Разходите за храна се увеличиха с повече от 19%
Доходите от заплати за година са нараснали със 7,7%, а от пенсии - с над 39%
Даваме за транспорт с 36% повече
Пенсионерите спасяват домакинските бюджети в страната. Без увеличението на пенсиите българите щяха значително да обеднеят през последната една година, става ясно от данните на Националния статистически институт.
Средният месечен доход на човек от населението през второто тримесечие на годината е 735 лв. Това е ръст с 16,5% спрямо същия период на миналата година и е близо до рекордната инфлация от 16,9%. Средният доход е близък до минималната заплата в страната, защото дори някой да получава висока заплата, ако в семейството му има деца, безработни или пенсионери средният доход на човек пада значително. През последната една година обаче именно благодарение на пенсиите ръстът на средните доходи е близък до инфлацията.
За година доходите от заплати в българските домакинства са нараснали само със 7,7%, показват данните на НСИ. Същевременно доходите от пенсии са се увеличили с над 39%.
В резултат пенсиите вече осигуряват средно 34,4% от доходите в домакинствата в България, а заплатите формират 54,1% от доходите. Преди година пенсиите са давали само 28,9% от доходите в семействата, а заплатите са осигурявали 58,5%. Като тези данни са без увеличението на пенсиите от 1 юли 2022 г. с около 8-9%. Ако към пенсиите добавим и обезщетенията за безработица и другите социални плащания се оказва, че 36,5% от всички пари в семейните бюджети идват от държавната хазна. Разбира се в някои семейства всички пари идват от заплати, а в други всичките доходи са от пенсии и обезщетения от НОИ.
Голям ръст от близо 77% има и на получените доходи от собственост. Причината за това е раздвижването на пазара на наеми през последните месеци. Но тези доходи имат много малък дял от семейните бюджети.
Парите, които са влезли в семейните бюджети от заеми през второто тримесечие, са с близо 160% повече спрямо същия период на миналата година, показват още данните на НСИ. От една страна това се дължи на взимането на повече кредити за покриване на най-неотложните разходи в резултат на повишението на цените. Наред с това обаче през последните месеци много хора решиха да купят коли, да променят обзавеждането в дома си или да направят ремонт в опит да изпреварят повишението на цените. А много от тези разходи са направени чрез заеми.
Разходите на българите нарастват по-бързо от доходите, показват данните на НСИ. За периода от април до юни месечните разходи на всеки член от домакинствата са нараснали със 17,8% или с близо 100 лв. спрямо миналата година. Това означава, че ако едно семейство е от двама възрастни и едно дете, разходите им са нараснали средно с близо 300 лв. на месец. Това се дължи на рекордно високата инфлация. В тези данни обаче не влиза поскъпването на парното и топлата вода с 40% от 1 юли. Засега хората получават първите си по-високи сметки за топла вода, които за някои семейства надхвърлят 100 лв. Нов сериозният удар за семейните бюджети ще дойде през есента с първите сметки за отопление.
Засега разходите за наеми, ток, топла и студена вода са нараснали с близо 23% спрямо миналата година средно до 180 лв. на домакинство на месец. С идването на сметките за отопление през зимата обаче общата сума на разходите за комунални услуги ще нараснат значително.
Най-голям е ръстът на разходите за транспорт. Всеки българин дава средно с над 36% повече за транспорт спрямо миналата година. Това се дължи на поскъпването на бензина и дизела. Разбира се, не всички ходят с автомобил на работа. Но за тези, на които им се налага да пътуват с кола, разходите за придвижване до офиса са нараснали значително.
Разходите на българите за храна са се увеличили с 19,3% спрямо миналата година и вече достигат 204 лв. на човек на месец. Оказва се, че за тричленно семейство само за храна са необходими над 600 лв. на месец. Причината за това е поскъпването на храните в страната, което изпреварва значително повишението на цените на храните в повечето страни от ЕС.
Значително нарастват и разходите за здравеопазване - с над 25% на годишна база.
