Петър Киров, един от шестимата двукратни олимпийски шампиони на България, наскоро навърши 80 години. Наричат го Феномена, заради впечатляващата му кариера. Започва да се занимава с борба твърде късно, едва на 21 години. И за 9 сезона на тепиха печели 52 златни медала, от които две олимпийски титли, три световни и 4 европейски. Освен това никога не сменя категорията си – 52 кг. Побеждавал е 7 световни шампиони, а загубите му се броят на пръстите на едната ръка.
Умението да побеждаваш е най-добрата хватка – казва Петър Киров. - Тя е когато се кача на най-високото стъпало и не аз, а противникът вдигне ръката ми, което означава признание.
За първи път славният борец стъпва на Олимп в Мексико 68, само 5 години, след като е започнал на тренира любимия си спорт. Участието му е под въпрос до последния момент, заради силната вътрешна конкуренция. Но решаващо за попадането му в отбора е спечелената европейска титла година по-рано в Минск. На тепиха в Мексико българинът стъпва уверено, със самочувствие и започва да реди победа след победа. Побеждава и най-сериозния си противник - световния шампион Владимир Бакулин от бившия Съветски съюз, а след това „сборная“ сменя 11 борци, но нито един от тях не успява да надвие нашия талант.
„Усещах как арбитърът и зрителите реагират на движенията ми по тепиха, имах чувството, че повтарят моите хватки по трибуните – каза шампионът. - А след победата ме аплодираха, сякаш искаха да изляза на бис...“
Четири години по-късно Киров защитава титлата си в Мюнхен 72, и то без да загуби точка, макар че се бори с травма, заради която остава трети на европейското преди това.
„Контузията само ме амбицира – признава той. - Но промених тактиката си. По време на тренировките си представях, че съм на официално състезание, а на големия форуми си внушавах, че само тренирам. Протоколите говорят дали тактиката ми е сработила. Направих 7 срещи без да дам точка, което се случва рядко в олимпийската история.“
С това Киров става вторият българин след Боян Радев, дублирал олимпийската си титла.
А златното отличие шампионът получава от Ейвъри Бръндейдж, като това е първият случай, в който тогавашният президент на МОК награждава борец.
През 1976-а Киров се запътва към трета олимпийска титла в Монреал, но още в първия кръг получава нелепа травма - вади ръката си от раменната става, в опит да не даде точка на съперника. Контузията слага край на участието му на олимпиадата, но и поставя точка на феноменалната му кариера.
В биографията си Петър Киров има и още една паметна титла световната през 1971-а. Тогава той е част от звездния отбор който ликува и с отборния трофей, побеждавайки със 17 точки състава на бившия Съветски съюз пред препълнените трибуни на стадион „Васил Левски“ в София. „Тогава за първи път се чуха скандиранията: „Българи, юнаци“, които сега са неизменна част от всички спортни събития – връща лентата шампионът. - Първоначално нямахме никаква подкрепа, но с всеки изминал ден публиката се увеличаваше, а за финалите стадионът беше препълнен. Тогава защитих титлата си, а на самото първенство спечелихме най-много медали - 8 (б.р. 3 златни, 2 сребърни и 3 бронзови).
Петър Киров записва името си и в историята на родния турнир „Никола Петров“.Той е първият носител на златния пояс, като 11 пъти става шампион в 11-те си участия в надпреварата.
Нарича септември „Месецът на Петър Киров“, защото тогава е роден в ямболското село Калчево момче и тогава за първи път стъпва в залата по борба. „Първоначално няколко треньори ме отхвърлиха – спомня си той. - Един дори, като чу, че съм на 21, ми каза: Ей някои на твоите години вече се отказват от борбата. А така исках да се боря, но нищо не разбирах...“
Доверие обаче му гласува Пантелей Боев. По това време в Ямбол има и друг изявен боец – Байо Баев. Именно Боев решава, че Петър Киров трябва да е в класическия стил, а Байо в свободния стил, за да не си пречат. Младият талант бързо напредва и стига до националния отбор, побеждавайки и тогавашния титуляр Ангел Керезов, олимпийски вицешампион от Токио '64.
“Когато съм побеждавал съперници, никога не съм вдигал ръце, за да покажа, че съм победил – казва той. - Исках да бъде смирен към загубата на човека, защото с всеки може да се случи.”
След края на професионалната си кариера повечето спортисти пробват силите си на първенства за ветерани, вероятно заради тръпката. Но не и Петър Киров.
“Много пъти са ме канили – доверява шампионът. - Но винаги съм отказвал. Спечелил съм 52 златни медала и това ми стига. За какво ми е да се боря с хора, които нямат нито един?”
За една нощ свали 3 килограма
Един много странен човек, който си има амбиция и си я гони много добре. Човек със силно чувство на отговорност. С него сме ставали и много пъти шампиони. Заедно сме сваляли килограми. И знам какво куче е. На едно европейско в Испания мерим се вечерта и той с 3 килограма отгоре. И си казвам: Хайде, той се е предал. През нощта обаче ги свалил и на другия ден стана шампион. Няма човек, които би могъл да направя това с такава целеустременост. Имаше един ритуал при излизането си на тепиха. Тропва с крак и тръгва напред. Излизаше и беше убеден, че трябва да победи. Много голям борец с огромна психика.
Георги Мърков, олимпийски, световен и европейски шампион
Никак не обича да губи
През 1976-а и двамата станахме европейски шампиони в Санкт Петербург. Той беше най-старият в отбора, на 34 г., а аз най-младият – на 21 години. А след олимпиадата в Монреал 76 бе назначен за старши треньор на националния отбор и под негово ръководство съм тренирал 2 години. На следващата спечелих три медала. Още си имаше състезателния хъс и хич не обичаше да губи. Когато играехме на футбол и той пада, може след това и два часа да продължим да играем, докато не каже: Хайде, момчета, малко техника да направим. Беше много готин...
Янко Шопов, световен и европейски шампион
Много упорит и всеотдаен
С Петър Киров сме били съотборници, а в края на спортната ми кариера той ми беше и треньор за кратко. Към себе си е много взискателен, упорит и всеотдаен. Загубите, колкото и да са малко в кариерата му, изобщо не ги приемаше. При него няма случайни медали или титли, спечелени с късмет.
Александър Томов, пет пъти №1 в света и Европа
Има плочи на славата на 3 стадиона
Петър Киров е единственият българин с плочи на славата на три различни стадиона – на олимпийските в Мексико и Монреал, както и на националния „Васил Левски“ в София. Голяма част от живота си посвещава на преподавателска дейност. Той е професор и дълги години завежда катедра „Борба и джудо“ в НСА и често е канен за лектор от Международната федерация. „Може на катедрата да съм професор, но на тепиха съм академик“, казва той със завидна увереност.