Панайот Панайотов: В казармата щях да се застрелям без да искам

 

Със съпругата ми не заспивахме от смях след лайф на „Капките“

Отнесох много бъзици след образа на Тина Търнър

Научих се да броя до десет, ако ми прекипи

Политиците вече са станали толкова нахални и безскрупулни, че дори не се прикриват

Чрез новините ни манипулират много умело

Съжалявам, че не изпях повече песни на Емил Димитров

Обичаният изпълнител Панайот Панайотов е двукратен носител на Голямата награда от „Златния Орфей“, при това в две последователни години – 1979-та и 1980-та г. Ненадминато постижение, което му оспорва само Орлин Горанов. Няма българин, който да не може да си затананика някои от големите му хитове, като „Момчето, което говори с морето“, „Охридското езеро“, „Обич“ (Искаш огън да ти дам), „Шопкиня“, „Магдалена“, „Кристина“, „Здравей, обич моя“... Талантът му е високо оценен и в чужбина, където певецът е изнасял редица концерти. През 2009-та година, Панайот издава два компактдиска с най-доброто от досегашната си кариера - „The best 1“ и „The best 2“. Същата година той печели Първа награда от конкурса „София пее“, с песента „Магдалена“ и става „Почетен гражданин на Сливен“. През 2021 г. излезе най-новия му диск – „Солена кръв“, който носи името на едноименния шлагер, а през 2022-ра репликата му „мижав интерес“ стана култова и предизвика огромен интерес към него. Тази година Панайот бе част от хитовото шоу „Като две капки вода“ и участва в грандиозния му финал в зала „Арена София“.

- Панайот, какво лято ти предстои и как ти се отрази участието в шоуто „Като две капки вода“, където ти беше от малкото изпълнители, които спечелиха два от лайфовете?
- Предстои ми шарено лято и имам предложения да пея в различни градове. Не съм направил нови песни, защото не мисля че летният сезон е периода за това, а през есента ще работя над нови неща. Тук искам да спомена за една моя изява, която приемам като кауза - на 13-ти юни имах концерт в двора на читалище „Ведрина“ в София, който е като малък летен театър и мина много добре. Там имам мои приятели и съмишленици, които са поборници за културното издигане на децата и имат певческа школа в читалището. С тях имаме и обща песен от моя репертоар „Тук остани“. След участието ми в „Като две капки вода“ получавам много хубави отзиви от хората, които като ме срещнат ме тупат по рамото и ми казват – браво! Очаквам да видя дали след „Капките“ ще се появят и други интересни неща и предложения за мен.

- Кои бяха твоите фаворити в „Капките“?
- Много силно впечатление ми направи Владо Зомбори. Дори му дадох един приятелски съвет, че е страхотен имитатор, но да внимава да не преекспонира този талант, който му е дал Бог и да благодари за него. Иначе, с всички станахме много добри приятели и бяхме равностойни в състезанието, а също изключително много се уважавахме. Това ми направи силно впечатление, защото преди това се притеснявах да не би да има инциденти и конфликти.

- Би ли направил дует с някой от шоуто?
- Не, няма да има дует, защото аз съм много специален и труден за разбиране - моята съпруга така ме е определила. (Смее се.) Имам статут на самостоятелен певец и нямам намерение да го развалям. 

- А как се почувства като жена на сцената, когато беше в образа на Тина Търнър - с токчета и рокля? Отнесе ли много майтапи след това?
- О, давам си сметка, че артистът е длъжен да мине през всички роли и перипетии, дори и да влезе в ролята на жена-защо не! Токчетата обаче ми бяха проблем и тайно в себе си се молех да не направя грешно движение с краката, защото всичко е на живо и само с едно подхлъзване може да стане голям гаф. (Смее се.) Отнесох и много бъзици от фенове, покрай образа на Тина. Някои даже бяха писали, че така приличам на травестит и се чудеха каква е тази перука, но това е в кръга на нормалното. Не се обиждам, щом съм в този формат съм готов на всичко. Позитивните реакции и емоции обаче са много повече, отколкото разните бъзици.

