Ние отдавна сме в режим на блудкаво-безлични хвалебствия за всичко, което се пръкне в литературата и в изкуството
Блъскането - с думи или без думи - беше по-лесната част в скандала около постановката на Малкович. Не получихме отговор обаче на един важен въпрос: а какво, всъщност, се случи на театралната сцена, как се представиха актьорите, какво постигна Малкович, изобщо - шумният му гастрол прави ли чест на Народния театър?
Засега не срещаме сериозни критически оценки - и ако по-нататък изобщо се появят, те вероятно ще са сладки като шербет. Ние отдавна сме в режим на блудкаво-безлични хвалебствия за всичко, което се пръкне в литературата и в изкуството. Нашите некадърници ги жалим усърдно, какво остава за един Малкович, досегът с който, извън всичко друго, начесва и комплексите на някои хора.
От години сме толерантни и вяло преживяме и най-големият боклук, стига той да идва от правилната посока. Заслужава си да прочетете пиесата и да се запознаете с чудесния „Увод“ на преводача Стоян Чапразов. В него срещаме твърдения на самия Шоу, които си противоречат.
Веднъж казва, че - цитирам Чапразов, „преди да избере нейната сцена, пиесата вече е била почти завършена“, което предполага, че мястото на действие има минимален, ако не и никакъв, принос към целите u. После пък настоява, че е изградил „автентичен“ портрет на българите. Твърди също, че прицел били хигиенните навици на британците, а не тези на българите. И окончателно ще се убедим, че трябва да му вярваме, когато прочетем, че една от причините Стамболов да бъде убит били мръсните му нокти.
Тъй. Шоу/Малкович получиха защитата си. А ние можем да се запитаме, биха ли се преборили апологетите им с подобна страст и за нещо друго? Например, за някое дребничко, мизерно право на Народа, което поне донякъде да облекчи съдбата му?