Полковник Елин Алексов, ръководител на Военно-апелативна прокуратура, пред Труд News: За войната с престъпността ни трябват нови и модерни закони

Ще бъда благодарен на законодателите, ако все пак решат да чуят и мнението на прилагащите наказателното право на предната линия

Софийска военна прокуратура повдигна обвинения за смъртта на пилота майор Валентин Терзиев, който загина при учение край Шабла. За това какво е установено при разследването, дали ще има и други обвиняеми по този случай, нужни ли са нови Наказателен и Наказателно-процесуален кодекс и дали полицаите трябва да се разследват от военна прокуратура, разговаряме с полковник Елин Алексов, ръководител на Военно-апелативна прокуратура.

- Полк. Елин Алексов, Софийската военно-окръжна прокуратура повдигна обвинения на един от началниците в авиобаза Граф Игнатиево заради падналия самолет по време на ученията в гр. Шабла и смъртта на майор Валентин Терзиев? Как се стигна до привличането на обвиняем, какво е установено при разследването?
- Това разследване беше едно сериозно изпитание и предизвикателство за колегите магистрати, експертите и всички, ангажирани с делото. Когато се случи произшествие от този мащаб, наше задължение е да възстановим всичко, да съберем и най-незначителните детайли и да ги предоставим на специалистите в конкретната област. Ремонтът на черната кутия на изтребителя в завода производител, разчитането и анализът на записа, многобройните разпити, писмените доказателства и експертизите доведоха до решението на прокурорите и военните следователи от разследващия екип. Техният извод е, че към момента има събрани доказателства за виновно поведение, което е в пряка причинна връзка със смъртта на подп. Терзиев. Съгласен съм с казаното от президента, че се касае за високорискова дейност. Затова тя е детайлно регламентирана и никой няма право на компромис и пренебрегване на най-малкото правило. В постановлението за привличане на обвиняемия са описани подробно нарушените правила, какво точно не е направено и връзката му с непредотвратимостта на удара в морската повърхност. Аз лично съм преживявал еуфорията на войника и съсредоточаването, фиксацията в изпълнението на „бойната“ задача. Работата на командирите, на ръководителите на тези военни действия е да бъдат винаги с трезва преценка кога има реална опасност за хора и техника при учението и да спрат навреме. Ето какво е било регламентирано и не е било направено в тези къси мигове по „преследването“ на бързо пропадащата към морето мишена.

- Близки не Терзиев твърдят, че и други са отговорни за случилото се. Ще има ли още обвиняеми?
- Ако в тези твърдения се съдържа нещо конкретно, което го няма в делото, колегите ще направят допълнителен разпит. Дали ще има и други обвиняеми, зависи от всички събрани доказателства.

- Има ли и други дела от обществен интерес, по които да има развитие в досъдебната фаза или в съда?
- Делото за убийството на Станка Марангозова също е в много напреднал стадий и вероятно скоро ще влезе в съда. Там се проведе много сложно разследване, беше изпълнена Европейска заповед за арест и бе доведен от Германия последният от обвиняемите за това убийство. В напреднал стадий е и делото за групата, включваща и български офицери, събирали шпионски сведения за чужда държава. Върви разследване и по  злополуката с боен самолет на летище Чешнигирово, при която, за щастие, няма пострадали хора. Имаме и дела с военнослужещи, обвинени в трафик на хора.

- На срещата на ръководството на  прокуратурата с БСП в парламента, Явор Божанков каза, че постоянно се преследват някакви „чужди шпиони, но така или иначе няма разбити агентурни мрежи и повдигнати обвинения“. Според него няма фактически резултати. Какво ще отговорите?
- Не възнамерявам да влизам в задочен диспут през медиите. Нашата работа е старателно да събираме доказателства  и когато те са достатъчно, разследването да приключва с обвинителен акт. Когато престъплението е извършено от много добре подготвени разузнавачи, решили да предадат родината си, доказването на всяко от техните добре законспирирани действия е изключително трудно и бавно. Ще бъда много благодарен на законодателите, ако все пак решат да чуят и мнението на прилагащите наказателното право на предната линия и да ни снабдят със ефективни средства за още по-успешна борба с престъпността. Да получим в обозримо бъдеще нови Наказателен и Наказателно-процесуален кодекс, актуални, модерни и изчистени от всички остарели процедури или несъответствия с динамиката на днешния живот. Ето един пример: в една от големите европейски държави – Испания,  тежко престъпление по закон е това, което се наказва с лишаване от свобода над 3 години. При нас тези години са пет и това буквално ни връзва ръцете по редица случаи да приложим СРС или да получим данни от информационния трафик. А все повече престъпления се извършват или подготвят по електронен път.

