Международният публичен съд няма да е политически и може да продължи от 3 до 5 години
Присвояването на българска история и книжовност от страна на днешната върхушка в Северна Македония предизвиква неописуеми емоции сред българската общественост. Група учени и юристи вече са решили да съдят Скопие за интелектуален грабеж. Какъв ще бъде този съд, политиците ще имат ли роля в него и колко може да продължи той - по тези въпроси разговаряме с автора на тази идея - писателя Димитър Томов.
- Г-н Томов, напоследък излизат наяве все повече факти, че днешната върхушка в Северна Македония, за да утвърди идентичността на младата си държава, си присвоява българска история - паметници на материалната култура, книжовността, както и исторически личности. Докога ние, българите, ще си затваряме очите? Възможно ли е този повсеместен грабеж да бъде спрян?
- Не само е възможно, а е крайно време да го спрем - всички ние просветени днешни българи - у нас и по света. Включително и живеещите в Северна Македония, от чиито граждани напоследък десетки хиляди са придобили български паспорти на основание, че са българи по произход.
- И как ще стане това, как си го представяте?
- Чрез силата на правото. След раждането на Христос човечеството е сътворило религиозни, обичайно-правни и юридически норми, които в крайна сметка са създали правила, според които отделните хора, народите и държавите им да живеят, съобразявайки се със законите. Безсмъртен пример за блестящо законодателство е Римското право. Основополагаща и непоклатима е нормата „Твоите права свършват там, където започват моите“! И още: „Никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение“! Дори само тези два юридически постулата са достатъчни да си обясним какво се случва с опитите повече от сто години да се измисли някаква „Македонска идентичност“ за сметка на България и българите. Най-първо скопските фалшификатори обявяват безспорни факти от българската история за „македонски“, а след това се позовават на тях, продължавайки своите интелектуални престъпления. През последните десетилетия тази фалшификаторска неспирна дейност преминава през такива превъплъщения, че само чрез юридическата сила на фактическото, може да бъде опровергана и да се стопират със силата на съответно съдебно решение.
- Съдебно решение? Бихте ли обяснили по-разбираемо какво имате предвид - за съд ли става дума?
- По-ясно не би могло и да бъде! Примерите за безгранична наглост и чудовищна кражба на българско книжовно, културно, духовно и материално наследство са много. Научаваме се, че Института за македонска литература при Скопския университет, издал 135-томна поредица „македонска книжевност“, а т. 1-ви обхващал IХ-VIII век. Ясно е, че става дума за грандиозна кражба на други книжовности и литератури и най-вече за старата българска книжовност, възрожденската българска литература и нейните автори. От гледна точка на правото това е интелектуален грабеж, който е започнал преди десетилетия и продължава до днес.
- Тоест, това престъпление ли е?
- Според наказателното право, това е продължавано престъпление. Драстични са посегателствата върху Братя Миладинови и техните „Български народни песни“. Осакатени са шедьоврите на българския класик Димитър Талев. Дори върху материални паметници се извършват зверски фалшификации - върху каменната плоча над гроба на Григор Пърличев са издълбани буквите, характерни за българския правопис и са подменени със осъвременени букви от тъй наречената македонска азбука.
- И как си представяте чрез силата на правото нещата да отидат на законното си място?
- Чрез организирането на съдебен процес, който да е публичен, с участие на световно признати юристи в областта на интелектуалната собственост, под юрисдикцията на съответния Европейски съд, който се занимава с такива въпроси. Освен юристи, трябва да бъдат поканени и утвърдени учени-езиковеди, историци, археолози, политолози и пр. Да се чуе тяхната експертиза. Подобен процес ще даде възможност най-сетне пред света да се покаже и докаже какви фалшификации са извършвани с българската история, книжовност и въобще култура.
- Извинете ме, но днес, когато чуем за международен процес, веднага си представяме трибунала в Хага... Каква ще е целта на този процес?