- Имаше ли опасения да не ти се падне някой още по-провокативен женски образ – например Мадона, или Бионсе?
- Опасявах се – да! Разбира се, бутонът на късмета е коварно нещо и не можеш да го откажеш, защото ще платиш голяма неустойка. Малко се притеснявах да не ми се падне нещо, което е дълбоко сексуално, или някой гей, или мадама, която е с плашеща външност, но каквото и да е си длъжен да го направиш. Доволен съм, че от жените ми се падна точно Тина Търнър - лека й пръст, защото само нея признавам. В „Капките“ изпях любимия ми неин хит „The best“ и сега репертоара ми се обогати с тази велика песен, както и с „Хубава жена“ на Рой Орбисън и „Месечина“ на Горан Брегович.

- С кой в шоуто си допаднахте като чувство за хумор?
 -Изключително се забавлявах с двамата водещи Герасим и Митко Рачков. Ако не са техните гениални импровизации това шоу няма да е същото – за мен те двамата са единствените звезди в този формат! Когато бях в образа на Мик Джагър и те просто полудяха - Рачков се качи отгоре на бюрото на журито и започна да танцува, а Геро си съблече сакото и правеше едни провокативни движения с него. Беше много неочаквано и точно това е красотата на импровизацията – голямо нещо!

- Съпругата ти Емилия идваше на всеки лайф. Даваше ли ти ценни съвети?
- Да, непрекъснато ми се бъркаше и ми даваше съвети. (Смее се.) Тя също много се забавляваше с Геро и Рачков. Имаше случаи, когато и двамата бяхме така завладени от хумора на водещите, че като се прибирахме късно след лайф на шоуто - към 1 часа през нощта и след това не можехме да заспим от смях, защото си възпроизвеждаме какво е било и кой какво е казал, или направил - особено Рачков и Геро. Често се случваше да не можем да се наспим като хората от толкова напорист смях, но ако смехът е здраве, то не съжалявам за това. Телевизията е голям длъжник на хората в това отношение, защото рядко дава забавни предавания и комедии. Добре, че ги има „Капките“ – да се посмееш, а и да чуеш пеене на живо. Това са ценните неща в този формат.

- А какво може да те ядоса и да те накара да избухнеш?
- Много работи – преди години много лесно избухвах, сега съм по-обран и умерен, владея себе си много повече. Смятам, че съм постигнал успех в пътя си и на тези години успявам да се сдържам. Дори да ми прекипи - броя до 10 и печеля от това! Психолозите съветват - не сдържайте гнева си, а го изливайте. Да, но ако избухна – на мен ще ми олекне, а на останалите?!

- През 1993-та година, заедно с Роси Кирилова печелите Голямата награда на фестивала в Битоля „Интерфест“. Съжаляваш ли, че днес български певци почти не са канени в Северна Македония?
- Не обичам да съжалявам за нещо, когато е трябвало да стане нещо - то си става! Няма смисъл да търсим причина и да се тюхкаме, един-единствен Всевишният знае причините. Сега не ми се ходи в Македония, даже и да ме поканят, малко ще ми е притеснено. Когато ходихме с Роси Кирилова в Битоля бяха други години. В Охрид също са ме канили, заради песента ми „Охридското езеро.“

- Гласува ли на изборите в неделя?
- Много отдавна съвсем съзнателно не гласувам, защото открих една малка тайна, че когато са извън парламента формациите ни агитират и обещават много неща, но в момента, в който се домогнат до властта и виждаме коренна разлика - укротяват се и почват да си пълнят банковите сметки. Отдавна съм ги усетил тези..., ще се въздържа да ги нарека както ми идва. Бедата на българина е, че всички сме бедни и от там идва всичко, защото държавата дава сериозни пари за тези народни избраници и това е причината да се натискат толкова за там. Като направят една прилична средна заплата за хората, тогава ще се замисля дали да гласувам и ще има промяна. Сега, при това раздаване на пари - нищо друго не ги интересува, а само да пълнят банковите си сметки. Толкова са станали нахални и безскрупулни вече, че дори не си правят труда да ни надлъгват и не се прикриват, а само спорят за пари пред нас. 

- Какво мислиш за поругаването на паметници у нас, както и за демонтирането на паметника на Съветската армия - това не е ли опит за заличаване на нашата история – добра, или лоша?
- Това е много голяма грешка на тези хора, които го правят. Паметникът на Съветската армия е стар символ, свързан с традициите на българина. Не приемам аргументите на тези, които казват, че трябва да се заличават паметниците! 

