Планетата Тръмп

Някъде в средата на февруари “Труд news” публикува дописка със заглавие “Бай, бай, Байдън! Байгън Байдън!”.

Писнало ѝ беше от него на Америка, пък и на света. И предвидихме, че все още действащият президент на САЩ ще бъде лесна плячка на републиканците на изборите през ноември.

Малко след това предвидихме за партията на слона златна ера в управлението на великата страна с два успешни мандата на Доналд Тръмп, а после още толкова на неговото вице - Джей Ди Ванс.

Но когато демократите отписаха бедния Джо Байдън от президентската надпревара и номинираха на негово място Камала Харис, ведрият ни оптимизъм за нанасяне на високия мъж с русоляв перчем в Белия дом се поизпари. Може би защото мургавата лъчезарна дама от индийско-ямайско потекло взаимства доста от точките в предизборната програма на Тръмп, взе да се харесва на американците и скъси рязко дистанцията между тях в социологическите проучвания.

Но не бяхме само ние, които се усъмниха в способностите на бившия президент пак да се върне начело на държавата си, а и всевъзможни коментатори и анализатори от цял свят. Като дори най-големите оптимисти за президентското бъдеще на Тръмп до завчера пишеха, че работата му с Камала Харис можело и да не стане, тъй като била на кантар.

Слава Богу, опроверга ни Тръмп и нека с него Америка да бъде все така велика! А началото на тази невероятна сага е в Ню Йорк преди петдесетина години!

По стъпките на Доналд Тръмп в Ню Йорк

Всичко в работата и битието му е “страхотно”

Борбеността е основна черта на характера му

Доналд Тръмп спечели втори президентски мандат и през януари ще поеме отново управлението на САЩ.

Със своите 200 метра височина, петдесет и осемте си етажа, с изобилието от мрамор и гигантския си ескалатор, извисяващата се на “Пето авеню” в Ню Йорк “Trump Tower” е метафора на онова, което Доналд Тръмп винаги е желал: великолепие, внушителност, грандиозност. И естествено всичко в неговата работа и битието му е “страхотно” - измеренията на неговите небостъргачи, политическото му движение “МАГА” (ахроним на “Да направим Америка отново велика”), вилата-замък в имението му “Мар-а-Лаго”, срещите му с обикновените американци и, разбира се, неговото бъдещо президентство. След като напуска предградието Куинс, за да завладее центъра на Ню Йорк, строителният предприемач и после мултимилиардер ще си остане там чужденец, навлек, презиран от местния елит. Очеваден дисонанс, който обаче ще му позволи да стане глашатай на Америка на изоставените селски маси и на забравената работническа класа, сякаш напук на презиращия го нюйоркски и въобще американски естаблишмънт.

Освен това Тръмп има житейски пример за подражание в лицето на един уважаван от него политик - великия италиански предприемач, медиен магнат, почитател на женската хубост и четирикратен премиер в Рим Силвио Берлускони. За когото легендарният собственик на ФИАТ и дълго време тартор на световния “джет-сет” Джани Анели казва с презрение при навлизането му в политиката, че той не можел да бъде приет във висшето общество на Апенините, щото му миришели краката. И какво? Без да го пита и без да се съобразява с изцепката му, Силвио се втурна в италианския и световния елит, настани се там благодарение на политическия си нюх, при това за доста години.

А Анели и неговата снобска компания от баровци-капиталисти трябваше да му се кланят доземи, за да им върви добре бизнесът и изобщо животът. И също като Берлускони, който до неговата смърт през юни миналата година бе преследван от правосъдието най-вече за донжуановски забежки, Доналд Тръмп си остана клиент на Темида, ама без въобще да ѝ прави мили очи.

