Нямах дубльор, всички спортни фрагменти съм ги направил аз
Шест години. Такъв е периодът, през който актьорът Павел Иванов е в трепетно очакване на старта на снимките за лентата за Георги Аспарухов – Гунди.
Именно на него е поверена главната роля, като приликата му с футболиста е голяма.
Самата Величка Маркова, съпруга на Гунди, виждайки предварително негови снимки, възкликва: „Ама, това е Георги“.
За подготовката, физическата трансформация и мотивация, пред „Труд news”, говори възпитаникът на Стефан Данаилов – младата надежда на Народния театър Павел Иванов.
- Павел, как Ви избраха за ролята на Георги Аспарухов - Гунди?
- През 2017 година ми се обади Емил Бонев, който е сценариста на филма и ме попита дали бих проявил интерес някога да снимаме филм по тази тема. Тогава разбрах за неговите намерения, както и това, че доста голяма част от сценария вече е написан. Шест години по-късно, през 2023 година, се реализираха снимките. В рамките на тези години не сме имали ясна представа, най-малкото пък аз, дали наистина ще се осъществи и дали аз ще бъда част от него, защото беше проведен кастинг преди началото на снимките. Аз бях част от него. За радост, през тези шест години, бях взел личното решение да се подготвя максимално и докрай по темата, така че, ако един ден дойде времето да се осъществи, да бъда готов и да имам малка преднина. За щастие това даде отражение, когато дойде моментът за кастинга.
- Имаше ли нещо, което не знаехте за Гунди, а Ви се наложи да го изиграете впоследствие?
- Това е детайл, който аз знаех, но всъщност не бях наясно, колко е труден за изпълнение. Бях запознат, че това е легендарна деветка на националния отбор и на дружество „Левски“, както и че той преценява перфектно времето на влизане в наказателното поле, отскачания и завършвания на много високи центрирания, поемането им с глава и завършването им ниско долу във вратата. Той е успявал да скочи много високо над защитниците. Приемал съм това, като чудесен разказ и трудно атлетическо изпълнение, но не съм имал представа, че, когато дойде моментът да подготвим тези ситуации, ще бъде токова трудно, защото извисяването над голям брой защитници не е никак лесно.
- Имал ли сте дубльор за някои от сцените?
- Не, всичко е снимано само и единствено от мен. Затова помогна и моята подготовка.
- Като стана дума за подготовка, зная, че сте качил и кг специално за тази роля. Каква беше чисто физическата Ви трансформация?
- Това е комплексно, от качване на кг и мускулна маса, и също така и свалянето на кг впоследствие. Това е класически метод на работа. Предложението и обаждането на Емил Бонев през 2017-а ме намери на 61 кг телесна маса. Вследствие, на което около 35 кг качих и бях около 96 кг. В периода, преди снимачния процес, предприех т. нар. „чистене“, с което свалих 15 кг, докато доближа 80-килограмовата спортна форма на Георги Аспарухов в някои сегменти от неговата спортна кариера, защото тя е варирала от 76 до 84 кг. Във филма, докато играех периода на юношеските му години, поддържах телесна маса около 78-79 кг, после пък това тегло, към края на филма, беше обогатено с още 3-4 кг.
- Спортът не Ви е чужд, преди време сте играл баскетбол. Самият Вие обаче футболен почитател ли сте?
- Футболът и баскетболът са колкото различни, толкова и еднакви в това, че са колективни спортове с топка и ориентацията в пространството, с разлика малко в дълбочините, е същата. Родом съм от Русе и съм се състезавал към местния клуб „Дунав“ (Русе). Там има традиция по-големите батковци те задължават да имаш принадлежност към някой гранд. Та, моят избор от грандовете беше „Левски“ и имах доста състезателни техни екипи тогава.
- В един от началните снимачни дни, сцената, в която Гунди се запознава с Лита, на снимачната площадка присъства и самата тя – Величка Маркова. Спомняте ли си, какво Ви каза тя тогава?
- Спомням си. Тя ми каза кратко и ясно, че „Всичко ще е наред“. Това бяха нейните думи тогава.
- Кога изгледахте филма?
- Няколко дни преди Гала премиерата, която бе на 9 октомври.
- Критичен ли сте към себе си?
- Да, много. Всеки един кадър, който заснемам, независимо дали е провален дубъл или пък успешен, който после влиза в архива, всички видове дубли и ъгли, си ги гледам. Изгледал съм целия материал по филма над 200 пъти.
- Кой момент от снимките за Вас бяха най-голямото предизвикателство – чисто спортните елементи за изпълнение или пък семейните взаимоотношения?
- Подготовката и реализацията относно спортните фрагменти безспорно бе голямо предизвикателство.
- Последният кадър от филма показва как Гунди си казва за последен път „Довиждане“ със съпругата си и потегля с автомобила. Трепна ли Ви сърцето, като знаете, че това е по действителни събития и като имате предвид трагичния край?
- Да, това е труден кадър за заснемане, но има доста такива във филма. Но не се е налагало да правим много дубли, защото подготовката по създаването беше безупречна и дългогодишна. Дублите бяха за детайли по-скоро.
- Как се сработихте с Вашата екранна партньорка Александра Свиленова, която играе образа на съпругата на Гунди и познавахте ли се преди това?
- Не се познавахме. Сега наскоро се смяхме, че когато е почнала подготовката по филма преди 6-7 г., тя е била на 13 години. В момента тя все още е студентка и предстои да завърши НАТФИЗ. Сработихме се бързо и лесно. Заслугата за това е на екипа, които добре са преценили всичко.
- По-различно ли се играе в една продукция, когато е по действителен случай?
- Да, определено. Отговорността идва от огромното внимание към г-н Аспарухов. Уважението и съобразяването с отминала действителност е основната отправна точка. Това прави разликата между художествени образи, които са измислени, фиктивни и художествени, по действителен случай. Има неща, които трябва да бъдат такива, каквито са били и да се съобразим с фактологията.
- Какви са очакванията Ви, свързани с лентата?
- Да срещне максимален брой зрители. Пожелавам си всички хора, които обичат кино, да го гледа
- През 2023 г., когато започнаха снимките за Гунди, Вие се сгодихте и станахте баща. Това ли бе „Вашата“ година?
- През тази година се случиха много хубави неща за мен, както в личен, така и в професионален план. Хубаво е, че станаха в един период от време, защото тези две неща много се допълват и си помагат едно на друго.
- От суеверие ли не обичате да говорите много за личния си свят?
- Не е от суеверие. Не ми е удобно да говоря и да показвам лични неща, защото това си е моето семейство. Всеки има право на сакрален кръг. По-скоро бягам от точно такъв вид внимание.