Празни мисли на едни празни хора* относно живота и творческите успехи на “партията” на Слави Трифонов се леят денонощно от телевизорите.
Повечето от тях са неприлично мазни, други са издържани в джендър-стилистика, а в някои се усеща шепотът на платената любов.
Общото в цялото нищоговорене e, че никой не споменава думата “политика” в нейния конкретен смисъл. И как да я споменат, горките, когато “Има такъв народ” просто не е никаква партия, а поредната политическа перверзия, създадена от един шут, който е решил, че от народната любов към кафанския кеф могат да се изкарат пари през властта.
За 30-те години демокрация до такава мозъчна мизерия българската политическа действителност не е стигала. Пораженията върху естествените процеси на парламентарната демокрация, които тази политическа перверзия ще нанесе, са непредсказуеми.
Добрата новина е, че със списъка на своите министри Трифонов си събу политическите гащи и се видя, че клоунският му задник е прелъстен. В момента сред дизайнерските среди се води ожесточен спор за цената и притежателя.
*По Джеръм К. Джеръм