Пламен Киров, професор по конституционно право, пред „Труд news”: Вариантът „Гръцка зестра“ е неприемлив за България

Ахилесовата пета на гръцкия бонус за победителя е, че се нарушава принципът на равното избирателно право

Правителство на малцинството би било изключително нестабилно и ще бъде подлагано на политически атаки още от първия ден

Приложим ли е в България гръцкия бонус вариант за партия, която е спечелила над 25 % от гласовете и може ли да променим избирателната си система в тази посока? Какво би се случило, ако Конституционния съд отхвърли част от промените в основния закон направени от 49-ото Народно събрание? Това попитахме проф. Пламен Киров, който коментира и възможността за съставяне на правителство на малцинството за каквото заговори председателят на ГЕРБ Бойко Борисов.  

- Проф. Киров, след консултациите при президента, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заговори за промяна в избирателната система и въвеждане на гръцкия модел. Възможна ли е това да се случи?
- Вариантът „гръцка зестра“, както наричат особената гръцка избирателна система може да бъде приложен в България, но не виждам кой ще го гласува, защото в силно фрагментирания парламент не знам как това ще мине. Как една партия, спечелила с над 25%, в зависимост от своята електорална тежест ще получи между 20 и 50 места, както е последният вариант в Гърция. Вариантът „гръцка зестра“ е разработен в годините, в които има двупартиен политически модел. И когато „Нова демокрация“ и ПАСОК си разменят местата и си стискат ръцете задкулисно – да стане така, че с оглед на политическа стабилност, без значение коя партия ще управлява, то тя да има парламентарно мнозинство, което ще гласува приоритетите на правителството. Такъв двупартиен модел и практически сговор между политическите елити може да съществува в специфичните гръцки условия. Но да се пренася в България в този момент на силно разединено политическо пространство и фрагментиран парламент – това няма как да стане. Освен това ахилесовата пета на този модел е, че той нарушава принципа на равното избирателно право, на равната тежест на гласовете на избирателите. Защото гласовете, които спомагат на една партия да получи над 25% придобиват по-голяма тежест с прибавянето на още от 20 до 50 депутати. И така се нарушава един от основните политически принципи. Можем да променим резултатите от това силно фрагментиране и по друг начин, без да възприемаме гръцкия модел като  вдигнем бариерата за влизане в Народното събрание на 6-7%, забраняваме да се правят предизборни коалиции и тогава всяка партия ще вземе толкова, колкото е електоралната й тежест. След като влязат в парламента, там да си правят коалиции. Това са неща, които са изпробвани в други държави и работят. Доколко ще се приемат у нас, това е друг въпрос.

- Вие бяхте човекът, който заговори за това, че 85% от протоколите на изборите са сгрешени. Как да вярваме тогава на резултатите от изборите и има ли начин да бъде решен проблемът?
- При съществуващото законодателство и съществуващият състав на Централната избирателна комисия няма как този проблем да бъде решен. Поради няколко причини – първо ЦИК, която е с дълъг мандат през всички тези години, през които се провеждаха не един и два избора и то от различно естество -  парламентарни, местни, президентски и т.н., не си направи труда да извърши поне в един избирателен район пълна проверка на това доколко бюлетините, които са запечатени и се съхраняват до новите избори, кореспондират като резултати с това, което е написано в протоколите на секционните и районните избирателни комисии. И да се види доколко данните, които използва ЦИК, кореспондират с реалната воля на избирателите. На следващо място – ЦИК не направи особено усилие, свързано с обученията на СИК-овете и РИК-овете. Достатъчно е да видите в 1 МИР Благоевград на какво прилича протоколът на районната избирателна комисия, който е качен на сайта на ЦИК от последните избори. Ще видите, че там няма попълнени словом резултатите, а са записани само с числа. Даже и колоната за действително подадени гласове не е попълнена с цифров резултат. И се чудя кои са били тези членове на ЦИК, които са приели този безобразен протокол на Районната избирателна комисия и накрая са го сканирали и са го качили на сайта. Проблемът с протоколите, с начина, по който се провежда броенето, с начинът, по който се попълват преференции в протоколите, се задълбочава и стои нерешен. Освен това – очевидно е, че членове на секционните комисии не могат да събират трицифрени числа и допускат грешки. Това е най-елементарното математическо действие – събиране, което децата от детската градина започват да учат. Да не говорим и че поради ниската избирателна активност не става въпрос за събиране на хиляди гласове и преференции, а става въпрос за стотици. Очевидно е, че гласуват около 40% от избирателите, отчитайки преувеличения брой избиратели, включени в избирателните списъци. С какво толкова са затруднени толкова тогава тези членове на СИК. Да, има едно недомислие – имаме и машинен, и с хартиен вот, защото законодателят така е преценил. Сега остава да въведат и дистанционно електронно гласуване и всеки да гласува от компютъра в дома си и тогава да видим каква ще стане картината на нашите избори.