Все пак на 30 май в съда в Манхатън, където се появи на подсъдимата скамейка, за да отговаря за фалшифициране на счетоводни документи с цел прикриване на плащания към порнозвездата Сторми Даниелс срещу мълчанието ѝ за сексуалната им връзка през 2006 г., любителят на суперлативите “The Donald”, както го наричат приближените му, остана без думи. Сякаш беше поразен от унижението на присъдата, произнесена от съдебни заседатели от този Ню Йорк, на който през последния половин век той е един от най-видните строители, каквото и да казват противниците му. “Виновен, виновен, виновен!” - решението на съдебните заседатели се стовари върху него като поредица от удари с чук, но бившият президент ги понесе макар и с непосилна мъка.

Журналист - близък приятел на стария-нов президент на САЩ писа, че никога не го бил виждал толкова разстроен, както в оня ден. Но било така само до следващата сутрин, когато той се изправя в цял ръст срещу всички атаки.

“Тази борбеност, която видяхме да се появява отново, когато куршум едва не отне живота му през юли в Пенсилвания, е основната черта на неговия характер”, заяви неотдавна съмишленичката му Кетлин Троя Макфарланд - бивша негова съветничка по въпросите на националната сигурност. Качество, изковано според нея в безмилостния свят на бизнеса с недвижими имоти в Ню Йорк, където бъка от ужасяващи его-та и страхотно опасни капани. Следователно, за да бъде разбран Тръмп, разказът за него трябва да започне от Ню Йорк.

Ами младият Доналд до голяма степен се оформя като предприемач и характер от визията за т. нар. американската мечта на дядо му и баща му, които въпреки успешните им начинания си остават жители на предградията на метрополията - ключов момент в историята на бившия и новоизбран президент. Първият от двамата - Фридрих Друмпф, е корав немски емигрант и донякъде авантюрист, стигнал в предприемаческите си напъни чак до Клондайк в Канада, където отваря публични домове за златотърсачи.

Баща му Фред Тръмп - упорит и властен родител на 6 деца, от които Доналд е петото, надгражда семейното наследство, като построява жилищни кооперации в нюйоркските предградия Куинс и Бруклин. Но като начало Доналд иска да се освободи от взискателния си и брутален баща, възмутен от начина, по който таткото смазва инициативността на по-големия му брат Фред Тръмп-младши.

Решава да построи нещо монументално, неповторимо, умопомрачително

Възпитан плейбой и борбен мъжкар, голям чаровник без морален компас

Знаел прекрасно как да заслужи признанието дори на своите опоненти

Мечтаният обрат на съдбата се случва през 1974 г.

Тръмп е привлечен от шоубизнеса, дори участва в епизод на “Сам вкъщи 2”.

Осъзнал необходимостта, че за да го бъде, трябва винаги да е на печелившата страна, както самият той пише в книгата си “Изкуството на сделката”, Доналд Тръмп решава да построи нещо монументално, неповторимо, умопомрачително. И през 1971 г. пресича Бруклинския мост, насочвайки се към Манхатън.

Красив блондин с вид на добре възпитан плейбой, Доналд бързо разбира нуждата да се появява, да се експонира в престижните обществени среди, като започва да обикаля изисканите клубове на “Голямата ябълка”, пълни постоянно с красиви модели. “За него това става начинът да създаде своята легенда на положителен образ, защото видиш ли ти, изведнъж на нощния хоризонт на Ню Йорк се появява симпатяга, който не пуши, не пие и обича да си ляга в собственото легло”, обяснява журналистката от в. “Ню Йорк Таймс” Маги Хаберман в книгата “Увереният мъж”.

Присъединявайки се към света на “All New York”, тоест към вихрещите се из престижните локали в центъра на мегаполиса предприемачи и хора на изкуството, Доналд скъсва с пестеливия дух на баща си, като търси чрез щедри почерпки и добри познанства подходящата възможност да изригне с впечатляваща грандиозна инициатива.

