Цветан Василев и Гриша Ганчев продължават да източват банката
От пръв „критик“ на модела КТБ до 2014г., с десетки материали и разработки относно източването на финансовата институция, Иво Прокопиев учудващо бързо се превърна в защитник на Василев, а и на Гриша Ганчев
Василев отчаяно се опитва да отклони вниманието на обществото от чудовищния грабеж на лични и публични средства, осъществен за 10 години от него и групата му приближени „изпълнителни директори“ и „управители“ на фирми
Публикуваният в четвъртък анализ на синдиците на КТБ Ангел Донов и Кристи Маринова относно длъжниците на банката хвърля достатъчно светлина върху това, какво се случва с активите, купени с пари на вложителите, чрез фирми бушони на Цветан Василев.
Оказва се, че повече от две години след срутването на пирамидата КТБ, Василев и Гриша Ганчев на практика продължават чрез контролирани от тях подставени лица да източват банката и да създават пречки пред синдиците за попълване на масата на несъстоятелността.
Постоянното медийно говорене, както на укриващия се в луксозен хотел в Сърбия бивш банкер, така и на клакьорите му в България, и досега ясно показваше, че хвърлянето на вината върху институции, конкретни политици, дори върху прокуратурата и политическата среда в България за рухването на КТБ не е нищо друго освен защитна теза.
Василев отчаяно се опитва да отклони вниманието на обществото от чудовищния грабеж на лични и публични средства, осъществен за 10 години от него и групата му приближени „изпълнителни директори“ и „управители“ на фирми - повечето от тях в действителност работещи като шофьори, охранители и секретарки. Грабеж, който продължава за съжаление и след затварянето на банката и за който държавата е в невъзможност да предвиди достатъчно механизми и лостове, за да бъде предотвратен. Просто защото в големия брой от случаите липсва пряка връзка между отпуснатите кредити и купените с тях активи. Нещо, което беше констатирано както от първоначалния доклад на одиторските дружества през 2014 г., така и от доклада на парламентарната комисия „КТБ“, а така също и от международната разследваща фирма „АликсПартнърс“.
Пред какви трудности обаче наистина са изправени синдиците и целият им юридически и икономически екип в банката, става ясно едва сега, когато с конкретни факти същите посочват точните действия на някои от най-големите фирми - длъжници на банката, извършени в посока повторно ограбване на активите.
Тези фирми, в лицето на техните управители и директори, с всички допустими и недопустими средства, работят за запазване на неправомерно придобитото си имущество. „Петрол“, „Дунарит“, „Сана Спейс Хотел Хисаря“, „Хелт енд Уелнес“, „Костенец“, „Гипс“, „Генимекс“, „Корси Маунтин Резорт“, „Русенска корабостроителница“, например са знакови кредитополучатели, взели общо почти един милиард лева от КТБ по различни схеми.
И към момента обаче тези дружества, въпреки че де факто би трябвало да са заложени в полза на банката (ако ставаше дума за банка, а не за пирамида), са под контрола на лица, безспорно свързани с Цветан Василев и Гриша Ганчев, оборотите им потъват в техните джобове, активите се разпродават, а юристите на КТБ водят десетки и дори стотици дела, за да се опитат да възпрепятстват повторната им кражба. Битката обаче прилича на изправянето на Давид срещу Голиат, защото Василев и компания, притежавайки оперативното управление на дружествата, откровено съставят фиктивни договори, залагат повторно имуществото, продават го чрез контролирани процедури, крият документи, разпореждат се с дялове от фирми по няколко пъти, изнасят активи в офшорни дестинации, ипотекират недвижими имоти и т.н., и т.н.
В тази истинска война в защита на интересите на Фонда за гарантиране на влоговете и на всички български граждани, която синдиците водят против Василев, оказва се, бившият банкер не е сам. И то не само в медийното пространство, а за съжаление и в политическото. Освен придворните му журналисти като Мирослав Иванов, Люба Кулезич, Сашо Диков и Огнян Стефанов, за които писането в прослава на издирвания от Интерпол беглец е въпрос на издръжка, в нея дейно се включват и медиите на олигарсите Прокопиев и Донев.
