Пехотата отсрами отново българската армия

Тази година вертолет МИ-17 не излетя с трикольора, за да открие военната част на парада

Слънцето бе неотменен спътник на водосвета на знамената

И тази година пехотата бе лицето на войската, което я представи пред жителите и гости те на столицата, дошли да видят парада на войската. Както показва историята, тя винаги е побеждавала в битките за оцеляване на България.

Близо 1000 бойци в 10 блока от Въоръжените сили маршируваха на жълтите павета на пл. “Княз Александър I Батенберг” за 6 май. Представителен блок с бойни флагове светини, начело със Самарското знаме, поведе армейския парад. В строя обаче знаменосците държаха копие на знамето. Причината е, че оригиналът се показва много рядко - на 10-20 години веднъж и се излага в специална камера. Тя поддържа определена температура и влажност на въздуха, който преминава през специални филтри, очистващи го от микроби. Експерти по реставрация обясниха за “Труд”, че Самарската светиня периодично се подлага на специална консервация, за да се запази и не се разпадне.

Още в ранните часове на Гергьовден центърът на столицата бе отцепен от националната и военната полиция, за да се осигури безпрепятствено преминаване на колоните с военна техника и автобусите с бойците, участващи в парада. Военната техника бе дислоцирана в участъка от университета до ул. “Г. С. Раковски” и предизвика стълпотворение от любопитни граждани, най-вече семейства с малки деца.

Час преди началото на парада президентът Румен Радев присъства на водосвета на бойните знамена и знамената светини пред храм-паметника “Св. Александър Невски”.

Този ден смирява политиците, които рамо до рамо участват в празничната традиция. Корнелия Нинова беше рамо до рамо до бившия монарх Симеон Сакскобургготски. Вътрешният министър Младен Маринов, както и главният секретар на МВР Ивайло Иванов и висши военни също присъстваха. Пред Паметника на Незнайния воин дойдоха представители на държавния и политическия елит, на дипломатическия корпус, ветерани от войните и запасни военни.

Въпреки прогнозите за проливен дъжд и гръмотевици, слънцето беше неотменен спътник на божествената молитва. Имаше опасения, че лошото време ще провали авиационната част на парада, което за радост на стотиците присъстващи на площада, не се случи. Малко след 10 ч. военните пуснаха един изтребител МиГ-29 да прелети над множеството, за да разузнае метереологичната обстановка. Авиацията откри началото на парада с военна техника. За първи път от години въздушната армада не поведе вертолет МИ-17 с трикольора, тъй като единственият летящ вертолет от този тип се разби миналото лято край Пловдив, а останалите четири чакат за ремонт. Начело на авиационната колона бе страшилището щурмовият вертолет МИ-24, но той няма технически приспособления да носи националното знаме. И ВВС и пехотата показаха основните типове бойни платформи, с които разполагат.

 

Върховният главнокомандващ Румен Радев:

Армията трябва да заеме достойно място в обществото

“След десетилетия на пренебрежение Българската армия трябва да заеме своето достойно място в нашето общество и в системата на българската държавност”. Това заяви президентът и Върховен главнокомандващ Румен Радев в тържественото си слово по повод Деня на храбростта и празник на Българската армия, след като прие строя на представителните блокове. Той подчерта, че това ще стане не само по силата на външните предизвикателства и съюзните ни задължения, а защото армията ни е призвана да бъде стожер на стабилност, държавност и конституционен ред, като институция с високо обществено доверие.

Президентът бе категоричен, че армията е школа за патриотизъм и мъжество, на отдадени на отечеството личности, които имат един идеал - свободна, силна и благоденстваща България. “На тях дължим признание и по-добри условия, за да могат да изпълняват достойно своята трудна, рискована и високо отговорна мисия”, допълни той.

 

С указ на княз Александър Батенберг

Честваме 6 май от 1880 г.

Денят на Храбростта, 6 май, започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване. С указ №1 от 01.01 1880 г. княз Александър Батенберг учредява военния орден “За храброст” - отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле. А с указ №5 от девети януари същата година се постановява честването на празника.

През войните в периода 1912-1918 г., макар и в бойни условия, празникът се отбелязва. До подписването на Ньойския договор Денят на бойната прослава се чества отделно на 27 ноември (победата на Българската армия в боевете при Сливница в Сръбско-българската война от 1885 година). През 20-те години този празник се обединява с отбелязването на Деня на Храбростта на 6 май. От 1931 г. Денят на Храбростта и победите е обявен за боен празник на войската. За първи път при честването на Гергьовския празник през 1937 г. тържеството започва от предната вечер със заря. След 1946 г. традицията в честването на празника е прекъсната. Възстановена е през 1993 г.

 

Из „Записки по българските въстания” от Захарий Стоянов

23 април 1876 г.

Гергьовден в село Петрич

(Априското въстание избухва на 20 април в Копривщица и след 2 часа кървавото писмо е пренесено в Панагюрище. На 22 април в Панагюрище има парад и е осветено знамето. През нощта срещу 23 април Хвърковатата чета на Бенковски заминава за село Петрич.)

“Забравих да кажа, че тоя ден беше Гергьовден, 23 априлий. Слънцето наближаваше да се подаде, когато гласът на дървеното клепало се раздаде из коритото на бистрата Тополница. Бенковски се прекръсти набожно, който пример се последва и от четата.

Още няколко минути пътувание, и ето напреде ни пъстро множество мъже и жени, излезли из селото да ни посрещнат, не можали да се стърпят да дочакат своите избавители (!) в домовете си. Ние се наредихме двама по двама по чин и достойнство и певците запяха “Не щеме ний богатство” и пр. Като наближихме до онова място, гдето беше се спряло множеството, всичките си отложиха калпаците и почнаха да се кръстят, а някои от тях коленичиха по земята и плачеха като малки деца, че ги сподобил най-сетне господ да видят с очите си българска войска и български байряк. Когато един от нашите другари забележи на петричени, че не е време сега да се плаче и тъжи, но да се потрудят за приготовлението на нужните си неща, тия отговориха, че без сълзи е невъзможно. “Как да не плачем, господине? Забравя ли се така лесно всичко онова, което сме ние претеглили! - говореха тия. - Не е година, не са две, но цели стотини...”

 

„Град”

Изстрелва 40 снаряда за 20 секунди

Реактивната установка БМ-21 “Град” е наследник на легендарната “Катюша”. Тя изстрелва 40 снаряда за 21 секунди на разстояние 21 км. Залповият огън само на един дивизион от тези установки нанася страхотно поражение. Там, където попаднат снарядите, всичко гори и след това трева не никне.

 

Т-72

Стоманеният юмрук на войската

Руският танк Т-72 е основна бойна верижна машина на пехотата за отбрана и за настъпление. Притежава мощно въоръжение, сигурна бронева защита и висока маневреност. Тежи 41 тона, екипажът е от 3 души. Нашият Т-72 участва в съвместни учения на полигона “Ново село” с американския танк “Ейбрамс”.

TRUD_VERSION_AMP:0//
Публикувано от Труд онлайн

Този уебсайт използва "бисквитки"