Мечтаният обрат на съдбата се случва през 1974 г., когато Доналд Тръмп изтръгва правата за строеж върху огромни терени, притежавани от компанията “Пенсилвански железници”. Той предлага на общината да купи стария изоставен хотел “Комодор” в квартал “Гранд Сентръл”, тоест района на централната гара, намиращ се на подстъпите към идеалния център на големия град. “Общината на Ню Йорк беше почти фалирала”, разказва на репортери чиновникът Майкъл Бейлкин, който е участвал в необикновеното бизнес приключение на Тръмп като съветник на Службата за развитие на щата Ню Йорк.

“Виртуозният ход на Тръмп беше демонстрирането на намерение да получи изключителни права върху земята, след като бе представил визия за развитие върху нея на проект, подпомагащ съживяването на икономиката на Ню Йорк. Той беше наистина далновиден и се хвърли без страх в големите игри на строителните акули.” - обяснява Бейлкин. Ако и да не отрича връзките на семейство Тръмп в кметството на Ню Йорк, които все пак са изиграли някаква роля за придобивката, експертът подчертава дебело, че успехът се дължи главно на Доналд, “който показа истински политически талант и способност да се натовари с рискове във време, когато другите предприемачи от бранша не поемаха никакви”.

“Тръмп имаше недостатъци, но имаше визия” - потвърждава Барбара Рес, която е главен архитект на строителната площадка на “Trump Tower” на Пето авеню. Въпреки изстрелваните понякога нелепи идеи, дамата го помни като “готова на всичко борбена личност, като голям чаровник, но без морален компас”.

Бившата градска съветничка от Демократическата партия Рут Месинджър, която през 1997 г. се е състезавала за кметското кресло на Ню Йорк с известния републиканец Руди Джулиани, казва, че първоначално тя била “отблъсната от огромното его на Тръмп и неговите идеи за гигантски кули”. Но политичката признава пред журналисти, че макар да е бил “нарцистичен и опасен”, Доналд знаел прекрасно как да си заслужи признанието дори на неговите опоненти. Например когато се захваща с реализацията на голям проект в западния на Манхатън район “Уестсайд”, той е единственият предприемач, който при обсъждането на тръжните оферти се съгласява да добави пожеланите от градската левица 1000 апартамента за социално слаби нюйоркчани.

Но Рут отбелязва, че по принцип дискретният елит на играчите с недвижими имоти в Ню Йорк никога не е прегръщал Тръмп “като част от техния свят” и винаги се е отнасял с презрение към неговия крайградски произход и залитанията му по шоубизнеса. “Мислите ли, че онези момчета - кореняци нюйоркчани биха били щастливи, ако се проваля? Не, нещо повече - те щяха да изпаднат в невиждана еуфория! Сигурен съм - аз никога няма да бъда погледнат с добро око от местния естаблишмънт!” - доверява Тръмп на популярната нюйоркска журналистка Мери Брюър.

Въобще той си знае - ще си остане момчето от предградията, което успешно се е сблъскало с най-големите, осигурило е “прогресивното развитие на Ню Йорк”, ама независимо от това си е останало аутсайдер, обаче винаги оптимист.

Загърбил елита, за да стане глашатай на работническата класа

Това социално-културно несъзвучие позволява да се разбере как Тръмп успява психологически да прекоси Бруклинския мост в обратната посока и през 2015 г. да се “отцепи” от света на елитите, за да стане глашатай на работническата класа.

“Тръмп никога не можа да реши какво всъщност иска от нюйоркската аристокрация и щеше да прекара остатъка от живота си, търсейки нейното одобрение и чувствайки се отчужден, докато се приветстваше, че я е отхвърлил веднъж завинаги” - пише цитираната по-горе Маги Хаберман. “Слава Богу, той винаги е бил свързан с работниците от строежите на баща му и в края на краищата заложи на тази карта, без да му пука, че никога няма да бъде приет от Рокфелеровци и другите мастити нюйоркски фамилии” - обяснява англо-канадският бизнесмен Конрад Блек, който е бивш медиен магнат, лежал е за измама в затвор на САЩ, преди да бъде помилван от Тръмп, с когото е приятел. “Но не бих казал, че Доналд е разочарован от това, че не е от техния свят. Той, този свят, въобще не го интересува” - твъди Блек.

