Името на изложбата е “Преодоляване”
Той е мултижанров творец - актьор, писател, художник. Петър Георгиев Рей, който от 33 години живее и работи в Канада, отново е в София, след като през 2023 г. представи космически абстракционизъм чрез изложби в София, Пловдив и Бургас. Абстрактната живопис притежава неимоверна сила, когато в нея е вградена подсъзнателна сюжетност - разказ, в който цветовете имат свои роли. Точно това постига с иновативната си техника Петър Георгиев Рей - един от най-скъпо платените художници на американския континент, оценен с искрени суперлативи от видни изкуствоведи.
Художник: Петър Георгиев-Рей
Новата му изложба в столичната One Gallery е озаглавена “Преодоляване” и ще бъде на разположение на ценителите до края на септември 2024 г. “Изкуството на Петър Георгиев Рей е пътуване и символ на стремежа ни да открием нови хоризонти в себе си и в заобикалящия ни свят. Преодоляването не е само физическо, а и духовно - излизане извън границите на познатото, за да открием и осъзнаем безкрайните възможности на човешкото съзнание” - казва Десислава Зафирова, куратор на изложбата.
Софи Георгиева - дъщеря на Петър Георгиев Рей
Петър Г. Рей е откритие на д-р Кенуърт Мофет (Бостън). Той определя неговото творчество като постмодернизъм, вдъхновен от Джаксън Полък, но също и от биоморфния сюрреализъм на Масон, Матта и Ернст. Връщайки се назад 20 години, Рей разказва: “Мофет ми помогна да вляза в десетки галерии и така реализирах 50 самостоятелни изложби в САЩ, Канада, Франция. Тъмните фонове и акцентите, които се получават от отразената светлина, придават на картините ми загадъчност. Чрез абстрактни елементи искам да постигна религиозното въздействие, което доминира в класическия барок. Вярвам, че вселената и животът са сътворени и се ръководят от някаква космическа енергия. Много хора я наричат Бог. В класическите картини той е изобразен в човешки образ. В моите творби аз искам да го изобразя като енергия. Динамична, загадъчна, енигматична енергия”.
Едновременно с откриването на експозицията беше представена и поезията на Рей, събрана в изисканото издание “Гвоздеи кръстни” (изд. “Български писател”, 2024, редактори Боян Ангелов и Анжела Димчева, дизайн Благой Иванов).
Анжела Димчева и Благой Иванов представят стихосбирката на Рей “Гвоздеи кръстни”
Болката е изворът, избухването, водопадът на креативната енергия, която движи духа, мисълта и тялото на всеки, оцветил живота си с изкуство. Знаците, с които поезията изобразява любовта и смъртта, не са само букви. Те са потъване в невидимо измерение. Изкуството е форма на хипноза - един магичен хоризонт, мамещ и обричащ. Истинският поет не играе роля - той намира пристан в светлината на поезията. “Гвоздеи кръстни” е откровение, въздишка и надежда. Читателят ще открие в словесната тъкан следните метафорични мисли:
Раздробявам времето на изгреви и залези.
С шепи загребвам вода от кея на сълзите.
Изтърсвам вътрешните джобове
за някой приятен спомен...
Специално за “Труд News” Петър Георгиев Рей отговори на няколко въпроса.
- Как поезията допълва живописта и обратно?
- Най-откровената поезия се пише, когато човек започва да чувства, че не принадлежи на видимия свят. Поезията ми помогна да заживея в един мой свят и така успях да запазя своята идентичност и дори да преоткрия себе си. След първата ми поетична книга (1994) аз сякаш изчерпих поетичния си арсенал да се изразявам с думи, затова някак естествено се появи желанието да заменя словото с поетична живопис.
- Намирате ли разлика между статуса на твореца в Канада и в България?
- В началото на кариерата статусът на твореца е еднакво лъкатушещ навсякъде по света. Разликата между артист в Канада и България настъпва успоредно с популяризирането. Един успешен артист в Канада има по-големи шансове за световна известност, отколкото един успешен артист тук. Икономическата стабилност на една държава играе много важна роля в развитието, финансово оцеляване и световно популяризиране на творците.
- Как различавате момента, когато в съзнанието Ви зрее импус и трябва веднага да го изразите?
- Импулсът за творчество понякога внезапно завладява съзнанието на артиста и като едно емоционално торнадо го повежда по белия лист или бялото платно. Но това са редки случаи, в които се раждат безценни неща. По-често артистът сам трябва да предизвиква своя импулс и резултатът зависи предимно от неговото ниво на професионализъм.
- Какво предстои в личен план за Вас - в родината и по света?
- Приятно ми е да правя изложби в България. Възнамерявам това да продължава.
Желая един ден да осъществя и едно съкровено мое желание - да се завърна на театралната сцена!