Наш дълг е отново да легитимираме политическата каста
През октомври може да има нова Октомврийска революция
„Ако от изборите зависеше нещо, щяха да ги забранят!“, цитират враговете на прогреса Марк Твен. Световният класик греши, от изборите зависи най-същественото. Народният вот легитимира политическата каста.
Кастата е затворено общество от индивиди, които се имат за „висши“ в контраст с „нисшето“ плебейство. „Нисшите“ пращат във властта „висшите“ да прибират дебели заплати и дъвчат сочни кюфтета.
На маса с ракийка и салатка българинът ругае политиците. Като обърне чашка, две у него светва родолюбиво чувство. Отива да гласува за същите. Защото отечеството не може да осиротее без народни водачи.
„Колко пъти, колко пъти един ли сто ли?“, пита култовата песен „Безнадежден случай“. Още не сме го докарали до сто, но както тичаме към урните, натам вървим. Със сигурност сме Безнадежден случай.
Като седнат в меките кресла, най-мъдрите глави на нацията почват да умуват как да не съставят правителство. Защото ако има, ще лъсне пословичната им некадърност да управляват държавата. Такива са от зората на българската демокрация. През 1879 г. Константин Иречек хроникира в дневника си:
„Народното събрание, множество полуобразовани простаци или селяни; всеки говори колкото си иска – цели заседания минават в празни приказки. Един стане и говори нещо, друг веднага се обажда и му възразява, и така се кара.“
Веднъж Михаил Такев дръпнал четиричасова реч, а Теодор Теодоров му отвърнал с осемчасово слово. Освен това предупредил, че ако го прекъсват, няма да слезе от трибуната два дни. „Ако Теодоров, както се заканва, говори два дни, аз ще говоря четири дни!“, приел предизвикателството Такев.
Камарата винаги е обитавана от бележити оратори. Днес словото на Кирил Петков малко накуцва, но има свое вътрешно очарование.
Няма професия „депутат“, обаче такива като Петков здраво са се залепили за банките. В близкото минало емблематичен случай беше Янаки Стоилов. Той е ляв, трябваше да е сред масите, но предпочиташе сакралния заупокой на пленарната зала. Депутатства в едно велико и седем обикновени събрания. Стягаше се за още, но началничката Корнелия Нинова прекъсна виталния му полет.
Самата Нинова е от ония, същите. Тя прилага една хитрост, известна в политическата история като Стамболова оставка. Когато става неудобен заради заклетото русофобство, Стефан Стамболов няколко пъти подава оставка. Ето една с дата 14 април 1894 г.:
Господарю,
Моля най-покорно да благоволите да приемете оставката ми от министър председателството ми, а с нея наедно и тая на моите колеги. Причините за тая оставка са вече познати на Н. Ц. Височество от писмата ми, които имах честта да ви изпратя в Ебентал. Понеже тия причини не са се премахнали, а към тях още са се приложили и други, моя длъжност, както и на другарите ми , е да помоля Ваше Ц. Височество да благоволите да приемете оставката на целия кабинет.
Съм, Господарю, на В. Ц. Височество най-покорен и верен поданик и служител.
М-р Стамболов
Тиранина, както го наричат, е убеден, че е незаменим и Фердинанд не може да се лиши от него. На княза обаче му писва от тези депеши и приема поредната оставка. На 19 май правителството пада.
Корнелия Нинова се има за несменяема като Стефан Стамболов. Тя наложи небивала тирания в червената столетница. За да изтрие срама от челото си, започна да подава оставки. И стана чудо, изключиха я от партията!
Христо Иванов също пробва Стамболова оставка. Сега е в трепетно очакване какво ще се случи. Ще го зачеркне ли синьото братство? Ще изхвърли ли достолепна фигура като неговата? Иванов е сигурен, че с този маньовър ще оцелее.
Как няма да се натискаш във властта, когато там е феноменалната каца с мед. Всичките пчели на територията на родината не могат да произведат такова количество. Днес депутатите вземат три средностатистически заплати. Тоест парламентарната каста е три нива над плебейската.
Към сумата се начисляват добавки за ръководни постове в групите и комисиите. Отделно са средствата за приемни, сътрудници, венци и букети. Като се тегли чертата, един народен избраник излиза на хазната над 12 000 лева всеки календарен месец.
Първата партия, надушила тази хранилка, е Народната. Тя няма нищо общо с народа. Легенди се носят за баснословните богатства на народняците. Споменатият Теодор Теодоров е в тяхната компания.
Наричали го Парламентарния тигър. Обитава тринадесет обикновени и едно велико народно събрание. Живее във великолепен дом на улица „Славянска“. Брои си парите три пъти на ден – сутрин с кафето, на обяд с десерта и вечер преди лягане. Теодоров е първият депутат, който шофира собствен автомобил.
Народняци са още милионерите Иван Евстратиев Гешов, Георги Губиделников, Димитър Яблански, Атанас Буров. За него всичко е казано във вдъхновения стих на поета:
Ех, да бях богато чедо,
Буров да ми беше дедо,
"Дубъл екстра" щях да пуша,
мъката си щях да туша.
Днес също има Народна партия, при това Европейска. Мария Габриел натрупа стаж в нея и официално обяви, че е милионер. Лъчезар Иванов стори същото през 2021 г. Той неслучайно е титулуван Мозъка. Личен лекар е на Бойко Борисов в единадесет народни събрания. Сега шие нов костюм за следващото.
Една мантра папагалски се върти в медиите. „Гласувайте, от вас зависят съдбините на отечеството!“, пропагандират платени от партиите лъжовни политолози.
Прах в очите на вярващите.
От изборите зависи единствено легитимирането на политическата каста. Която е дълбоко изгнила отвътре, като ланшна ябълка. Разходките до урните през няколко месеца няма да я излекуват. През октомври може да има нова Октомврийска революция. Защото на народа му дойде до козирката да избира ония, същите!
„Промяната“ по войнишки марширува към изборите през октомври.