Сред коренните нюйоркчани обаче има една личност, която помага подобаващо на Тръмп - брилянтният адвокат Рой Кон, който защитава както бандити от подземния свят, така и божи служители - владиците от архиепископството на Ню Йорк. Та този доста противоречив мъж е бил водачът на младия бизнесмен в морето със “строителни акули”. “Рой беше много интелигентен, но много грозен, приличаше на дявол. Офисът му беше шибана дупка, пълна с досиета, докъдето стигаше погледът... Имаше връзки с доста подозрителни лица в синдикатите и мафията. Това обаче впечатли Доналд.” - твърди неговата архитектка Барбара Рес. “Той, адвокатът, научи Тръмп винаги да отрича и винаги да контраатакува, оставяйки своята макиавелистка следа върху нашия век чрез Доналд и Руди Джулиани” - добавя Месинджър. Но Тръмп според нея трябва да благодари единствено на себе си, че в ерата на его-то и на шоу бизнеса той разбира, че името му може да стане неговото най-голямо предимство, най-добрият му доход. Много бързо той става въплъщение на епохата, в която живеем, бляскав е и ексхибиционист от класа, способен да превърне своите разводи, афери и успехи в “хепънинги” и в книги, продадени с милиони. “Аз съм създател на собствения си комикс и обичам да живея там” - доверява той без да се церемони на Месинджър от “Ню Йорк Таймс”. Подход, който пронизва цялата му политическа кариера.

А това, което бе очарователно с наближаването на изборите на 5 ноември, бе, че страхотното изборно завръщане на Тръмп и преднината му в социологическите проучвания, макар и да бе на приливи и отливи след влизането в играта на Камала Харис, все пак се почувства осезателно в демократическия бастион Ню Йорк. „ Тук Тръмп изостава само с няколко пункта от опонента си, което напомня на Рейгън през 1980 г.” - отбеляза неотдавна лидерът на Републиканската партия в “Голямата ябълка” Ед Кокс. По време на дръзкия си митинг в квартала на чернокожите “Бронкс”, където Кокс го придружава, “The Donald” си спомня, че Рейгън е водил нюйоркската си кампания именно от там. И гръмва от Бронкс: “Здравей, град Ню Йорк! Не зная дали ме мразиш или не тази сутрин. Но това е празник на любовта!” “Градът, в който съм роден и на когото съм помогнал да се извиси, е в лошо състояние, но ние ще го направим отново страхотен!” - обявява Тръмп, критикувайки притока на нелегални имигранти и несигурността. Тоест изтъква двата проблема, които привличат към него латиноамериканци и дори афроамериканци. Така нюйоркчанинът от Куинс дава да се разбере, че ще се опита да затвори кръга, като събере зад себе си “дълбоката Америка” на селяните и работниците, и бедните малцинства в Бронкс. Пренебрегвайки и загърбвайки по този начин нюйоркския елит. Който и преди време, и през изминалите месеци, не се поколеба да го подцени и даже низвергне.

Както в Ню Йорк, така и във Флорида се сблъсква с много трудности

След висшето общество в Манхатън прегазва и това в Палм Бийч

Великолепното имение “Мар-а-Лаго” на Доналд Тръмп в Палм Бийч.

За да се разбере значението на великолепното имение “Мар-а-Лаго” в Палм Бийч за предприемаческия и политическия възход на Доналд Тръмп, лентата трябва да бъде върната поне с 40 години назад. Просто защото след централната част на Ню Йорк, за някогашния млад строителен магнат баровското кътче на Флорида е следващото голямо предизвикателство, чрез което той пожелава да мери ръст с настанилите се отдавна там бизнес-величия на Америка.

Както и в Манхатън, Тръмп се сблъсква в Палм Бийч с много трудности, тъй като не може да бъде приет като равен и желан на острова, който на практика е отделен анклав, оформил се още в началото на ХХ век като ревниво защитаван зимен дом за елита на Америка.

