Да посрещнем с добри очаквания 50-то Народно събрание

Оказва се, че в България местната власт е много по-стабилна от централната власт, което е парадокс, но ние сме държавата на политическите парадокси

При нас дори и законодателството е емоция, освободена от разум

Има един принцип: Никога не арестувай основния си опонент

При разпределението на мандатите в 49-то НС би било трудно на всички политически сили. Най-лесно би било, ако може да се постигне т.нар. голяма коалиция, но това е постановка само по принцип. Първата и втората по численост парламентарни групи теоретично правят коалиция, която надминава 121 гласа, което предполага стабилност в парламента.

Основната пречка пред създаването на такова правителство е, че в края на октомври ще се отиде на местни избори, а ГЕРБ и „Продължаваме промяната“ с „Демократична България“ ще бъдат основните претенденти за големите общини в България.

Как биха могли да съхранят една голяма коалиция, при положение, че при местните избори залогът е много голям, защото, ако на парламента мандата може често пъти да бъде прекратяван и да се ходи на предсрочни избори, то при органите на местно самоуправление мандатът е доста стабилен. Т.е. там за 4 години няма да могат да бъдат провеждани нови местни избори и следователно каквото се вземе на предстоящите през есента местни избори, това ще бъде през предстоящите четири години. 

Оказва се, че в България местната власт е много по-стабилна от централната власт, което е парадокс, но ние сме държавата на политическите парадокси.

Струва ми се, че има и друга причина, поради която не би могло да се разчита на такава голяма коалиция. Има един принцип: Никога не арестувай основния си опонент. Как си представяте коалиция, в която първите лица няма да влязат в правителството, но министър на вътрешните работи отново би могъл да е Бойко Рашков? Звучи доста стряскащо за привържениците на ГЕРБ, които силно подкрепиха своя лидер, когато беше буквално репресиран с една незаконосъобразна заповед за арести това не беше отдавна, за да бъде забравено, както обикновено се случва в България. 

Как един честолюбив човек като Бойко Борисов ще може да преглътне тази обида? Това е доста голяма пречка. Вярно е, че политическата логика често пъти е много различна от нормалната, човешка логика, но понякога политическото честолюбие, паметта за особено остри конфликти и несправедливи решения тегне над възможностите да бъде постигнато някакво съгласие на чисто емоционално ниво.

Емоцията не се изключва от политиката. Често пъти се казва, че политиката е за хора с хладен разум, за рационални хора, но всъщност не могат да бъдат изключени емоциите. А емоциите в голяма степен диктуват политическия живот в България. Казва се, че законодателството в стабилните общества и държави е разум, освободен от емоциите. При нас дори и законодателството е емоция, освободена от разум.

Ако отидем по-нататък и разиграем варианти за участие на по-малки политически сили, то от „Възраждане“, което е във възход вече заявиха публично, че няма да подкрепят правителство, в което те не играят основната роля. А правителство, в което те свирят първа цигулка не се очертава на хоризонта, поне засега. Затова изключваме хипотеза за участие или подкрепа от „Възраждане“ на правителство.

Парламентарната група на ДПС по-скоро е отворена за диалог, но от двете големи парламентарни групи ГЕРБ биха се съгласили на такъв диалог. ПП-ДБ не биха приели, ако съдим от изявленията на техните лидери, доколкото при тях може да се говори за мъжка дума и кодекс не честа, който те няма да прекрачат.

ДПС по-скоро би участвало в една по-широка коалиция заедно с ГЕРБ, но е изключено да участва в широка коалиция с ПП и ДБ. 

БСП с малката си парламентарна група не би могла самостоятелно с друга парламентарна група да докара нещата до парламентарно мнозинство, което да излъчи правителство, т.е. мандатите им стигат.

Парламентарната група на „Има такъв народ“ би влязла в коалиция с ГЕРБ, но не би се коалирала с „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, тъй като не са забравени онези конфликти, които доведоха до излизането на „Има такъв народ“ от коалицията между тези две партии плюс БСП, което доведе до вот на недоверие към правителството на Кирил Петков. 

Това не се забравя лесно, още повече, че в настоящата предизборна кампания ПП и ДБ какво предлагат? Старите тези и както се казва - още малко от същото. По-скоро ИТН не биха отишли в коалиция с „Продължаваме промяната“ и ДБ.

Остава вариантът за една много широка коалиция между ГЕРБ, ДПС, БСП и „Има такъв народ“. Това би могла да е една коалиция, която буквално би натикала в ъгъла ПП и ДБ. Всичко е въпрос на преговори. Като се има предвид, че ГЕРБ заявяват, че няма в никакъв случай поради решение на техните партийни органи да участват в коалиционни споразумения с БСП, като че ли и тук е затворена вратата.

А гласовете на ДПС и на „Има такъв народ“ не стигат за мнозинство в парламента. Следователно - да посрещнем с добри очаквания 50-то Народно събрание.

Всъщност политиката никога не е единствено и само математика. Има много хубави и кръгли числа, но те никога не биха могли да се случат, както в случая с обединяване на усилията на ГЕРБ с „Продължаваме промяната“ плюс патерицата „Демократична България“. Получава се много хубаво число, но политиката не е математика.

TRUD_VERSION_AMP:4//
Публикувано от Проф. Пламен Киров

Този уебсайт използва "бисквитки"