Данните за неговия живот не са много, но все пак съществуват благодарение на житието от ученика му Григорий Цамблак
Първото му служение е в близкия до столицата Килифаревски манастир
Тези дни мнозина млади хора научиха за съществуването на Патриарх Евтимий от новината, че неговите тленни останки са пристигнали от Бачковския манастир в София. Доста от тях не свързват образа му със статуята на „Попа” в София, макар често да си правят срещите под нея. Както е известно, Българската православна църква доста неочаквано обяви за мощи на великия българин кости, открити преди век при ремонт на манастирската църква. Тук няма да се спирам на споровете относно тяхната автентичност, защото според мен величието на Патриарх Евтимий не е в материалните му останки, а в неговата духовна същност. Но кой е този наистина невероятен човек?
Данните за неговия живот не са много, но все пак съществуват благодарение на житието, написано по-късно от ученика му Григорий Цамблак. Той се ражда около 1327 година в блестящата столица на Второто българско царство, Търновград. Според някои сведения Евтимий произхождал от видния болярски род Цамблак. Момчето от малко се отличавало с любов към Христос и влечение към богосъзерцателен живот. Ето защо Евтимий отрано се присъединява към монашеското братство на преподобния Теодосий Търновски – известен православен проповедник и мислител.
Първото му служение е в близкия до столицата Килифаревски манастир, където след 1350 година Евтимий навлиза в монашеския живот. Младежът бързо напредва в аскетизма и духовното усъвършенстване и Теодосий го определя за иконом на обителта и за свой пръв помощник, преди самият той да се уедини като безмълвие (исихия). Там всеки ден привечер Евтимий бил длъжен да ходи с доклад, като давал знак за своето приближаване с чукане в клепало. Една вечер обаче Теодосий не отговорил на зова на неговото клепало. Изплашен, Евтимий се втурнал да види какво се е случило с неговия старец. Тогава го съзрял да стои като огнен стълб в своята божествена молитва. Така младият човек за пръв път вижда резултата от исихията, най-голямото единение с Бога.
През 1363 г. Теодосий Търновски заминава за столицата на Византийската империя, Константинопол, и взема със себе си четирима от своите ученици, между които и Евтимий. След известно време старецът умира от сполетяла го болест, след като гостува на вселенския патриарх Калист в манастира „Св. мъченик Мамант”. Тогава Евтимий отива в знаменития цариградски манастир „Студион”, където продължава монашеското си служение. Суетата на големия град обаче скоро го кара да се насочи към сърцето на православието в безмълвието на Светата Атонска планина. И то не къде да е, а във Великата лавра на св. Атанасий Атонски, основател на монашеското братство. А там някога служел самият Григорий Синаит, който заедно с Григорий Палама бил сред най-видните представители на исихазма и намирал особено радушен прием в Българското царство.
С това митарстванията на Евтимий не свършват. За известно време е заточен в манастир на остров Лимнос по донос на недоброжелатели, а после отново заминава за Атон и то в българския Зографски манастир. Най-сетне, след седемгодишно странстване, през 1371 г. духовникът се завръща в родината си през Цариград и Несебър. Верен на исихастките си схващания, той си избира за жилище една пещера на десетина километра от Търновград по течението на река Янтра, където основава прочутия манастир „Св. Троица”. Именно тук Евтимий започва своята огромна книжовна дейност – преработка на богослужебните книги съобразно с гръцките първоизвори, опресняване на българския книжовен език с новите форми на съвременния говор и подобряване на българския правопис върху основата на старинния Кирило-Методиев език. Така след смъртта на патриарх Йоаникий, през 1375 г. Евтимий закономерно е избран за български патриарх.
Новият духовен пастир създава школа ученици, но делото му е помрачено от страшни събития. През февруари 1371 г. е починал престарелия цар Иван Александър Асен и на престола се е възкачил синът му Иван Шишман. Но вместо благоденствие, в южните територии на държавата нахлуват несметните османски пълчища. И тогава Патриарх Евтимий показва какво означава да си българин и народен водач.
Съвременните изследвания разкриват една цяла кампания за повдигане на бойния дух на българската войска. Тя продължила без прекъсване чак до последните дни от съществуването на държавата. Основно място заемат именно съчиненията на Патриарх Евтимий, изпълнени при управлението на Иван Шишман. Главен момент в тях са молитвите към Бог, св. Богородица и светците за победа на царя над турците. В това отношение видният книжовник следвал антиосманската линия на своя известен съвременник, вселенския патриарх Филотей Коккинос (1353-1354; 1364-1376).
Патриарх Евтимий изцяло подкрепя царя в неравната битка с агаряните. Така във финалните думи на „Житие на св. Иван Рилски”, запазено в препис от ХV в., писателят се обръща към светеца: „Моли се на всемилостивия Владика да спаси твоите сънародници, единородния народ български! И помогни на нашия държавен цар Иван Шишман, и му покори под нозете всички врагове и противници, вярата си непорочна да запази, градовете наши да утвърди, целия свят да усмири! И от глад и загуби избави ни, и от нападения на иноплеменници запази ни!”
В различните молитви към Бога и светците се търси помощ за българските градове и особено за столицата Търновград. Те призовават за подкрепа на българските воини в техните кървави битки с безпощадния враг, както и да помогнат на обикновените хора в трудните изпитания. В повечето случаи молитвите са оптимистични и изпълнени с желание за победа.
Обстановката обаче е съвсем различна и Иван Шишман губи териториите си, въпреки отчаяната съпротива на крепости като Венчан, Косово, Свищов и др. С обсада или предателство столицата Търновград е превзета от турците на 17 юли 1393 г. Всички християнски и османски извори с изключение на лаконично сведение в руската Троицка летопис свидетелстват, че цар Иван Шишман не се е намирал там. По всяка вероятност отбраната е била организирана от Патриарх Евтимий, докато българският владетел се е опитвал да събере нови войски в останалите свободни територии.
Иван Шишман се затваря в Никопол и се съпротивлява още две години до 3 юни 1395 г., когато е пленен и обезглавен от султан Баязид. По данни на своя житиеписец Григорий Цамблак, Патриарх Евтимий се опитва да му помогне в съпротивата и през 1394 г. застава начело на бунт, в който участва оцелялата аристокрация в столицата Търновград. Турският комендант на града обаче разбира за заговора и под благовиден предлог кани 110 най-видни български боляри в църквата „Св. Равноапостоли Петър и Павел”, след което нарежда те да бъдат поголовно избити. Патриарх Евтимий не се изплашил от настъпилото клане, но без колебание обвинява османския управител на Търновград в коварство и престъпления. Това вбесило турчина, който се опитал да унижи в очите на българите светия старец. Когато не успява, заповядал на палача да посече патриарха, но ръката му се вцепенила „пред мъжеството на този велик човек”.
Григорий Цамблак пише единствено, че Евтимий бил заточен в Македония – термин, който през Средновековието определя района на Родопите и Беломорието. Ето това е накратко историята на един от най-големите българи. И не мощите му, а извършените велики дела сътворяват личността му. Поклон пред неговата памет!