- Твои колеги се изказаха против изпращането на български войници в Украйна. Какво е твоето мнение?
- Категорично съм против, никой няма право да праща хората да умират и никой няма право да прави война. Каква кауза си струва тази жестока цена - да изпращаме наши момчета да загиват, никой не може да ми отговори!

- Гледаш ли новини и понякога откриваш ли пропаганда в тях?
- Откривам, че 100 процента от новините са пропаганда! Много умело сме манипулирани зрителите – телевизорът е най-великото творение за човечеството и ако я няма телевизията живота ни ще е съвсем друг.

- Ти държиш рекорда за може би най-продавания албум в родната музика – „Шопкиня“, който през 1994-та година реализира тираж от 700 000 броя. Тогава това имаше ли някакви финансови измерения, защото днес с такива продажби щеше да си милионер?
- Не, от продажбата на албуми тук не се печели - нашият пазар е особен, не съм получил нищо впечатляващо от този тираж. Когато излезе „Шопкиня“, отношенията между продуценти и автори на песни бяха особени и нямаше много алъш вериш. Дивидентите бяха, че след този албум станах по-канен насам-натам и хората се впечатляваха. Днес интернет сложи кръст на продажбите на албуми и повече издаваме за престиж. 

- Кои от новите ни изпълнители харесваш?
- Харесвам Любо Киров, дори сега бях на представянето на новия му албум. По-младите изпълнители не ми правят впечатление.

- Имаш ли незабравими спомени с някои от големите ни артисти и певци, като Стоянка Мутафова, Калоянчев, Парцалев, или Емил Димитров?
- Имам спомени с повече от тях. Имаше един концерт в НДК, посветен на Калоянчев – Бог да го прости, който тогава вече беше доста обездвижен. Всеки изпълняваше по една песен, а той като главен виновник седеше на сцената. Аз изпях песента „Кристина“ и обявих, че пея тази песен за най-големите любовници, един от които е Георги Калоянчев, а той: „Че ти малък любовник ли си бе, Панайоте?!“ Силно впечатление ми направи неговият дух и чувството за хумор. Незабравими спомени имам с Георги Парцалев, с който сме имали безброй концерти - душа човек. На една маса, когато той е там - никой друг нямаше право да плаща сметката! С Емил Димитров също сме правили съвместни концерти, помня и последния, когато беше в количка и тогава Йорданка Христова беше продуцент и организатор на концерта. Всички пяхме негови вечни песни, а аз изпълних „Сбогом, Мария“. Явно му е направило впечатление, защото тогава каза: „Аз имам много песни за Панайот!“ За съжаление това така си остана и не можах да изпея друга негова песен. 

- Би ли цитирал част от любима твоя песен?
- „Да живееш днес, а да обичаш утре е философията на глупака“, пее Том Джоунс в „Without love“. Той наистина не може да живее без любов, а преди няколко дни отбеляза 84-тата си годишнина! Написах пост в интернет по този повод. Том Джоунс е единственият жив човек, за когото мога да пиша и да му благодаря - правя го всяка година. Той е моята опора и докато продължава да пее аз съм малко по-спокоен за бъдещето на музикалната гилдия и на певците. За мен Том Джоунс трябва да бъде единственият господар на света, до такава степен го идеализирам!

- Повечето ти песни са за любовта. Има ли някоя от тях, която е посветена специално на любимата ти жена?
- Във всичките ми песни романтиката стои начело и са писани от романтични съображения от авторите на текстовете. Има и някои, които аз самият съм написал, като „Емилия“, която посветих на съпругата ми. Текстът на „Шопкиня“ е на Живко Колев, но пак е за нея.

- Случвало ли ти се е да оцелееш по чудо в дадена ситуация?
- Да, в казармата щях да се застрелям без да искам, докато се возих отгоре в БТР-а и стрелях. Проблемът беше, че автоматът ми се наклони и вместо куршума да излезе навън, той рикушира в ръба на метала и влезе вътре! Слава Богу не улучи никой, а потъна някъде навътре и аз и хората с мен оцеляхме. 

- Вярата и Бог какво място имат в живота ти?
- Това е на първо място. Смисълът на живота е да откриеш Бог за себе си и това е най-главната цел за всеки - да открие, че има Бог и да го приеме. При мен това беше дълъг път, но го извървях с помощта на съпругата ми и проповедите на Джойс Майер.

TRUD_VERSION_AMP:1//
Публикувано от Светла Йорданова

Този уебсайт използва "бисквитки"