Кремъл все още не разбира какво има предвид Володимир Зеленски под "втора среща на върха за мир". Това заяви говорителят на Кремъл Дмитрий Песков. Той коментира пред телевизия "Звезда" изявление на украинския президент, който каза, че руски представители трябва да участват в следващата мирна среща на върха относно Украйна.
"Първата мирна среща на върха изобщо не беше мирна среща. Затова вероятно първо трябва да разберем какво иска да каже той (Зеленски – не)", каза иронично говорителят на Кремъл Дмитрий Песков, цитиран от ТАСС.
Международната мирна среща на върха, организирана от Украйна и домакинствана миналия месец от Швейцария, не покани представители на Москва, а тези на Китай отказаха поканата за участие именно поради тази причина.
Съединените щати не бяха представени от президента Джо Байдън, както би искал Володимир Зеленски, а от вицепрезидента Камала Харис. Срещата искаше да засили международната солидарност с Украйна като средство за натиск върху Москва, но това не беше имиджовият удар, който Киев се надяваше да нанесе.
Конференцията за Украйна се проведе на 15-16 юни в Бюргенщок близо до Люцерн и по по инициатива на украинската страна. Заключителното комюнике на форума не беше подписано от Армения, Бахрейн, Бразилия, Ватикана, Индия, Индонезия, Йордания, Ирак, Колумбия, Либия, Мексико, Обединените арабски емирства, Руанда, Саудитска Арабия, Тайланд и Южна Африка.
В понеделник украинският президент Володимир Зеленски за първи път отвори вратата за мирни преговори с Русия и обяви, че е съгласен с присъствието на Русия на бъдеща мирна среща на върха. Володимир Зеленски казва, че иска да проведе втора мирна среща на върха тази година и да представи - през ноември, месеца на изборите в САЩ - "план" за "справедлив мир" след почти две години и половина война със стотици хиляди жертви от двете страни.
Но според АФП това е първият път, когато Зеленски издава идеята за преговори с Русия без предварително изтегляне на руската армия от украинска територия. Той говори вместо да създаде "план" по три теми - енергийната сигурност на Украйна, чиято инфраструктура е опустошена от руските бомбардировки, свободното корабоплаване в Черно море, ключов въпрос за украинския износ, и размяната на затворници.