“И до ден днешен наследниците на великите фамилии, осигурили златния индустриален век на Щатите, “скърцат със зъби” при споменаването на името Доналд Тръмп” - уверява писателят Лорънс Лиймър, който е жител на Палм Бийч и автор на бестселър за “Мар-а-Лаго”. “За тези семейства Тръмп си остава “варварин”, пише пък журналистката Дейзи Принс в светската библия “Vanity Fair”. “Те никога не са го приемали и са се държали високомерно с него без всякакво основание.” - настоява Лиймър. “Те”, тоест “многото стари пари” на Америка, т. нар. WASP - “Белите англосаксонски протестанти”, представлявани най-вече от мощните фамилии, открили очарованието на Палм Бийч и се настанили първи там. Става дума например за внуците и правнуците на корабния и жп магнат от края на XIX век Корнелиус Вандербилт или пък за наследниците на основателя на мощната и днес компания за течни горива “Стандарт Ойл” и също жп пионер Хенри Флаглер.

“Тук хората те съдят на основата на комбинацията от твоето финансово тегло и семейното ти потекло, та поради тази причина това е много смущаващо място!” - дешифрира писателят Лиймър настроенията, намеквайки за нещо като “класово напрежение” между улегналата група на “основателите” и по-буйните новодошли богаташи от “типа Тръмп”.

Но как младият Доналд успява да се справи с презрението на “кореняците” и дори да заслужи уважението им? “И към днешна дата луксозните частни клубове в Палм Бийч като “Everglades Club”, “Bath and Tennis Club” и “Breakers”, остават “много затворени, едва ли не закрити особено за пришълци”, посочва Лиймър. Като в тях някъде към 1940 г. са наложени правила, забраняващи достъпа на евреи и политическият прогрес през годините не успява да спре тази срамна дискриминационни практика. “Всъщност навиците от преди Втората световна война оставаха, това бе последният район на Америка за отявлени “WASP”-ове, докато в същото време Палм Бийч ставаше от година на година все по-еврейски град!” - изтъква Лиймър. И голямото прозрение на Тръмп, неговата свръхинтелигентност, се проявяват според писателя няколко години след като купува “Мар-а-Лаго” с решението да заобиколи презрението на старата генерация, на което самият той е обект, като създаде в имението си свой собствен елитарен клуб и го отвори широко за евреи. Ходът се възприема като “монументално пренебрежение” към мощния лагер на “Белите англосаксонски протестанти”, а освен това той става основен аргумент срещу появилите се през 2016 г. обвинения в антисемитизъм към кандидат-президента тогава Тръмп - обяснява Лиймър.

А сега според писателя всички видни еврейски предприемачи, които живеят в Палм Бийч, и дори онези, които са раздразнени от наперената и непокорна страна в характера на Тръмп, са се регистрирали при него. Въпреки непосилната за всеки простосмъртен цифра на годишната членска такса, която вече се е покачила на 600 000 долара. После, по време на първото президентство на “The Donald” имението “Мар-а-лаго” се превърна във Втория Бял дом, сигурно така ще бъде и след 20 януари 2025 г.

Върл плейбой, президентът пази безмилостно и трите си семейства

Новият Тръмп - повече Рейгън, по-малко изолационизъм

Враговете му виждат в него дявола, привържениците му го смятат за месия

Синовете на Тръмп - Доналд Младши и Ерик.

В интерес на истината Доналд Тръмп - ужасното някога според медиите отвъд океана дете на Ню Йорк, където любовните му похождения, последователните му бракове и разводи изпълват години наред първите страници на списанията за знаменитости, не може да бъде смятан за точното олицетворение на римското понятие “pater familias”. Тоест за безгрешния “баща на семейството”, всевластната негова безгреховна “глава”.

Дъщерята на новоизбрания президент Иванка Тръмп.

