реши изцяло въпроса с освобождението на Балканите от турско владичество. Но Петербург отново (както и през 1829 година: „Адрианопол е наш! Защо руската армия не взе Константинопол“) не се решава да вземе Константинопол и да сложи точка на многовековното историческо противопоставяне с Турция. Ключова роля изиграва страхът от Запада. Петербург се опасява, че против Русия ще се обявят Австрия, Франция и Англия, както по време на Кримската война. Макар Германската империя, където управлява Бисмарк, в този момент да намеква, че ще подкрепи Русия в замяна на възможността за решаването на френския въпрос. Това е разумен обмен.
На 3 март 1878 година (19 февруари по стар стил) е сключен Санстефанският мирен договор. Турците признават независимостта на Сърбия, Румъния и Черна гора. Сърбия и Румъния са разширени съществено. Босна и Херцеговина става автономия. България става автономно княжество, първоначално под руско управление и само формално зависима от Турция. В България са включени етнически българските територии в Мизия, Тракия и Македония. В резултат България се простира от Дунав до Егейско море, от Черно море до Охридското езеро. Турция плаща на Тусия контрибуция и отстъпва редица територии в Кавказ и Европа.
3 март става национален празник в България – Денят на освобождението на България от османско иго. По-късно в чест на руските освободители в България са издигнати стотици паметници. Включително Паметникът на Свободата в прохода Шипка в памет на падналите за освобождението на братския български народ руски воини.
Откраднатата победа
Но против това споразумение се обява „просветеният Запад“ и особено Англия, която изпраща флота си към Дарданелите, и Австро-Унгария. Лондон и Виена не искат Русия да укрепи позициите си на Балканите, където Москва може да получи мощен стратегически плацдарм и изход на Средиземно море чрез своя съюзник България. Под натиска на Запада Петербург отстъпва и плодовете на руската победа са частично откраднати. На 1 (14) юли е подписан Берлинският трактат, който е резултат от работата на Берлинския конгрес, проведен по инициатива на западните държави за преразглеждане на условията на Санстефанския мирен договор в ущърб на Русия и славянските народи на Балканския полуостров. България е разделена на три части: автономно княжество от Дунав до Балкана с център София (формално васал на Турция); българските земи на юг от Стара планина образуват автономната провинция на Турската империя – Източна Румелия с център Пловдив; Македония – земите до Адриатика и Егейско море са върнати на турците без каквито и да е изменения в статута им. Независимостта на Сърбия, Черна гора и Румъния е призната, но териториалните придобивки на сърбите и черногорците са орязани. Австро-Унгария получава правото да окупира Босна и Херцеговина. Русия трябва да се откаже от част от придобивките си в Кавказ. Многото противоречия, заложени в Берлин, стават предпоставка за бъдещите Балкански войни и Първата световна война.
България на страната на германците
Впоследствие България, по предложение на руския император Александър II, е оглавена от племенника на съпругата на руския суверен Мария Александровна Александър Батенберг (1879–1886) от германската династия Батенберг, след това Фердинанд I (1887–1818) от династията Сакскобурггота. България със съгласието на Русия, Германия и Австро-Унгария през 1885 г. се слива с южната си част(Източна Румелия), през 1908 г. се обявява за напълно независима и става царство. Русия освободи България, но не можа да я привърже политически, икономически и дори културно. София постепенно отива на страната на Виена, Берлин и Париж. Германците и французите финансират икономическото развитие на страната и по-специално строителството на железници. Отношенията със Санкт Петербург се влошават, чак до скъсването на дипломатическите отношения, които са възстановени едва през 1896г. С подкрепата на Австро-Унгария, Германия и Франция България се готви за война с Турция за Македония. Освен това Македония става спорна територия между България, Сърбия и Гърция. В хода на Първата Балканска война 1912-1913 г. балканските държави разгромяват Турция и й отнемат европейските владения, но след това борят за плячката. Сърбия и Гърция сключват съюз против България. Германия и Австро-Унгария насъскват България срещу сърбите. През лятото на 1913 година България започва война против Сърбия. Война на България обявяват Черна гора и Гърция, а след това Румъния и Турция, за да се разширят за сметка на българите. София губи войната, орязана е териториално и е унижена. Този позор и жажда за мъст окончателно тласкат България в обятията на германския блок. Сърбия става враг номер едно за София.
