В Рио 2016 България пристъпва тихо по бели спортни чорапки към финала на може би най-срамната си олимпиада. И преди век сме оставали без медали от игрите, но тогава просто... не сме ги и очаквали. Да, сега също не дойдохме с голяма кошница, но надеждата беше поне да се появим на картата с призьорите. Скромно, символично като в Лондон 2012, където с 2 медала заехме 63-то място. Някъде там в периферията, в миманса. Колкото да не забравят, че България още я има. В спорта поне.
В английската столица също имаше ходене по мъките и едва на 13-ия ден Станка Златева в борбата донесе сребро. Веднага след нея Тервел Пулев успя донякъде да ни нормализира пулса с бронз в бокса.
Сега и двамата ги няма в Рио. А България пък е на път да каже „Адио, Рио” на медалите. Пето, седмо, осмо и девето място са върхът на страната ни до вторник вечерта наше време. Затова и достигането до злато на игрите е смело дори като мечта. Нищо че го заслужиха доста „гиганти” в спорта - Фиджи, Тайпе, Бахрейн, Филипините, Венецуела, Гренада, Порто Рико, Бахама. Това роди и циничния виц: „Кой български спортист може да донесе нещо от Рио? Ами само Гълъбин Боевски!”
Преди игрите с американските прогнози за 3 медала на България се чувствахме пренебрегнати и направо зле. Сега сме още по-зле, след като две от очакваните отличия се оказаха изстрел в тъмното. Предричаният от „Грейсноут” бронз на Антоанета Бонева в стрелбата и среброто на Станимира Петрова в бокса се оказаха балон, който шумно се спука. Янките ли се издъниха, или нашите ги провалиха? Все едно, когато крайният резултат е между нула и никакъв.
Особено ни заболя за бокса. Там 5 месеца преди игрите тръгна слух, че съдийството едва ли не решава всичко. А двама от България много се харесвали на тази „мафия” около ринга. Да, да, но за пушечно месо, оказа се в Рио. Реално и Станимира Петрова, и Даниел Асенов бяха бити на ринга, докато третият ни участник - Симеон Чамов си тръгна ощетен срещу тайландец. И така около измамния боксов оптимизъм ни припомниха, че не всичко, което хвърчи, се яде.
Апропо, и без американски, патагонски или каквито и да е прогнози се знаеше - стрелците ни или ще отстрелят сензация, или ще са извън финала. Стана за жалост това, което не трябваше да става. И който ви казва, че и празната пушка понякога гърми, не му вярвайте. Просто му дайте за пример Рио 2016.
На фона на четири присъствия на България в десетката на класирането по медали на олимпиади сега сме абсолютно гроги. Даже по-лошо - в будна кома. Да ни извини и Христо Стоичков, ама явно и той дълго време ни е лъгал с лафа, че който играй пИчели, който не играй не пИчели. Защото в Рио и ние играем, ама другите печелят. И живеем като във филм на ужасите. Всеки ден започва с надежди и завършва с провали. И така вече 12 пъти до този вторник. Жестоко, наистина. Та дори кръгове на Ада, казват, били 9 (девет)! И едва ли не само онзи, който не ни е срещал, той не ни е бил по арените. А извън тях - ограбванията, допинга, жалбите от чистачки и други подобни няма какво да ги коментираме. Както се казва - едно зло никога не идва само.
И за да е пъкълът от екстри пълен, сега се надига и познатото от предишните 3 олимпиади поредно народно недоволство: ”Туристи, хрантутници и марковото - върнете парите на данъкоплатците”... Нищо ново за традициите в жанра. Справедлив народен гняв или хейтърството? Изберете сами и няма как да сбъркате.
Няма ли нещо хубаво, нещо ала Рио де Жанейро? Има, естествено - грациите ни от ансамбъла по художествена гимнастика. И за тях янките отсякоха в прогнозата си - бронз! Дай боже поне тук да познаят и макар и изтерзани, да дочакаме последния ден на игрите, когато ще коронясват ансамблите.
Преди това ще имаме още 8 шанса в свободната борба - Елица Янкова и Мими Христова през изминалата нощ, Тайбе Юсеин в четвъртък, Владимир Дубов и Георги Иванов в петък, Михаил Ганев, Димитър Кумчев и Борислав Новачков - през уикенда. Три в леката атлетика - Ивет Лалова в спринта на 200 метра в четвъртък сутринта, Георги Иванов (гюле) и Мирела Демирева (скок на височина). По един в индивидуалното при грациите - на Невяна Владивова и на Димитър Кръстанов в модерния петобой. Това е, като в половината от тях възможностите за отличие са абсолютно теоретични. Разбирай - само играем. Останалото е надежда за някой лъч от спечелен медал, който да ни спаси от пълния мрак. Три, два или поне един. Вече и на парче от американската прогноза ще сме щастливи за финал на първия български спортен филм на ужасите „Рио 2016”.