С тези Изборен кодекс и ЦИК не може да проведем нормални избори
С този Изборен кодекс, с тази ЦИК показахме, че не можем да проведем едни нормални избори. Нищо, че имаха достатъчно време нищо, че вътрешната обстановка беше относително спокойна, за да се организира вота. За 12 часа ЦИК не можаха да разберат какво означава надписът „дневникът е подправен“.
Не бива да забравяме и че машините не са сертифицирани. Всички тези 11600 машини нямат сертификат. Затова гласуването с тези машини ми изглежда проблематично.
Машините не са измислени от Мадуро. С такива машини се гласуваше на предишните избори за президент на САЩ, в някои щати. Тези машини не се използват само във Венецуела.
Медиите съобщиха, че някои от компанията „Смартматик“, която достави машините за гласуване в България, са в ръководството на организацията на Джордж Сорос.
Въвеждането на гласуването с машини дължим на изключителната любов на някои политици към информационните технологии.
Колкото до предизборните обещания на много от партиите за съдебна реформа, тя отново няма да се случи. Защото, за да има истинска съдебна реформа, трябва да има изменения в конституцията. 48-ото НС, което е избрано с много ниска избирателна активност, няма легитимност да прави радикални изменения в конституцията.
Бъдещият парламент няма да има капацитета да се са занимава с конституцията, така че по-добре да не пипат там. Конституцията е за просветени хора. Депутатите е по-добре да се занимават с галопиращата инфлация. Да не вземе народът да излезе през зимата и да ги погне по жълтите павета.
Виждаме едни партийни лидери, едни екипи, които с далеч от познанията как да се справят със задаващите се кризи. При едно излъчено парламентарно правителство то ще се сблъска с енергийната криза, социалната криза с масова бедност. Както разбрахме никой не иска за определи какво е нивото на бедност, защото ще се окаже, че половината от българския народ е под тази линия на бедност.