- За миналата 2021 г. военните прокуратури в страната отчетоха увеличение както на новообразуваните, така и на наблюдаваните дела. Има ли такава тенденция и тази година, по какви дела работите най-много?
- Динамиката на криминалния живот е интензивна, противоправните посегателства нямат почивен ден и не признават граници и правила. С организираната или битовата престъпност не може да се сключи примирие за „коледно спиране на огъня“. Това обуславя и интензифицирането на нашата работа. Кадрови военнослужещи намират второ препитание в тези трудни времена като лихвари или участници в организирани престъпни групи за различни престъпления, включително трафик на мигранти или наркотици. Военният конфликт наблизо предизвика интензивни дейности по укрепването на източния фланг на НАТО, което е свързано с предислокация на хора и техника и различни учения, а това също е фактор за нарушения или произшествия. Горяха пожари, предизвикани от взривове или стрелби, и защо се е случило това също е обект на разследване. Като военна прокуратура ние инициирахме преди години и продължаваме да прилагаме проактивен превантивен подход, извършват се постоянно проверки за неправомерно документиране на нормативно осигурени плащания по редица наредби на МО - за преместване, за свободен наем, за командировки. Освободените войскови райони също бяха проверени в национален мащаб за условията на охраната им, наличие на опасни сгради или условия за нерегламентирано укриване на отпадъци. Съвместната ни работа с Военна полиция почива върху ясен регламент, защото, освен с НПК, ние разполагаме с актуална инструкция за съвместна дейност между прокуратурата и Военната полиция. Това значително елиминира избуялото напоследък, и то не по вина на прокуратурата, институционално противопоставяне.

- В последните месеци все повече се говори за полицейски чадър над хора, които престъпват закона. След вътрешна проверка в МВР дори бяха сменени шефове на полицейски управления и служби в София. Като магистрат, работил преди 2009 г. по дела срещу служители на МВР,  смятате ли, че чувството за недосегаемост у хората с власт расте?
- Питате ме за чувството на недосегаемост на хората с власт. Хората с политическо влияние и законодателна власт тогава премахнаха една сериозна бариера срещу личния си комфорт. Още по-голяма бариера беше премахната от тях тази пролет със закриването на Специализираната прокуратура. За да мога да бъда разбран от възможно най-голям кръг хора, като военен прокурор ще си позволя една аналогия. Приставете си: многочислени и добре въоръжени варварски орди са обсадили голям средновековен град, гъсто населен с невинни и невъоръжени хора. Обсадата е ужасна и точно тогава градоначалникът сваля от стените всички войни стрелци, изпраща там младежи, и нещо повече - заповядва да се изгорят всички лъкове и други метателни машини. За войната с все по-организираната, финансово и технологично обезпечена престъпност, всички прокурори и следователи имат материален закон от средата на миналия век и процесуален закон от началото на този век, работят по  редица напълно остарели процедури. Освен това прокурорите, изграждали десетилетие опитност точно срещу организираната престъпност, са пръснати по регионалните прокуратури.  

- Военната прокуратура разследваше служителите на МВР до края на 2008 г, но с промяна в закона (от декември 2008 г.) подсъдността бе сменена и делата бяха прехвърлени в цивилните прокуратури. Още преди 2 г. обаче  експертна група от ВКП изготви предложения за цялостни промени в НК и НПК, обоснова необходимостта от разширяване на кръга на делата, по които да работят военните прокурори. Какви дела може да поемат те? Бихте ли разследвали отново полицаите, служителите на ДАНС, на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“?
- Стои въпросът защо напоследък се случиха и станаха обществено достояние толкова инциденти и престъпления с полицейско участие. Моето обяснение е, че в период на политическо междувластие неясни професионални перспективи и влошаващо се финансово състояние доведоха много от полицейските служители до прекрачване на границата. Това отслабване на общата отговорност и дисциплинираност обаче не е от вчера - просто сега балонът на мъглявата обществена информираност за това какво се случва в полицията се спука. А този балон на латентната униформена  престъпност започна да се надува още от 1 януари 2009 г. Обикновеният човек, живеещ в  малкото градче, където всички се познават, разбра с цената на тежко разочарование или на още по-неприятни изживявания, че вече не може да се оплаче от полицейско безобразие в съответната териториална военно-окръжна прокуратура, защото законът отне тази възможност. Обикновеният човек разбра, че няма смисъл да се оплаква, защото няма да се случи нищо. Това е житейската реалност: много сложно е, дори е почти  невъзможно е да си прокурор от териториалната прокуратура, да си работил много добре довчера с един полицай, а днес да образуващ досъдебно производство срещу него. Затова вече 13 години хората мълчат и стискат зъби, а според официалната статистика делата срещу полицейските служители сочат трайна тенденция към намаляване. Имам много приятели в полицията, огромното мнозинство от тези хора са почтени и добросъвестни, но както е казал мъдрия ни народ: „На една каца мед една лъжица катран стига“. По времето, когато полицията беше подсъдна на военните прокуратури, освен високата конкретна разкриваемост имаше и много висока генерална превенция. Колегите на „гнилите ябълки“ ни бяха дори благодарни, че в резултат на нашата своевременна и ефективна намеса те няма да се срамуват и по-спокойно ще си вършат работата. (По отношение на кадрите и мотивацията: С последните значими дела, за които говорих преди малко, военните прокуратури за пореден път доказаха, че когато се наложи, могат взривообразно да разгърнат огромен потенциал. Много пъти ми се е случвало при тежък казус с много действия за кратко време никой не си тръгва от работа, прокурори, военни следователи и съдебни служители. Всеки пита какво още да направи. Когато се взриви Челопечене, всички без изключение отидохме на работа още преди 7 часа, а дежурният прокурор и военен следовател бяха от първите, отзовали се на мястото на взрива. Много подобни примери мога да ви дам.)

