- Г-н Димитров, всички говорят за дългоочакваната система в застраховането „Бонус-малус”, която ще функционира на принципа цената на „Гражданска отговорност” да се определя и на база поведението на шофьорите на пътя. Кога се очаква тя да бъде факт?
- Планира се системата да влезе в сила в началото на 2018 година, поне такова бе желанието на регулатора, както и нагласата на застрахователния бранш. Разбира се, винаги може да излязат обстоятелства, които да забавят един процес преди реализацията му.
- Според мнения на експерти заради провинения на пътя, с „Бонус-малус” системата, „Гражданската отговорност” на недобросъвестен шофьор може да се оскъпи. Обяснете на какъв принцип ще се случва това?
- Същността на системата „Бонус-малус” е повече отговорност и справедливост на пътя, като посредством това се цели да се намалят и произшествията. Терминът „Бонус-малус” може да се преведе като „отстъпка-надбавка”. „Бонус”, тоест отстъпката, ще се дава за безаварийно шофиране, а „малус” е надбавка за количеството причинени произшествия. Все още обхватът на нарушенията е в процес на анализ от институциите, но основните групи, свързани с ценообразуващия фактор, са две - за настъпилите пътно транспортни произшествия (ПТП-та) и за поведението на водача като участник в движението по пътищата на база санкции за превишена скорост, употреба на алкохол, преминаване на червен светофар, неправилно паркиране и т.н. Със системата ще бъде предложена и скала с коефициенти на оскъпяване, в зависимост от провиненията. Така цената, която застрахователят ще предложи за „Гражданска отговорност”, се оскъпява с определен коефициент. По този начин може да се стигне до около 180% по-скъпа полица. В обратния вариант, ако например един шофьор няма нарушения на Закона за движение по пътищата в рамките на 5 години, например, в зависимост от неговия рисков профил, цената на полицата може да се намали с до 50%. В тази връзка „бонус-малус” системата е икономически стимул за добро шофиране.
- Готово ли е вашето дружество за прилагането на системата?
- Ние имаме готовност. Имайте предвид обаче, че тъй като системата ще бъде приложима за пазара като цяло, тук по-скоро говорим за готовност на консултантите относно изготвянето на методологията, свързана с целия процес по въвеждане на „бонус-малус”. По същество това означава, че при подаването на информация за автомобил за застраховане, тази система ще връща коефициент, на база на който ще се изчислява крайната премия. Ние просто ще го прилагаме.
- Говори се за свързаност на информационните системи на МВР и застрахователите. Какъв достъп ще имате до масивите на КАТ?
- Застрахователите няма да имат пряк достъп до масивите на КАТ, но при подаване на информация за конкретен регистрационен номер и номер на талон на МПС, ще се получава пълна информация за кандидата за застраховане, като заедно с нея ще се получава корекционен коефициент. И сега всеки един гражданин има достъп до масивите на Гаранционния фонд, където фигурира раздел „Проверка на щети” по държавния контролен номер за избрано моторно превозно средство (МПС). Там са въведени всички данни от 2010 година насам, на чиято база ще се сформира профилът на шофьора.
- Да обобщим, какво можем да кажем на шофьорите за наближаващата 2018 година и цената на „Гражданската отговорност”?
- 2018 година ще бъде предизвикателство, защото въвеждайки възможността една застраховка да струва между 50% и 180% от нейната базова цена, е трудно предвидимо как ще реагират и водачите, и пазарът. Възможно е в началото на годината, след прилагането на тези коефициенти, дори да се стигне до леко намаляване на цената на полицата. Но, след като всеки един застраховател направи своите разчети, ще се стигне до необходимите корекции, за да се доближим поне до най-ниските стойности на „Гражданска отговорност” в ЕС и да се достигне средна цена, необходима за посрещане на всички насрещни плащания. Ако тази прогноза се сбъдне, средната цена на застраховката ще бъде около 120 евро, което не означава, че това ще е цената за масовия потребител. Въпросът е каква част от шофьорите биха попаднали в групата „бонус” и каква в „малус”. Системата се прави, за да дисциплинира шофьорите, като заплащат адекватна премия на покритието, което получават и на защитата, която им се осигурява. Ценовата тенденция е правопропорционална и на нуждите на пострадалите, които претендират за по-високи обезщетения, а те трябва да дойдат именно от събраните средства от застраховките. От друга страна стоят предизвикателствата пред бранша за имплементирането на европейски правила като директивата платежоспособност, както и необходимостта от сключване на презастрахователни договори, при които тенденцията е също цената да се увеличава.
- Какви са проблемите пред въвеждането на „Бонус-малус” в България?
- В началото на годината влезе в сила новият Закон за движение по пътищата, който разшири възможностите едно ПТП да се доказва без посещение от страна на органите на реда, а само чрез двустранен протокол между страните. Смятам, че първо трябваше да се въведе „Бонус-малус” системата, за да се види как се отразява едно ПТП върху рисковия профил на виновния водач. Впоследствие да се даде възможност на шофьорите сами да определят вината си при произшествие. Ако хората бяха подготвени, че през следващата година поради извършени нарушения цената на застраховката им ще се повиши, може би поведението пътя щеше да е различно. Все още остават въпроси без ясен отговор - прилагането на „Бонус-малус” за лизинговите автомобили, превозните средства, собственост на фирми или пък тези, собственост на двама съпрузи. Проблемът е, че у нас обектът на застраховката е автомобилът, а има страни, където отговорността е на водача и независимо от колата, която управлява, той притежава рисков профил, на базата, на който се определя стойността на полицата. Има нерешени проблеми, но считам, че пазарът върви в правилна посока. Когато регулаторът, консултантът по системата, застрахователите и всички заинтересовани страни на пазара обсъдят заедно създалите се проблеми и изчистят нерешените казуси, всеки ще може да плаща справедлива цена за своята застраховка.
Нашият гост
Павел Димитров завършва „Застраховане и социално дело” в СА „Д. А. Ценов”, гр. Свищов. В момента е докторант в Академията. От 2003 г. започва кариерата си в ЗК „Лев Инс” АД, като от 2008 г. заема длъжността „Отговорен актюер” и член на Управителния съвет на компанията. През 2015 г. е номиниран за поста изпълнителен директор на ЗК „Лев Инс” АД, който заема към момента, а през 2016 г. е избран и за член на Съвета на директорите на ЗАД „Здравноосигурителен институт” АД. Г-н Димитров развива активна академична дейност в сферата на застрахователното дело. Той е преподавател във „Висше училище по застраховане и финанси” (ВУЗФ) по дисциплините „Актюерство”, „Управление на риска в застрахователното дружество”, „Анализ на застрахователната дейност”, „Контрол в застраховането” и др. От 2010 г. членува и в Българско актюерско дружество (БАД).