Докладът е ориентиран към Запада, Изтокът отново е пренебрегнат
Препускаме към енергиен преход без да сме достатъчно подготвени
Преди дни в София бе организирана дискусия относно доклада на Марио Драги с участието на множество експерти. На форума бяха поставени за обсъждане доста теми, включително мобилността и транспортния сектор.
Най-важното от Доклада „Драги“ е това, че най-сетне някои некоректни истини се назовават в прав текст. А именно, че като континент изоставаме от преките ни конкуренти - САЩ и Китай. Това се дължи на множество причини, но сред тях основни са свръхрегулациите и препускането към енергиен преход и нулеви емисии, без да сме достатъчно икономически подготвени, в изключително кратки срокове и без ясна оценка за цената, която ще платим. Поради засиления административен натиск за зелени политики, се налагат множество инвестиции, оскъпяващи европейската продукция и тя става неконкурентоспособна. Анализът на Марио Драги предлага и решения, част от които са стъпки в правилната посока. Усеща се желание за връщане към основите на Европейския съюз, а именно: икономиката и индустриализацията.
Всички знаят как е създаден съюзът, основан като Общност за въглища и стомана. Цялата му история е свързана с икономиката на континента, много по-малко с ценности и вътрешен ред. В последните години все повече общностното законодателството бе насочено към по-скоро идеални цели, без да се взима предвид реалността: забраната на двигателя с вътрешно горене, екологично законодателство, което може да ликвидира земеделската индустрия, схеми за търговия с емисии, затваряне на въглищните централи и др. И всичко това без сериозен икономически анализ за индустрията на континента, а и според мен, подчинено на желанието да се спаси нещо (въздух, вода, климат, животински и растителни видове) от човека. Докладът на Драги казва нещата много ясно - декарбонизацията е невъзможна без реиндустриализация, без мисъл към европейската индустрия, към основите на ЕС, а и към световните реалности.
Друг, посочен като основен, фактор за настоящата ситуация е трудното взимане на решенията в ЕС. Докато конкурентите на съюза взимат бързи решения, включващи и субсидирането на определени браншове, то при нас процесът на формиране на решение е средно две години. За разлика от Китай и САЩ, които са държави и могат да водят координирани политики върху територията си, то ЕС е международна организация. Всяко правителство защитава интересите на собствените си граждани, индустрии и производители, като често това се случва в ущърб на други в общността, а и на съюза като цяло.
Аналитичният текст препоръчва все по-дълбока интеграция, за да имат успех икономическите мерки. Нещо, което смятам за трудно изпълнимо. Ще дам един пример: Докладът предлага европейските инвестиции в устойчив транспорт, свързани с пътищата и ЖП инфраструктурата, да бъдат обвързани не толкова с кохезията (преодоляването на неравенствата между държавите-членки), а с конкурентоспособността. Това означава, че европейските фондове ще бъдат насочени там, където се осигурят повече условия за конкуренция, отколкото където се наблюдава високо ниво на сближаване и предоставяне на обществена услуга на гражданите. Това създава условия за потенциален конфликт между южните и източните части на Европа с тези на Север и Запад относно например инвестициите в железопътната мрежа. Едните - с по-лошо развита инфраструктура и национални оператори, които не са в цветущо финансово здраве, а другите - с добри до отлични ЖП мрежи, както и с транспортни компании, които имат повече средства и възможности да инвестират в нови пазари и услуги.
Това означава, че българската или гръцката държава ще трябва да приемат, че за да се обнови националната им мрежа с европейски средства, други компании (от западната част на континента) ще трябва да оперират на териториите им, без да се създават пречки, както досега, които всички се правят, че не забелязват, защото е по-лесно. С всички последствия от реалното отваряне на конкуренцията за националните им превозвачи. Въпросът е кой политик би приел подобно нещо и би го обяснил на граждани и синдикати?
Друг проблем, според изложеното от Марио Драги, е цената. Цената, която всички трябва да платим, за да постигнем растеж и напредък. По отношения на декарбонизацията на транспорта една от констатациите в доклада е, че необходимите инвестиции в ЕС са 150 млрд. евро годишно за периода 2025-2030 г. и 869 млрд. евро годишно за периода 2031-2050 г. В тази цифра не се включват сумите за пътна и железопътна инфраструктура. За сравнение целият бюджет на ЕС за 2024 г. е около 330 млрд. евро. Това означава нови кредити за държавите и тук навлизаме в конфликта между Германия и Франция - кой и как ще гарантира за тези пари.
В доклада не се споменава много за обществената приемливост на всички предложения. Целта на Драги е била икономическият поглед върху ситуацията. Но и социалната приемливост на всички негови предложения е от изключителна важност, за да могат те да се случат. Две причини: на първо място, спомняме си проекта на Европейска конституция - отново съпроводен с фанфари и розови сънища, които се разбиха на пух и прах след референдума във Франция. Това, което получихме впоследствие, бе орязан (по поръчка) вариант на основния текст, довел и до множеството проблеми, които днес имаме в ЕС. Второ и по-важно: ако няма приемане от гражданите на ЕС на предложените мерки, те няма да се случат. Особено в сложната политическа обстановка, свързана със засилване на популизма в съюза; с наличието на все повече консервативни партии начело на държавите-членки или упорито борещи се за властта (и то с радикални идеи, често насочени срещу ЕС) и с избуяващите зелени политики.
Докладът на Марио Драги е изключително западно-центричен. Унизителен е фактът, че организациите и индустриите, консултирани за стратегическия документ, са изключително представляващи западната част на съюза. От около триста консултирани лица едва десетина са от Изтока. Това говори за политическо неразбиране на ситуацията в региона, в която пролича сериозното желание на страните от Източна Европа да са част от процесите на взимане на решения и то като водещи страни. Съпротивата на Унгария и Полша срещу основни политики по отношение на миграцията и Зелената сделка е резултат от това преориентиране. Към горната група от време на време се включва Чехия, а отскоро и Словакия. Досегашното снобско отношение на Брюксел към държава с 38-милионно население, каквато е Полша, или трябва да приключи или би довело до сериозно вътрешно разцепление в ЕС.
В обобщение - с анализа си Марио Драги разкрива къде сгрешихме през годините и че изход има. Дали ще го намерим е съвсем отделен въпрос. Аз по-скоро съм скептично настроен. Макар с потенциал много от набелязаното да не се реализира, докладът дава шанс за подобряване на икономическата политика на континента. Западната част от Европа продължава да поддържа липсата си на усещане за реалността, а действителността показва изместване на важни процеси на Изток, особено след началото на войната в Украйна. Шансът, посочен в доклада, вероятно ще бъде пропуснат, заради геополитическата обстановка и липсата на лидери в Европа.