България е на страната на германския блок в Първата световна война. Нейното влизане през 1915 година води до разгрома и окупацията на Сърбия. България претърпява поражение заедно с Германия. Ньоският договор от 27 ноември 1919 година става тежко бреме за страната. Тя е разпокъсана в полза на Сърбия, Гърция и Румъния и е лишена от излаз на Егейско море, а освен това трябва да плаща контрибуции. Българските въоръжени сили са съкратени до минимум, отменена е военната служба, забранено й е да има авиация и тежко въоръжение.
Не е учудващо, че през 20-те години в България се установява крайно-десен (фашистки) режим на Цанков, който провежда репресии срещу комунистите и социалистите. Тогава София успява да изгради добри отношения само с фашистка Италия. През втората половина на 30-те години София започва да клони към съюз с Третия райх. Развива се икономическо и военно сътрудничество с Германия. От началото на Втората световна война София става съюзник на Райха. Под натиска на Берлин Румъния връща на българите Южна Добруджа. През 1941 г. България подписва Тройния пакт (съюзът на Германия, Италия и Япония), но не участва във военни действия. Българската територия е използвана от нацистите за нахлуване в Югославия. Български войски окупират Западна Тракия, Македония и Западните покрайнини. През декември 1941 г. София обявява война на САЩ и Англия, но до края на войната тя се опитва да поддържа мир със СССР. В същото време германците използвалат транспортната инфраструктура на България (летища, морски пристанища, железници и магистрали) за военни цели, а българските войски са били използвани за окупиране на териториите на Югославия и Гърция.
Българската операция
През пролетта и лятото на 1944 година Москва нееднократно изисква от София да развали съюза си с Германия. След съкрушителните победи на Червената Армия през 1944 година – разгромът на немците в Молдова, освобождението на Румъния и излизането на III Украински фронт на румънско-българската граница, на България й се налага да направи избор. На 26 август 1944 година София обявява неутралитет във войната между Германия и СССР и иска изтегляне на германската армия от българска територия. Но немците продължават да използват територията на България за придвижване на войските си, в българските пристанища пристигат германски кораби, а на българска територия има германски сили. Затова на 5 септември СССР обявява война на българия, след което българските власти скъсват отношенията си с Хитлер. На 8 септември войските на III Украински фронт започват Българската операция. Те не срещат съпротива от българската армия. В нощта на 8 срещу 9 септември започва въстание в София.
На 9 септември в страната е установена властта на Отечествения фронт начело с Кимон Георгиев. Водещи позиции в Отечествения фронт заемат комунистите и техните привърженици. Правителството на Отечествения фронт обявява война на Германия и Унгария, разпуска парламента, полицията (създава се народна милиция), предприема чиста в държавния апарат и реформа в армията, забранява нацистките организации. Военните престъпници са предадени на съд. В резултат от референдум в България е отменена монархията. Преминаването на страната на антифашистката коалиция позволява на България да запази Южна Добруджа. През 1946 година страната е оглавена от „българския Ленин“ – Георги Димитров и България става част от социалистическия лагер.
16-та Съюзна република и българско икономическо чудо за сметка на руснаците
След Втората световна война България преживява дълбока икономическа криза. Страната е изтощена и значителна част от населението гладува. Въпреки това, с помощта на Съветския съюз, България от бедна селскостопанска страна се превърна във високоразвита икономика, социално проспериращо общество. Това беше истинско „българско чудо“. Общият български Брутен вътрешен продукт (БВП) за 40-те следвоенни години нараства с 14 пъти, на глава от населението – почти 30 пъти. В периода от 1946 до 1986 г. в България са създадени около 80% от индустриалните мощности, повече от една трета от селскостопанските, до 90% от енергетиката, 70% от транспортната мрежа, 80% от пристанищната инфраструктура, повече от 80% от цялата жилищна площ, обекти на здравеопазването, образованието, науката и културата. Всичко това е направено за сметка изключително на материално-техническата и финансовата помощ на СССР, за сметка на съветски кадри. И то безвъзмездно! Сметнато по съвременни цени, СССР влага в България стотици милиарди долари! Също така трябва да се отчетат компенсациите за доставката на български стоки в Съюза: за евтините български продукти Москва плаща на София по цени, близки до световните. За България са занижени цените на доставяните съветски стоки. Заслужава да се отбележи, че авторитетът на съветското правителство в България беше много висок.
