Тези дни мнозина анализатори се упражняват по темата как трябвало било да се промени политическата система, за да сме излезли от кризата
В български условия президентска република означава само едно - завладяване на държавата от олигархични кръгове
И хайде пак, отиваме на избори. Честно да ви кажа, съм изненадан. Мислех си, че този път ще успеят да сформират правителство и да загърбят егото си. Уви, това очевидно няма да се случи. Политическата криза у нас продължава, а това води до все повече ексцентризъм на терена. От една страна имаме пробиви на ексцентрични политически сили. В изминалите избори това беше “Величие”. То, явно, няма да има такъв резултат в следващия вот, защото ги видяхме, че са дълбоко несъстоятелни и успяха да се разделят, преди да са се събрали. Но като нищо може нещо друго ексцентрично да пробие бариерата за влизане в парламента, знае ли човек. По-опасни от ексцентричните политически сили обаче са ексцентричните идеи.
Гледам тези дни из екраните и вестниците мнозина анализатори се упражняват по темата как трябвало било да се промени политическата система, за да сме излезли от кризата. Предложенията са кое от кое по-абсурдни. Ще ги обсъдим след малко, но трябва преди това да се каже нещо ясно. Всичките предложения за системна реконструкция на политическата система имат един общ дефект. Те се опитват да прехвърлят проблема от болната на здравата глава. Опитват се да решат личностен проблем с институционални промени. Не е проблемът в институциите. Не е проблемът в изборната система. Не е проблемът в Конституцията. Проблемът е персонален. Просто хората, които са призвани да носят политическата отговорност, не са способни да си вършат работата правилно. Каквато и система да направим, хората, които ще се избират по нея ще са все същите, следователно проблемът ще си остане.
Чуха се всякакви предложения, кое от кое по-екзотично. Най-вокална изглежда групичката, която шушука за президентска република. Съответно, това е и най-вредното и опасно предложение. Тази оценка е принципна и не касае кой е президентът. Няма значение дали президент е Георги Първанов, Росен Плевнелиев, Румен Радев или някой друг. В български условия президентска република означава само едно - завладяване на държавата от олигархични кръгове или още по-лошо - от чужди държави. Русия, например, която е обявила страната ни за враг, отдавна търси как да установи монопол върху изпълнителната власт у нас. При една президентска република, в която по дефиниция парламентарният контрол е ограничен, това ще даде тласък на руските опорни хора да направят всичко необходимо, за да путинизират страната ни.
Не слушайте аргументите, че в Щатите са президентска република и ние ще се учим от тях. Сравняването на българската демокрация и обществени привички с американските е абсурдно. Те имат демокрация от над две столетия, ние сме на едва малко над две десетилетия. Отделно, тамошното гражданско общество е будно, активно, медиите са свободни, хората са критични към властта, съдебната и законодателната власт работят безупречно и е изграден дълбок и неразрушим баланс между трите власти. Те имат толкова защити от узурпиране на властта, които ние даже и не подозираме, че съществуват. То, Америка е кацала и на Луната, да почнем ли и ние да развиваме своя НАСА, защото щом те могат, защо ние да не можем? Въобще, това е толкова абсурдно, че граничи с невежество. Нека несравняваме несравними величини.
Друга “рецепта”, която се завъртя по медиите е свързана със смяната на изборната система. Я с въвеждане на гръцка система, която разпределя служебни мандати на победителя във вота, я с въвеждане на мажоритарност от английски тип, я с въвеждане на френска мажоритарна система. Всички тези предложения са интересни и могат да се обсъждат. Едни могат да имат добро влияние върху родната действителност, други негативно. Но нито едно от тях няма да реши създалия се проблем. Типът изборна система е технологичен въпрос. Тоест, ако имаме проблеми с технологията на гласуване, да обсъждаме как да го променил. Но ние такива проблеми нямаме, извън машините, които също бяха представяни като потенциално решение на дълбочинните ни проблеми. Видя се, че не само не решиха проблемите, но и ги задълбочиха.
Обикновено точно това се случва, когато се опитваш да лекуваш една болест с лекарства за друга. Българският политически организъм, образно казано, страда от анемия, ние ще търсим как да го лекуваме с лекарства за високо кръвно. Няма да помогне, най-много да навреди. Конституцията е оформила рамката, тя трябва да се следва и да не се правят несериозни опити да се човърка по нея. Защото проблемът не е нито в Конституцията, нито в изборната система. Да лекуваме тези здрави органи в обществения ни организъм, докато игнорираме слабостта на политическата ни имунна система е рецепта за срив на държавността. Не е нужно да си доктор Хаус, за да диагностицираш болестното състояние. Очевидно не става дума нито за необходимост от съдебна реформа, нито за необходимост от изпълнителна реформа, нито от необходимост от законодателна реформа. Става дума за връщане на политическите лидери към основната им работа - да са лидери.
Лекарството за политическата криза, която очевидно е криза на лидерството, не е да съсредоточим цялата власт в едни ръце, нито да променяме закони. Лекарството е да спазваме принципите на парламентаризма и да браним парламентарната република с цената на всичко, но и паралелно с това да започнем да оказваме натиск върху партиите да си влязат в ролята. Необходимо е политическите партии, и забележете, че тук невинни няма, да спрат със заклинанията и попържните по адрес на опонентите си. Изходът от политическата криза е в силно и смело лидерство, около което да се сформира широка коалиция от европейски тип. Не сглобка или ротация, или друг алабализъм, а сериозна коалиция с ясно коалиционно споразумение и с разпределение на отговорностите в съответствие с волята на избирателите. Това е изходът от ситуацията. Общо-взето, както казват Илф и Петров, спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се.
Политиците започнаха тази криза, те единствени могат да я спрат. Тя започна със заклинанията “никога с този” и “никога с онзи”, продължиха с безкрайното чертаене на “червени линии”, къде по сериозни, къде по напълно ирелевантни въпроси и катастрофираха в пълната политическа импотентност, която не е в състояние да изпълнява основната си функция - да управлява. Управлението не става като си слушаш твоя балон във Фейсбук или като се състезаваш каква рунтава попържня да измайсториш по адрес на опонента си. Управлението изисква да си глътнеш егото и да слушаш какво ти казват избирателите. А те избор след избор казват едно - нямаме доверие на никого да управлява самостоятелно, затова трябва да се коалирате, за да се пазите един друг да не крадете и да не ни губите времето. Не знам какво трябва да стане, за да се научи това послание. Ако продължават по този начин, ще гарантират едно - вкупом ненужни ще станат. И ще дойдат други, които да са на висотата на времето.