Последните си приличат по това с Василев и Ганчев, че и те като тях са клиенти на прокуратурата и имат интерес от дискредитиране и овладяване на обвинението, основно в лицето на главния прокурор Сотир Цацаров. Интересите им се преплитат включително и на ниво превземане на Висшия съдебен съвет и важните съдилища в страната, които евентуално ще гледат наказателните им дела. В този смисъл пленените вече от тях председатели на Софийския градски съд и Върховния касационен съд - Калоян Топалов и Лозан Панов, едва ли могат да бъдат гаранти за обективни настоящи или бъдещи съдебни процеси против Василев, Ганчев, Прокопиев и Донев.
Тоталната мимикрия на Прокопиев обаче със сигурност е достойна за класифициране като нов вид медийна хамелеонщина. От пръв „критик“ на модела КТБ до 2014 г., с десетки материали и разработки относно източването на финансовата институция, Иво Прокопиев учудващо бързо се превърна в защитник на Василев, а и на Гриша Ганчев въпреки очевадните факти кой реално е грабил и продължава да граби от активите на банката.
В последните две години на страниците на „Капитал“ и „Дневник“ могат да се намерят както откровени хвалебствия по адрес на „добрия“ бизнесмен Гриша Ганчев въпреки присвояването от него на „Петрол“ и загубата на 400 млн. лв. за КТБ, така и прославящи статии по повод смелостта на Василев да разкрива, видите ли, истината за „случая КТБ“. Тезите на Василев се приемат за чиста монета, щом на прицела са Сотир Цацаров, Делян Пеевски, дори и Бойко Борисов, въпреки че наскоро самият бивш премиер разкри, че Прокопиев е кадрувал в правителството му.
Обратно, Пеевски е представян като човека, който едва ли не се разпорежда и в момента с банката и активите й, придобива фирми от КТБ на безценица, чрез подставени лица. Нищо че няма факти в подкрепа на това говорене. Мантрата „за всичко е виновен Пеевски“ е удобна за говорещите, защото им осигурява така нужното прикритие на собствените им грабежи - едни ограбили КТБ, а други придобили на безценица десетки предприятия от скандалната Костова „приватизация“, източили пенсионни фондове или участвали във финансови схеми „ала Прокопиев“.
Нещо повече, на принципа „няма ляво, няма дясно“ страната на човека, завлякъл 5 млрд. лева от парите на българите, и то въпреки очевидните връзки на Василев със скандални руски олигарси, заеха обявяващите се за лидери на дясното пространство в политиката. Радан Кънев и Мартин Димитров призовават открито следите в КТБ да бъдат заметени чрез смяна на синдиците, които не вършели нищо, Христо Иванов и все още нерегистрираната му партия „Да, България“ призовават за същото, както и за разследване на тезите на Василев. Призовават, и създават изкуствен медиен шум, за да изглежда в обществото, че прокуратурата не предприема нищо за да провери „разкритията“ на Василев по случая КТБ, независимо от това, че прокуратурата повече от две години усилено работи по всички версии. Но докато мимикрията на Прокопиев се крие в общите му интереси с Василев за дискредитиране на неудобните им политици и обвинители, странната на пръв поглед позиция на „десните“ в защита на избягалия банкер може би се корени по-дълбоко.
Връзките на Василев с Иван Костов датират още от самото създаване на банката, като Костов дори е определян като „бащата“ и идеолога на този проект, доколкото КТБ е създаден чрез 10 офшорни дружества именно при управлението на Иван Костов. Освен това Командира през годините държи личните си семейни средства в КТБ, а дъщеря му Мина Костова получава всеки месец от Василев десетки хиляди левове, за да „консултира“ свързани с банката фирми бушони. Няма как при това положение политическите проксита на Костов - Радан Кънев и Христо Иванов, да не изпълняват партийната повеля на гуруто си в услуга на Цветан Василев и желанието му да се отклони вниманието от продължаващото разграбване на активите на КТБ.
Независимо обаче от атаките на политически лилипути, обвиняеми олигарси и медийни „защитници“ против КТБ, дейността по попълване на масата на несъстоятелността на банката трябва да продължи, както трябва да продължи и битката за отвоюване на откраднатите от Цветан Василев, Гриша Ганчев и подставените им лица активи. В противен случай не само държавата ще абдикира от задълженията си, но и ще се окаже подвластна на задкулисието, което в момента подобно на хамелеон се опитва да се пребоядиса чрез нови хибридни политически формации, опитващи се да бъдат „борци“, но борещи се единствено срещу самите себе си.