От 1949 г. София многократно предлага да влезе в състава на СССР като 16-та република. За съжаление Москва, където процесите на разлагане започнаха постепенно след смъртта на Сталин (което в крайна сметка доведе до отхвърляне на социализма и бедствието през 1991 г.), не се осмели да го направи. Съветското ръководство се страхуваше от нови усложнения със Запада, от евентуален конфликт с Турция и от остра реакция сред другите балкански страни, в частност Югославия. В България е изградено развито социалистическо общество. Доходите на населението са нараснали значително. Около 40% от структурата на БВП в началото на 80-те години е заета от машиностроенето, производството на инструменти и строителството на машини, черната металургия, химическата промишленост и нефтохимията, електрониката и електротехниката. Земеделието стана силно механизирано, което даде възможност на България да се превърне в един от най-големите износители на плодове и зеленчуци в Европа (пресни и консерви) още през 60-те години. Страната достигна високо ниво на образование, наука и култура: за 8,9 милиона души (през 1986 г.) имаше 27 университета, 185 държавни музея, 10,4 хиляди публични библиотеки, 55 театри и др. създаден е отличен курортен и туристически сектор (също главно благодарение на субсидиите от СССР).
Генералният секретар на БКП Тодор Живков (1954-1989) умело провежда вътрешната и външната политика. Той провежда честа ротация на партийни и държавни лидери, при него няма преследване на православието, частният сектор в селското стопанство не беше ограничен, имаше бързо повишаване на жизнения стандарт. Оказва се всестранна подкрепа на работниците в културата, науката и изкуството. Това позволява да се запази вътрешната стабилност до средата на 80-те години. Практически няма вътрешна опозиция. На външната арена София подкрепи Москва в конфронтацията с Пекин. През втората половина на 80-те, когато започва подготовката за разпада на СССР и социалистическия лагер, ръководителят на Румъния Чаушеску предложи Живков да създаде румъно-български съюз с участието на ГДР и Албания, където сталинистите все още държаха властта. Новият съюз трябваше да се противопостави на горбачовското ръководство, което последователно разваляше социалистическия лагер и СССР. Но България не посмя да предприеме такава рязка мярка. След оставката на Живков през 1989 г., подготвена от предателската политика на кликата Горбачов и отслабването на икономическите връзки на СССР с България, българският социализъм падна.
България няма бъдеще в рамките на „европейския райх“
След това събитията в България се развиват по отработената схема: либерализация, девалвация на валутата, приватизация (разграбване и унищожаване на националната икономика). Значително понижаване на качеството на живот на основната част от населението, поява на неголяма група от „успешни“. Аграрна реформа (предаване на земята на бившите собственици и техните наследници) довежда до раздробяване на поземлените площи на малки участъци и рязък спад на селскостопанското производство. Цените се увеличават, нивото на живот на народа пада рязко, българските стоки (промишлени и аграрни) се оказват ненужни на световния пазар, производството рязко намаля. До 70% от производствените мощности на България, създадени с помощта на Съюза, стоят празни или са закрити и оргабени. Българските плодове и зеленчуци се оказват ненужни на Западна Европа. България всъщност се превръща в полуколония на Запада, под управлението на „специалисти“ по унищожението на конкуренти от МВФ и Световната банка. Тя влиза в НАТО и ЕС. При това равнището на живота пада двойно в сравнение със средата на 80-те, а производственият потенциал на страната практически е унищожен.
Сега България е обикновен потребител в състава на ЕС. А София пълзи пред Брюксел и моли за финансиране. Има малко работа, само в туристическия сектор, но и тя е сезонна. Не е учудващо, че народът измира стремително, а младежите бягат в развитите страни от ЕС, заемайки положението на хора от втори-трети клас, роби в „европейския райх“. На този фон за последните три десетилетия населението на България спада с близо една четвърт до 7 милиона души. Освен това намалява броят на българите, а турците и циганите стават повече. Водещите позиции във властта, икономиката и печата принадлежат на малка прозападна група (само няколко процента от населението), но именно тя определя политическия курс на страната и нарастването на русофобските и антисъветските настроения в обществото.
Повечето българи все още смятат руснаците за братя, но не те определят политиките на София. Оттук и желанието на официална София да забрави всички огромни добрини, които Русия е направила за България и да представи бялото за черно. Историците и публицистите изпълняват държавната поръчка: по всякакъв начин занижават, зачертават и омаловажават ролята на Русия в историята на България. Очевидно е, че днешната прозападна България няма бъдеще. Полуколониална периферия на развитите страни от Запада, пазар за тях и евтина работна сила, плацдарм за НАТО на Балканите против Русия, незначителни нападки срещу руснаците във външната политика и бързо измиране, остаряване и бягство на коренното славянско население. В резултат на това – пълно изгасване и гибел на националното самосъзнание, на славянския народ.
Превод и редакция: Иван Христов, Агенция "Фокус"