Мнозина, без да са хонорувани пропагандатори, се обявяват против вероучението, убедени, че то е пропаганда на мракобесието
Днес се мъчат да унищожат църквата със средствата на медиите и пропагандата
Покрай старите дискусии за задължително вероучение в училищата неминуемо се издигат гласове, че то не бива да се допуска, защото е религиозна пропаганда. Вероятно мнозина все още са съгласни с Маркс, че „религията е опиум за народите“. Тоест някаква неистина, чрез която искат да вкарат учениците в заблуда (между другото, „заблуда“ е религиозен термин – всяко движение встрани от пътя, посочен от Божията воля. „Блуждая“ е също оттам), да промият невинните им мозъчета.
Но защо не роптаем срещу историята и литературата – те все още са крайно идеологизирани. Все още са пълни с неистини. Например около смъртта на Ботев. Или интерпретациите на „Андрешко“ и болката по Македония на Талев. Метежът от 1923 все още се изучава като въстание. Покръстването и делото на Кирил и Методий все още се преподават в глуповато-романтичния вид, в който са се преподавали и преди. За най-новата история да не говорим. Неистини.
Защо не роптаем срещу физиката и биологията, при положение че самата наука през няколкото години отрича и коригира своите собствени „истини“? Не говоря за конкретните достижения на науката, пред които свалям шапка и които са призвани да опишат величието на творението. Говоря за онези нейни части, които се мъчат да се доближат до философията, включително и за самата философия. В тези части на науката няма абсолютно нищо доказано, обвити са в маранята на догадките. Как се е появила вселената? От големия взрив, от сингулярността? А как се е появила сингулярността? И не толкова „как“, колкото „защо“.
Защо се е появил животът? Математици са изчислили, че за да се появи „случайно“ дори една единствена жива клетка, е нужно време по-дълго от 4.5 милиарда години, на колкото оценяват биографията на Земята. Защо животът се е появил само веднъж, защо не се появява периодично? Същият въпрос се отнася и за материята. Защо разумът се е появил веднъж (науката не знае кога и как), защо различни видове маймуни не поумняват ежедневно? Ако разумът според марксическата наука е висша форма на отражение на материята, свързана с еволюционната борба, то доколкото човекът прави околната среда все по-сложна и враждебна, животните би трябвало да отговарят на това предизвикателство с все по-чести появи на разум.
Защо, докато неживата материя се стреми към разпадане и опростяване (ентропия), то живата се стреме към непрекъснато усложняване, което наричаме „еволюция“? И защо в такъв случай живата материя е смъртна и когато умре, започва да се държи като нежива, да се разлага и опростява?
Защо, щом няма общопризнати доказани отговори на тези въпроси, не допускаме и други гледни точки към тях? Очевидно не търсим истината, не се борим за истината, а искаме само властта да казваме кое е истина и кое не е. Ето това е пропаганда. Тези, които настояват да се изучава катехизис, не искат да се забрани биологията, защото не вярват в еволюционната теория, нито физиката, защото не вярват в Големия взрив. От друга стана тези, които искат да се учи за еволюцията и Големия взрив, не допускат религията. Това е разликата. Нали са големи либерали – дайте на човека всички гледни точки и го мотивирайте сам да направи информиран избор.
Мнозина хора, без да са хонорувани пропагандатори, се обявяват против вероучението, убедени, че то е пропаганда на мракобесието и атентат против гордия и волен човешки дух. Защото сме научени да гледаме на религията като на някаква измислица за не особено умни и грамотни хора, към която (и които) обаче сме длъжни да се отнасяме с известно снизхождение. Ето това е сочен плод на пропаганда!
Не, не сме подложени на пропаганда. Напротив. Днешното официално отношение към религията – именно то е резултат от дългогодишна и масирана атеистическа пропаганда.
Преди 1989 бяхме подложени на жестока атеистична пропаганда от детската градина през училището, казармата, та чак до края на университета. Бяхме подложени на пропаганда по всички направления: лекции, сказки, политпросвета, доказателства, телевизия, кино, литература, цялата училищна програма, недопускане в църква на Великден, мусене за носене на кръст, изучаване на марксизъм-ленинизъм. И така е трябвало, защото пропагандата, ако не е тотална, не е пропаганда. Тогава тръгна и присмехът – религиозен значи глупав, неук и изостанал, а пък атеистът е човекът на новото време, полетял с вперен в техническото бъдеще поглед.