Трябва да се реши – или да се гласува на машина, или да се гласува на хартия. Видяхте, че машините дават дефекти. Има секции, в които те разпечатваха бели бюлетини на евроизборите и т.н. Непрекъснато дефектират. Още повече, че гаранционният им срок вече изтича и ние сме изправени пред това да купуваме нови и нови машини за стотици милиони левове. Но това е въпрос, който трябва да го реши законодателят. 

- Няколко партии предлагат да се вземат друг тип машини, т.нар. сканиращи машини, които само да сканират бюлетините и в реално време резултатът да се отчита. Това би ли решило проблема?
- Това би решило проблема, но ще породи друг проблем. Този, който ще сканира бюлетините, дали ще бъде достатъчно подготвен, за да работи с този тип машини. А ако блокира машината? Пак нищо няма да стане. Ако машините бяха удачно решение за гласуване, в Европа всички щяха да ги използват. А ние сме по-скоро изключението, не правилото. Навсякъде в Европа се гласува като цяло с хартиени бюлетини. Мисля, че европейските общества, които имат много по-голям опит и традиции в провеждането на изборите, са стигнали до извода, че хартиените бюлетини са по-проста технология и гарантират по точното отчитане на гласовете на избирателите. Говорим за Франция, Германия, Нидерландия, и други държави, които технологично са много по-напред от нас. И защо не гласуват с машини? Както се видя – дали ще се гласува машинно или с хартиени бюлетини, купеният вот си е купен вот, вървят едни порочни практики и ние не можем да се справим с тях. Другото, което е от значение – очевидно е, че без значение каква технология се използва, секционните комисии, които се формират, не могат да попълват протоколи.

- Как може да се реши този проблем?
- Най-добре е да се събират бюлетините, да се запечатват и да се носят в преброителни пунктове, където да се изготвя протоколът от хора, които знаят коя бюлетина е действителна и коя не, как се отчитат преференции и т.н. Още повече, че в тези преброителни пунктове може да се осигури видеонаблюдение и запис на това как се обработват материалите и да откритост на този процес. А не да ставаме свидетели на такива сцени от записите, които излязоха от записите от видеонаблюдението на СИК-овете как се събира комисията и - „на този да помогнем, да добавяме преференции“ и т.н. Което значи, че съвсем не е изключен вариантът една действителна бюлетина с едно драскване върху нея да се превърне в недействителна. Очевидно е, че с този начин на преброяване сме за никъде и никога няма да можем да компенсираме невежеството, което се е възцарило повсеместно в българското общество. Хора, които най-вероятно имат средно образование, да не могат да съберат две трицифрени числа. 