- Убеден съм, че и в момента в ЕС има международна юрисдикция, под чиято егида може да се свика такъв процес. Ако няма юридически способи за конституирането на такъв международен съд - това няма да е прецедент. Не бих употребил силната дума трибунал, защото това навява за други неприятни асоциации. Основната цел и идея на подобен международен процес е да спрат кражбите от страна на една млада нация, съществуваща с езика си от 75 години, т. е. от 1945 г. Абсолютно неприемливо е да се краде интелектуална собственост, литература, култура, писатели, материални паметници, които съществуват от векове години. Не може тази млада нация да се опитва да направи своята идентичност на базата и за сметка на старобългарската и българската култура. Ние трябва да го спрем съдебно.
- Вие вярвате ли, че ние ще имаме силата и възможността да направим такъв процес? Та нали виждате, че от сутрин до вечер слушаме какво ни казват началниците от Брюксел или отвъд Океана!
- Този процес няма да е политически и няма да засяга политическите отношения между Европа, Западните Балкани, ЕС, Русия и т. н. Този процес ще се базира само на факти. Като дългогодишен директор на издателство, съм издал книгата на големия световен юрист проф. Живко Сталев - „Нормативната сила на фактическото“. Фактическото има сила на норма. Ние сме силни с фактите, които притежаваме. Не само, че можем да го направим, но ние ще го направим, въпреки българската съвременна политическа класа, въпреки управляващата върхушка, която няма как да спре такъв процес. В България има достатъчно ярки фигури - национално отговорни, интелектуално и научно подготвени, които да осъществят този процес, каквато и съпротива да има от страна на европейските институции, на българската, северномакедонската или руската държава.
- Добре, как точно ще се организирате, кои личности ще се включите в този процес?
- Вече сме направили кръг от юристи, които ще привлечем. Политиците няма да ни уплашат. Тук говорим за самоорганизиране на български учени, юристи, на творчески организации - дали са институтите на БАН, университетски факултети и самите университети, дали ще са творчески гилдии като Съюза на българските писатели, ние ще атакуваме тези правни субекти, които си позволяват фалшификации. В македонската действителност, това не е македонската държава, а е Институтът за македонска книжевност към Скопския университет. А може ли някой да каже и да оспори, че Скопският университет е създаден през 1943 година като филиал на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ от цар Борис Трети? Не, защото ние сме им създали университета!
- Какво се надявате да осветли този международен публичен процес?
- Той ще осветли цялото „незнание“ по въпроса, защото отговорните фактори го знаят, както приемникът на СССР - днешна Русия. Много любопитно ще бъде дали руските учени в такъв процес ще си изкривят научната съвест, дали световните учени слависти и българисти ще кажат, че има някакво македонско книжовно наследство преди 1945 г., когато не е имало език. Та всички паметници, които ги има, са или старобългарски, сърбохърватски или някакви други, само не и македонски.
- Всичко звучи много амбициозно, но вие вярвате ли, убеден ли сте, че има учени, които ще застанат с имената си, без да се притесняват, че политици ще им набиват канчето, ще ги заплашват или ще ги омайват с приказки, като: трябва да вървим напред, да забравим обидите, ние сме братя и т. н. Ще го кажа директно - ще има ли достатъчно хора с топки?
- Смятам, че в България има учени, историци, писатели, интелигенти, които наистина имат топки, както казвате, даже два чифта. Все пак отбелязваме годишнините от раждането и обесването на Васил Левски, а не на неговия палач Хаджи Иванчо Пенчович! Докато последният жив българин има достойнство и го отстоява, значи целият ни народ има достойнство! Само чрез такъв катарзис Северна Македония ще може да върви напред. Докато те не си признаят и да са наясно със себе си, че са достатъчно млада държава и млада нация, която тепърва ще се утвърждава в добросъседство с станалите - не на базата на кражба на история. Кражбата на интелектуално наследство и интелектуална собственост е чисто юридически проблем. Обратното би било чудовищно. Така, както в момента стиховете на Ботев „Не плачи, майко, не тъжи“ са направени на македонска народна песен, така след още една-две години македонците ще кажат, че поетът Христо Ботев е преписал македонска народна песен. Никой не може да черпи права от собственото си виновно поведение. В момента наистина се извършва кражба върху нашата национална идентичност. Тя трябва да бъде спряна само със съдебно решение от международен съд.