В началото на демокрацията вместо опит да се поправи всичко това, получихме разкол и долнопробна борба за имоти, за която още жалеят някои седесари. Ако тогава имаше някакви прояви на публична религиозност (например депутатите да се кълнат върху библията в присъствието на Патриарха), то те бяха по-скоро демонстрация на антикомунизъм – щом по Байтошово време искаха да сме атеисти, сега ще сме набожни.
Днес пропагандата е друга. Осъзнаха, че са допуснали грешка, втвърдили са вярващите, като са ги преследвали грубо, създали са нови мъченици. Църквата е най-силна в гонение. Затова сега не я гонят открито, не затварят и не взривяват храмове, не изтезават и не убиват свещеници, не спират с милиция учениците пред църквите. Днес се мъчат да унищожат църквата със средствата на медиите и пропагандата. И с чисто антихристовски агенти – чрез модерни (прогресивни) свещеници и „християнски“ медии с икуменически уклон, финансирани от съответните неправителствени организации. Някои от тези медии открито се подиграват на Църквата под предлог че се борят за нейното оздравяване.
Достатъчно умни са, за да знаят, че ако нападнат с насилие вярващите, ще се разпадне целият им и бездруго фалшив либерален образ. Те са за свобода на избора дори в степен да избираш биологичната си природа. При това положение не могат да посегнат на религиозната свобода. Но гледат на нея с лошо око. Злото винаги е ненавиждало доброто. Днес не разпъват християните на кръст и не ги хвърлят на лъвовете като при Нерон, Диоклециан и останалите. Не ги пращат в ГУЛАГ като при Сталин. Но да не се залъгваме, че днешното гонение е по-малко опасно. То умъртвява душата дори по-успешно, защото когато умъртвяват тялото, крещейки: „отречи се от Христос и се поклони на идолите!“, те спасяват душата, създават мъченици, увенчани със сияйни венци. Тогава човек знае за какво го преследват и за какво го убиват. А днес му се присмиват и чакат сам да се засрами, сам да се отрече от себе си. Тази смърт е много по-страшна.
И антихристиянската пропаганда не е само атеистическата (нали знаете, че вдъхновителите на атеистическата пропаганда не са атеисти, а вярват в Бог, познават Го, но Го предизвикват и воюват срещу него; на тях им трябват баламурници, които не вярват нито в Бог, нито в сатаната, поради което се мислят за особено умни, за най-умните, тъй че им се подиграват и собствените им ментори, за чието съществуване те в много случаи не подозират), в антихристиянската пропаганда са включени всевъзможни ереси и лъжеучения. И на тях модерният свят гледа със симпатия – на църква ходят неграмотни тетки и бабички, а на йога – модерни и освободени феминистки. Йогата не е ли опиум за народите? Изглежда не.
Наскоро по улиците бяха плъзнали свидетели на Йехова и раздаваха покани за някакво тяхно сборище. На 19 август дъновистите отбелязаха своята нова година (която кой знае защо е на Преображение по стар стил, изглежда ще ни преобразяват) и извиха своите окултни рудолфщайнеровски евритмии по чукарите. Неотдавна младо и апетитно момиченце ме спря не къде да е, а пред Saint George – моята енорийска църква – и пожела да ми обясни кой е Христос.
– Детенце – казах ѝ, – не повреждай безсмъртната си душа!
– Ама вие не знаете ли! – отговори. – Душата не е безсмъртна!
По принцип не ритам в задника апетитни момиченца, иначе това щеше да се отдалечи на подскоци.
Всичко, всичко се прави, за да се убие в душите на хората упованието в едната свята, съборна и апостолска Църква. Вижте, кампанията срещу новия ни патриарх още не стихва и вероятно няма да стихне скоро. А тя, особено в социалните мрежи, е от най-просташкия и агресивен вид. Бесове…
Така че на никаква религиозна пропаганда не сме подложени, а тъкмо обратното – вярата ни е подложена на прикрито зад мазна усмивка нечувано изпитание. Затова не говорете глупости и не осъждайте, нито въставайте в защита на неща, за които не знаете и дори не сте пожелали да се замислите. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.