В бюджета е заложен 1,7 млрд. лева транш по ПВУ, но той няма да дойде
Очертава се сериозен дефицит през 2025 г. Tова коментира икономистът Мика Зайкова по БНР.
Преди да се притесняваме за 2025 г. обаче, трябва да погледнем към изпълнението на 2024 г., предупреди тя. "Трябва да влезем в еврозоната, но не инфлацията ще ни спъне този път, а ще ни спъне 3% дефицит. Има голяма опасност още през 2024 г. ние да надхвърлим този дефицит".
По думите ѝ според данъчните декларации за полугодието всички фирми в България имат намаление на приходите, което означава и намаление на корпоративния данък. Освен това:
"Ако погледнете изпълнението към септември на основните приходи в бюджета, ще видите, че данъчните приходи са изпълнени на 64%. Неданъчните приходи също са на 63%".
В приходната част на Бюджет 2024 е заложен 1,7 млрд. - това би трябвало да бъде вторият транш по ПВУ, но той няма да дойде, а дори и да дойде, той ще е около 1,3 млрд. лв., подчерта икономистът в интервю за предаването "РадиоТочка".
Тя посочи и какво е направило предишното Народното събрание - "обра цялата печалба от дивидентите на големите държавни фирми и ги вкара във фонд за стабилизиране на енергетиката". Според нея тези пари са били похарчени за раздаване на субсидии на калпак в бизнеса, за да допълнят цената на тока. "Ние нямаме дългосрочни договори, които да заковат една ориентировъчна цена на тока, така че да гарантират на фирмите известно спокойствие", коментира Мика Зайкова.
Тя предупреди също, че има огромен срив в преките чужди инвестиции:
"Ако през 2020 г. те са били 30% от БВП, сега няма и 1%. Чуждите инвеститори не искат да идват в страна, в която няма реформи, където не са сигурни за парите си, страна, в която не се знае, ако се наложи да отиде на съд, кой ще реши проблема. Имаме много лош имидж и много лош бизнес климат".
"Страхувам се, че още през 2024 г. може да надхвърлим този 3% дефицит", отново повтори икономистът и подчерта, че такъв дефицит води след себе си до увеличаване на дълга и лихвените плащания.
Мика Зайкова призова политиците да не започват със замразяване на пенсиите. Тя припомни, че от 1 юли пенсиите бяха увеличени с 11%, като минималната пенсия в България от 580 стана 633 лв. Само че прагът на бедност вече ще е 638 лв., т.е. минималната пенсия за пълен стаж е по-ниска от прага на бедност, коментира със съжаление икономистът и сравни ситуацията с тази в Европа:
"Когато говорим за пенсии, би трябвало да се ориентираме по това какъв е заместващият доход, който дава пенсията, към това, което човек е получавал преди това. Заместващият доход в Европа - в Дания е 93%, в Холандия е 80%, а в България е между 50 и 65%. В цяла Западна Европа заместващият доход на основната пенсия е спрямо средната работната заплата в тези страни, а при нас той е спрямо дохода, който човек е получавал".