Петър Белберов бе обявен за най-добър боксьор и за първи път вдигна купа „Странджа“ на едноименния турнир в зала „София“. 28-годишният софиянец ликува с титлата в супертежка категория над 91 кг в 69-то издание на най-старата надпревара в Европа. Българинът постигна 3 убедителни победи, а на финала сътвори истинско геройство. Асът ни се би с разкъсани мускулни влакна на бицепса на дясната ръка, но въпреки това успs да вземе убедителна победа срещу арменеца Ховнанисян – 4:1.
Белберов, който е бронзов медалист от Евро 2015, стана шампион за трета поредна година и бе претендент за купата в конкуренцията на боксьори от 32 държави.
- Кога ви беше по-трудно, сега или предишните две години да спечелите на „Странджа“, г-н Белберов?
- Относително е. Специално в моята категория преди конкуренцията бе по-сериозна, имаше доста титулувани състезатели, особено в олимпийската 2016-а. Но и сега противниците ми не бяха никак лоши. Имах обаче и здравословен проблем. Реално не знаех дали изобщо имам някакъв шанс. Още в първата среща скъсах мускулни влакна на бицепса. После на полуфинала индиецът Кумар игра доста нечисто и въпреки това го бих с 5:0. А 10 минути преди финалната среща се бях депресирал от болката.
- Какво ви мобилизира в крайна сметка?
Най-вече моите съотборници, близки и роднини, които бяха в публиката. Не можех да си представя, че няма да изляза на ринга. Изобщо забравих за всичко и се радвам, че успях да превъзмогна себе си. Моят личен треньор Йордан Митев беше изключително доволен. От една страна бе доста притеснен дали ще се справя, а от друга дали няма да пострадам по-тежко.
- Изненада ли ви, че ви обявиха за най-добър боксьор на турнира?
- Донякъде да. Другите двама български шампиони - Боян Асенов и Радослав Панталеев също бяха много убедителни и заслужаваха не по-малко да вземат купата. Но може би при мен надделя фактът, че три поредни години печеля на турнира.
- Това не ви е първото признание. През последните години имате победи и на други престижни турнири, както и в профисериите. Но сякаш оставате в сянката на прожекторите, разочарован ли сте?
- Не бих казал. Всичко си зависи от мен. Аз съм боксьор и моята работа е да побеждавам. А това, че някой друг е предпочетен заради успехите му пред мен, е въпрос на избор.
- Как върви следването ви по икономика?
- Завърших бакалавър в УНСС, а сега следвам магистратура в Нов български университет със специалност софтуерни технологии и програмиране, на кратко IT.
- И къде е общото между тази специалност, която в момента е най-платената, и бокса?
- И в двете трябва да си много трудолюбив, да не се отказваш. Защото в програмирането понякога можеш да се бъхтиш цяла седмица и нищо да не се получи. А интелект се изисква и пред компютъра, и когато си в ринга.
- Как приемат вашите близки, че се занимавате с толкова различни неща?
- Нормално, свикнали са. Повечето ми приятели не са нито боксьори, нито програмисти. Занимават се с икономика, банково дело... По-често съотборниците ми се шегуват с думите: „Да не ти избият кодовете от главата!“ (б.а. - смее се).
- А защо се захванахте точно с бокс?
- Сравнително късно започнах да се занимавам с този спорт. Преди това играех футбол в „Септември“, исках много да стана футболист. Но ученето надделя. И едва на 20 години тръгнах да боксирам по-сериозно, макар че дотогава тренирах любителски. Дори се страхувах, защото спортът е прекалено травматичен. Фен съм на бойните спортове и бях гледал много мачове, не само по бокс. И се чудех: „Защо тия хора се бият по главите“? Но това явно беше едно вътрешно желание да преодолея страха. Така започнах. Е ето, че сега професионално се занимавам с бокс.
- Родителите ви как погледнаха на това ваше увлечение?
- Първоначално бяха много против. Майка ми и до днес се страхува. В началото татко тайно от нея ми плащаше тренировките. Но когато започнах да се прибирам със синини по лицето не след дълго тя разбра. Сега вече са свикнали.
- А самите те били ли са спортисти, след като приемат факта да боксирате?
- Навремето майка ми Катя Белберова е била републиканска шампионка по гребане, а сега е далеч от тази сфера. Работи като маркетинг директор в една фирма, преди това дълго е преподавала философия. Баща ми Румен Белберов пък е хирург. И двамата обаче разбраха, че боксът е нещо, което обичам и искам да се занимавам. Всъщност, човек трябва да прави това, което харесва. Парите не винаги са най-важни. Това все едно да ходиш на работа без желание, едва ли ще се чувстваш пълноценен човек. Програмирането също страшно много ми харесва, аз си го избрах, не само защото е много добре платено. В един момент ще трябва да отдам предпочитанията си на едното или другото, защото само със спорт в България трудно можеш да се издържаш.
- Боксирате и в профисериите. Къде ви е по-комфортно?
- При професионалистите, защото там шансовете за съдийски орязвания и своеволия са доста по-малки. А и рундовете са повече.
- Искало ли ви се е да се откажете от спорта заради субективизъм в съдийството?
Много пъти. Особено на олимпийската квалификация за игрите Рио 2016. Там направо ни „отрязаха главите“. И не случайно в момента боксът е под заплаха да бъде изваден от олимпийската програма, най-вече заради съдиите. Но нашия спорт има сериозно лоби и се надявам това да не се случи.
- Виждате ли бъдещето си при професионалистите?
- Не на всяка цена, макар че ми се иска и съм имал предложения. Но едно 90 процента от мениджърите са измамници - хвърлят те като храна на рибите и изобщо не се интересуват от теб. Да, големите промоутъри също се възползват, но пък генерално имат интерес да те развиват като боксьор.
- Какви са амбициите ви?
- Сериозните ни първенства са догодина, когато имаме световно и европейско. Затова тази сезон ще се концентрирам върху изявите си в профилигата. Боксирам за „Британските лъвове“, които преди година стигнаха финал, а миналата отпаднаха на полуфиналите. За жалост ще пропусна първия мач през март заради контузията, но за следващия се надявам да съм напълно възстановени да помогна на отбора поне да повтори успеха си от 2016-а.