Но строгостта в управлението на фамилните дела, която “The Donald” наследява от баща си Фред, съчетана със здравия разум на жените, с които последователно минава под венчило, успява да задържи семейното сцепление и позволява на децата му да оцелеят психически и морално във връхлетелите го политически и лични бури.

“Семейството на Тръмп е мощен политически аргумент за него, защото обикновено съдим за характера и ценностите на даден човек чрез неговите деца”, писа тв коментаторката Моника Кроули. “Фактът, че наследниците на Тръмп са добре възпитани, активни и практични хора, говори много за родителите”, обяснява журналистката пред интервюиралия колеги, подчертавайки: “Тръмп е много близък с трите си деца от брака му с неговата първа съпруга Ивана, но също и с Тифани - трийсетгодишната дъщеря от съжителството му с манекенката Марла Мейпълс. Видяхме също така, че 18-годишният Барън, който му роди третата му съпруга Мелания, направи с негова помощ през юли много обещаваща и интелигентна политическа изява”.

За комнетаторката Моника Кроули тази настанила се в разширеното семейство хармония се дължи както на толерантността на Мелания, така също и на добрите отношения, които Доналд Тръмп винаги е поддържал с бившите си съпруги Ивана и Марла, подкрепили и двете с ентусиазъм впускането му през 2016 г. в голямата политика. Като Ивана, за съжаление починала преди две години при домашен инцидент, дори отпразнувала през 2008 г. брака си с италианеца Росано Рубиконди в компанията на бившия си съпруг и децата им в неговото прочуто имение “Мар -а-Лаго”!

Първата съпруга на милиардера - Ивана.

Може и да бъде пресилено, но враговете на Доналд Тръмп в САЩ и по света виждат в него дявола. Привържениците му от другия полюс го превъзнасят непрекъснато и за тях той е едва ли не месия.

Според първите бившият и бъдещ президент с бързите си и често необмислени действия, както и с тежкия си характер, е в състояние да срине и американските, и планетарните баланси. Другите пък са убедени, че той ще размаха някаква свръхмощна магическа пръчка, с която ще спре за 24 часа войните по света и ще му донесе мир и благоденствие.

Но сега, след победата на Тръмп и най-вече след 20 януари догодина, когато се нанесе в Белия дом, със сигурност ще страдат и едните, и другите, просто защото пророчествата и надеждите им ще си останат ялови. Особено ще бъдат разочаровани неговите обожатели в Москва и други столици, които мечтаят за изолационистки обрат във външната политика на Америка при Тръмп и капсулирането ѝ в нейната собствена черупка.

Ще бъдат разочаровани, тъй като така смята мнозинството стратези и съветници на спечелилия кандидат за държавен глава от Републиканската партия. Защото те са убедени, че нанесе ли се пак в Белия дом, Тръмп ще го играе преди всичко Роналд Рейгън и ще следва политиката, както вътрешна, така и външна, на великия си предшественик от осемдесетте години. И прилагайки я на практика, ще се опита да огъне на всяка цена Владимир Путин, също както Рейгън сгъна като дърводелски метър Михаил Горбачов. Известно е - после колосът на най-новите времена Съветски съюз рухна за нула време, неочаквано дори за най-големите му зложелатели.

Но според някои близки съветници на Тръмп, с Путин той може да сключи и сделка, тъй като за него и политиката, и международните отношения са преди всичко точно сделка, тоест бизнес. Така вероятно ще се подредят отношенията с Китай в тихоокеанския регион, с Иран и Израел в Близкия Изток и т.н.

Стратези, съветници, анализатори на стария-нов президент на САЩ - дал Господ. Но единственото нещо, в което трябва да сме сигурни, е, че когато Тръмп пак се нанесе в Белия дом, екипите от всевъзможни помощници няма да решават нищо, а ще го прави самият той. Процесът за вземане на решения ще бъде отгоре надолу и убийствено вертикален, със сигурност непредвидим. Дано да е за добро, както впрочем беше при първото му президентство между 2017 и 2021 г.!

TRUD_VERSION_AMP:8//