Високите цени свиха потреблението
Ядем по-малко хляб и плодове
Няма промяна при салама
При всички основни храни потреблението намалява спрямо миналата година.
Високите цени на храните в магазините доведоха до намаление на потреблението от страна на домакинствата.
Потреблението на повечето основни хранителни продукти средно на човек от домакинство намалява през второто тримесечие на 2022 г. в сравнение със същия период на миналата година, обявиха от Националния статистически институт.
Най-голямо е намалението в потреблението на хляб и тестени изделия - от 19,6 кг на 18,9 кг на човек за тримесечие. На следващите места по свито потребление са зеленчуците - от 20,3 кг на 19,4 кг, и плодовете - от 10,3 кг. на 9,7 килограма. Без промяна остава потреблението на месни продукти, сирене, яйца и захар.
Тенденция от последните години е намаление на потреблението на хляб за сметка на по-голяма консумация на месо, плодове и зеленчуци. Това беше свързано с ръста на доходите и преминаване на потребителите към по-здравословна и разнообразна храна. Сега обаче ситуацията се променя и при всички основни храни има спад или задържане на консумацията на нивото от миналата година. Явно заради високите цени хората ограничават покупките и правят по-точна преценка какви храни им трябват, така че да не хвърлят нищо, защото се е развалило. Най-добрият начин за борба с високите цени е пазаруването на стоки на промоция, коментираха финансисти, до които “Труд” се допита. Свиването на потреблението е единственият начин търговците да спрат да повишават цените.
Хлябът и зърнените храни през юни са били с 35,4% по-скъпи спрямо същия месец на миналата година, което е довело до намаление на потреблението на хляб. Зеленчуците са поскъпнали със 17,5% за година, а плодовете с 10,7% и съответно консумацията на зеленчуци намалява повече отколкото е спадът на потреблението на плодове.
Служебният министър на финансите Росица Велкова: Свиваме разходите или по-високи данъци
Нарастват просрочените данъчни задължения
През 2023 г. ще трябва да бъдат свити част от държавните разходи или да бъдат увеличени данъците. Това стана ясно от думите на служебния министър на финансите Росица Велкова пред БТА. А основната причина за това е повишението на пенсиите.
Служебното правителство ще спази бюджетната процедура и ще изготви базов бюджет за 2023 г., в който ще намерят отражение взетите решения от страна на Народното събрание, без да се залагат в базовия сценарий каквито и да било нови политики, каза министър Велкова.
“По груби оценки за поетите ангажименти за следващата година се вижда значителен ръст на разходите в рамките на 6-6,5 млрд. лв. Ръст в приходите в този размер едва ли ще можем да очакваме. Това поставя въпроса да се търси решение за преструктуриране на разходите, за да не се отиде на промяна на данъчната политика”, заявява служебният финансов министър.
Най-големият ръст на разходите за следващата година е заради увеличението на пенсиите, което беше гласувано от последния парламент. Само вдигането на пенсиите ще струва на държавната хазна 3,8 млрд. лв., показват разчети на НОИ. А общият размер на разходите за пенсии догодина ще достигне 18,7 млрд. лв. Оказва се, че пенсиите имат съществена роля за семейните бюджети. Но наред с това са най-големият разход на държавната хазна.
Ако заради по-високите бюджетни разходи увеличим държавния дълг или бюджетния дефицит, ще нарушим критериите на Европейската комисия за влизане в еврозоната и това неминуемо ще е пречка пред приемането на еврото, обясни Росица Велкова. Служебното правителство работи с целева дата за влизане в еврозоната от 1 януари 2024 г.
Същевременно министър Велкова обясни, че повече фирми не плащат в срок данъците си. “Забелязваме нарастване на отклонението от декларираните, но невнесени приходи. В началото на годината разликата между декларираните и невнесени приходи е 210 млн. лв., а в средата - 600 млн. лв. Разликата между декларирани и невнесени приходи е и в частта за ДДС, има и за осигурителните вноски”, казва финансовият министър.