- Колко време може да продължи този съд, той може да се влачи с години, до безкрай?
- Провел съм консултации с водещи български юристи, сред които и проф. Огнян Герджиков. Той счита, че такъв процес може да продължи между 3 и 5 години - да се конституира и да приключи в наша полза. И проф. Герджиков ми сподели, че е убеден в това.
- Казвате до 5 години, но през това време Северна Македония най-вероятно трябва да влезе в ЕС?
- Първо, тя още не е поканена. Дали ще го направят, е политически въпрос, а не е предмет на нашия съдебен процес. Като влезе в ЕС, тя ще спре ли да краде българска история? Нищо общо няма членството на С. Македония в ЕС с кражбата на българската национална идентичност - подчертавам го. Нека съседите да влязат в ЕС, ние не искаме да им пречим. Това обаче не променя на йота техните кражби върху българската национална история и идентичност. Та утре може да се окаже, че не е имало български народ и държава, а е имало македонски царе и държавници. Разбирате ли колко абсурден е спорът дали Самуил или Гоце Делчев са българи или не! Приемането на Северна Македония в ЕС няма нищо общо със същността на юридическия казус, който в момента искаме да сложим на полето на международната юрисдикция. Те трябва да бъдат осъдени, че крадат чужда история. Така, както гърците не им позволиха да крадат тяхната античност. Отстояха това без съдебен процес, но там има държавно мислещи хора.
- В България има достатъчно „умни и красиви“ - така наричат онези от соросоидните НПО-та, те веднага могат да сравнят този казус с мантрата „България на три морета“. Какво ще им отговорите?
- Никъде в претенциите по този казус не се споменава за териториални амбиции. На нашия смаляващ се народ не му трябва излаз на три морета, а съществуване на базата на своята 1350-годишна история. И ако иска да съществува като свободен народ, той трябва да отстоява своята идентичност. Никакви териториални претенции не включват подобен процес. А и на Балканите няма изконни земи. Тук става дума за кражба на интелектуална собственост от страна на северномакедонските научни, културни и всякакви историчари. Искам да заявя много отговорно, че в България, по света и в самата Македония ще се намерят отговорни хора, които да застанат и участват в тази идея, въпреки българската официална политика, въпреки българската държава. Която няма да има нищо общо с този процес, освен ако не реши да ни помага. Ние ще направим този процес въпреки ЕС, въпреки великата сръбска и руска шовинистична политика, въпреки гърците, защото си милеем за държавата. Ако не го направим, ако не се намерят такива учени и духовно просветени личности, най-добре е България да се закрие.
- Простете, г-н Томов, но се изкушавам да ви попитам откъде идва този ваш гняв, има ли нещо, което ви свързва с македонската тема?
- Гневен съм, защото виждам как нагло се крадат български културни и църковни паметници и се представят за „македонски“. Моя милост съм потомък на тракийски бежанци от Одринска Тракия. Един от тримата братя на дядо ми Тома е участвал в конгреса на Петрова нива в Странджа, където се взема решението за подготовка на Илинденско-преображенското въстание. Като директор на Университетското издателство „Св. Кл. Охридски“, издадох удивителната книга на Коста Църнушанов „Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него“. Познавам лично доста изтъкнати поборници - радетели македонските българи да бъдат част от Майка-България, сред които Благой Шклифов и Александър Стоименов (бай Алекси) - сподвижникът на легендарния Иван (Ванче) Михайлов. Благодарение на тези връзки, още през 1988 г. успях да получа правото да издам 4-те тома „Спомени“ на Иван Михайлов, като сключих договор с Вида Боева Попова, изрично получила завещанието на автора да разполага с авторските права върху творбите му.
Нашият гост
Писателят Димитър Томов е роден в Павликени. През 1986 г. по повод 100-годишнината на Алма Матер е сред основателите на Университетското издателство “Климент Охридски” и в продължение на 25 години е негов директор. За този период той е съпричастен към издаването на повече от 7000 книги с общ тираж над 10 милиона екземпляра. Председател е на Училищното настоятелство на Лицея в Горна баня.