- Какво ще се случи, ако Конституционният съд отхвърли част от промените в Конституцията, направени от 49-ото Народно събрание?
- Въпросът не може да бъде поставян така общо ,защото има различни варианти на решения на КС. Ако съдът приеме, че част от направените промени следва да бъдат приети от Велико Народно събрание, а не от Обикновено Народно събрание, то направените промени са нищожни и не могат да имат никакви правни последици. Това означава, че тези промени са невалидни, все едно никога не са били гласувани. При другата възможна хипотеза – ако бъде обявено, че не е била спазена процедурата, предвидена в глава 9, която се отнася до мнозинството, сроковете – това е друго. И още – може да се каже, че тези промени са в противоречие с други конституционни текстове от по-висш ранг като конституционни принципи. Например, че единството на съдебната власт е заложено като принцип в Конституцията и създаването на самостоятелни Висш съдебен съвет и Висш прокурорски съвет, нарушава това единство, то тогава решението на КС ще действа занапред. Т.е. правните последици са различни в зависимост от решението на съда и при решението той трябва да посочи какви ще са правните последици от него. Не можем обаче да гадаем и ще трябва да изчакаме. 

- Трябва ли да се изчака с промените в Закона за съдебната власт и с назначенията в съдебната система до произнасянето на Конституционният съд?
- Разбира се. Ако КС намери някои текстове, които касаят съдебната власт за противоконституционни, то това означава, че един Закон за съдебната власт, който практически развива конституционния текст, на свой ред ще се окаже противоконституционен. Т.е. трудът ще отиде на вятъра, а да не говорим като се извършат някакви персонални смени в съда, прокуратурата и следствието. Следва да се изчаква решението на съда. 

- Смятате ли, че е възможно да се състави правителство на малцинството, за каквото заговори лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, при тази конфигурация на парламента?
- Има европейски демокрации, в които правителства на малцинството са доста устойчиви – вземете например политическата история на Дания. Но у нас – при тази остра конфронтация, при този фрагментиран парламент, при липса на програма и визия какво ще правим в различните сектори от държавното управление, мисля, че такова правителство на малцинството може да бъде гласувано, но би било изключително нестабилно и ще бъде подлагано на политически атаки от първия ден, в това число и от страна на тези, които са гласували за неговото избиране. Първият мандат ще получи ГЕРБ и от гледна точка на политически авторитет и имидж, ако не успеят да формират парламентарна коалиция, те биха предложили някакво правителство на малцинството било само с представители на ГЕРБ, било и с представители на втората сила ДПС, дали ще бъде само от някакви експерти, но ще бъде предложено от ГЕРБ, струва ми се, че опитът по-скоро ще завърши без успех. Но това са правилата на играта. И от гледна точка на авторитета на тази политическа сила тя ще направи опит. 

- Това означава ли, че предсрочни избори са по-възможни, отколкото да се сформира правителство?
- Натам вървят нещата, но нека не драматизираме излишно. Всички казват – „голяма криза, държавата не се управлява, нещата са на самотек“. Няма такова нещо, има излъчено служебно правителство. Най-вероятно, ако се стигне до предсрочни избори, то ще бъде в същия състав. 50-ото Народно събрание продължава да работи, не се разпуска. Може да приема закони, да упражнява парламентарен контрол. Тези закони може да са по инициатива и на служебното правителство. Т.е. не виждам някакви дефицити, свързани с държавното управление.

Нашият гост
Проф. Пламен Киров е роден на 5 декември 1960 г. Завършва Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски” през 1985 г. с магистърска степен по право. От 1986 г. е преподавател в Юридическия факултет на СУ “Климент Охридски”. След защита на докторска дисертация последователно придобива научните степени доцент и професор по конституционно право. В периода 1995-2006 г. е бил член и зам.-председател на няколко поредни Централни избирателни комисии. Завършва пълен мандат като конституционен съдия от 2006 до 2015 г. По това време проф. Пламен Киров е представител на Република България във Венецианската комисия.

TRUD_VERSION_AMP:2//
Публикувано от Павлина Живкова

Този уебсайт използва "бисквитки"