Разходите за пенсии до юли нараснаха с 841,5 млн. лв., или с 11,2%
4 млрд. лв. дефицит при изплащане на пенсиите
Дадоха 739,6 млн. лв. за ковид добавки
Изплатените пари за пенсии за първите седем месеца на годината са в размер на 8,336 млрд. лв.
Приходите в хазната от осигуровки не стигат за изплащане на пенсиите в страната. Затова останалите необходими пари се дават от събраните от други данъци приходи, например от ДДС. За първите седем месеца на годината този дефицит в бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) е в размер на 4,139 млрд. лв., показват данни на Националния осигурителен институт.
Към края на юли общият размер на отчетените приходи в бюджета на ДОО е 5,541 млрд. лв., което представлява 57,3% изпълнение на плана за годината, обявиха от НОИ. Постъпилите приходи са с 457,3 млн. лв. повече в сравнение със същия период на миналата година. В същото време общият размер на направените разходи е 9,755 млрд. лв., или 53,5% от заложените в плана за годината. Разходите са с 562,1 млн. лв. повече в сравнение със същия период на 2021 г.
Най-голям дял в общите разходи имат изплатените пари за пенсии. Те са в размер на 8,336 млрд. лв., което е 53,8% изпълнение на плана за годината. Разходите за пенсии за седемте месеца на годината са с 841,5 млн. лв. или с 11,2% по-големи спрямо същия период на миналата година.
За изплащане на така наречените “ковид добавки” от 60 лв. към пенсиите на всички пенсионери са изразходвани 739,6 млн. лв. Тези средства не са планирани в бюджета на ДОО за 2022 г. и са от сметката с държавни средства от миналата година, разкрита с постановление на Министерски съвет. За еднократни добавки от 75 лв. на ваксинираните пенсионери са изразходвани 56,7 млн. лв. Тези средства също не са планирани в бюджета на ДОО за 2022 г. и са от миналата година, прехвърлени с решение на кабинета “Петков”.
Освен тези добавки за първите шест месеца на годината много пенсионери получаваха и компенсаторни суми, така че пенсиите им заедно с добавките да не са по-малки от получените пари през декември миналата година. За изплащане на тези компенсации са дадени 101,2 млн. лв. За изплащане на “великденски” добавки от 70 лв. на всеки пенсионер са изразходвани 142,7 млн. лв.
Следващата по значимост и големина група разходи в бюджет на ДОО са разходите за изплащане на парични обезщетения и помощи по Кодекса за социално осигуряване, които към края на юли са в размер на 1,187 млрд. лв. или 51,9% от плана за годината. Отчетените разходи за седемте месеца на годината са с 14,7 млн. лв. повече спрямо същия период на миналата година.
В девет области повишението е с над 150 лв.
Заплатите в София с 300 лв. ръст за година
Средното увеличение е с 205 лв.
Заплатите нарастват във всички области на страната. Средната заплата в столицата за месец юни е 2352 лв. Това е точно с 300 лв. (+14,6%) повече от същия месец на миналата година, показват данните на НСИ.
Средното увеличение на възнагражденията в страната за година е с 205 лв. Но има големи разлики в повишението на заплатите в различните области. Освен това много хора останаха без работа през последната една година. Заради поскъпването на тока и газа редица фирми са принудени да работят с по-малко хора, на които вдигат заплатите, за да ги задържат. Затова въпреки голямото покачване на заплатите ръстът на доходите от заплати в домакинските бюджети не е толкова голям.
В девет области на страната ръстът на заплатите за година е с повече от 150 лв. На първо място по увеличение на възнагражденията е столицата. На второ място след столицата по увеличение на заплатите е София-област - с 238 лв., или със 17,6% за година. Причината за това е, че много хора от областта работят в столицата. Третата позиция в класацията по ръст на заплатите е за Габрово, където повишението на възнагражденията е с 212 лв. (+16%) до 1539 лв. Област Плевен е на четвърто място със 194 лв. ръст на заплатите (+16,7%) до средно ниво от 1355 лв.