- Постоянно се говори за съдебна реформа, при сформирането на всеки нов парламент политиците веднага започват да говорят за промени в прокуратурата, в ЗСВ и т.н. Вие как гледате на това, както и на исканията за смяна на главния прокурор?
- Взаимодействието между трите власти в държавата е в интерес на цялото общество. Много е лесно да се говори от политическата трибуна вместо да се положат задълбочени усилия за промяна на остарялото законодателство. Ако съвременният живот налага необходимост от съдебна реформа, то тя задължително трябва да е с активното участие на правоприлагащите органи, на тези, които са на първата линия. Много по-лесно е да не чуваш гласа на професионалистите, да не променяш остарелите закони, да „разселваш“ из страната подготвени юристи и  после да обвиняваш за поражението тези, които си изпратил на фронта с еднозарядни пушки срещу враг, въоръжен с ракети и автоматично оръжие. Това ми напомня една сцена от филма „Враг пред портата“ - първият от новобранците получаваше за предстоящия бой винтовка, а вторият само патрони.  

По исканията за смяна на главния прокурор няма какво да коментирам - как става такава смяна пише много ясно в Конституцията. Всички знаем как и от кого се поддържат постоянните крясъци „Картаген трябва да бъде унищожен“. Както тогава, така и сега, това е резултат на тежко накърнени лични амбиции на богопомазани „патриции“ и няма нищо общо с добруването на народа. 

- Има ли нужда от допълнителен съдебен контрол на отказите на прокуратурата за образуване на досъдебни производства. До какво ще доведе това, притеснявате ли се? 
- Да, притеснявам се много какво ги чака колегите първоинстанционни съдии, ако се пръкне това законодателно умотворение! Притеснявам  си какъв порой от преписки ще се изсипва ежедневно на бюрото на всеки съдия, натоварен да се произнася по отказите. А от него ще се очаква да води съдебни заседания, да чете дела, да пише мотиви, да се произнася по различни искания на прокурора и какво ли още не. Откази има не защото прокурорите не искат да работят, ние и сега имаме добър процесуален механизъм за обжалване и контрол. Задължени сме по закон да се произнасяме в едномесечен срок по всяко нещо, получило входящ номер в деловодството, не можем да го пъхнем в най-долното чекмедже и да го забравим. От което следва и другото - много хора ни пишат за какво ли не, включително всяка прокуратура си има постоянни „абонати“, които по едни или други причини поддържат непрекъсната кореспонденция с нас. И за всяко, и най-странно изглеждащото писание, трябва да има произнасяне.  

- Асоциацията на прокурорите в България ще чества 25 години от създаването си на прокурорите в България. Вие сте член на Управителния съвет. Какво постигна тя за четвърт век, успява ли АПБ да бъде независима в работата си?
- Това е една постоянно растяща професионална организация, с нарастващ национален и международен авторитет, и което е най-радостно – преобладават младите колеги. Всеки казус, поставен на разглеждане пред Конституционния съд, когато е свързан с наказателното  право, неминуемо води до искане за становище от Асоциацията. И ние разполагаме с потенциал да предложим на конституционните съдии становища на много високо правно ниво. Нашият зам.-председател прокурор Даниела Ангелова е съпредседател в Съвета за партньорство към ВСС. Постоянно участваме в работни срещи и обсъждания по наболели проблеми на наказателното правораздаване и ефективността на съдебната власт. Изправяме се в защита на всеки засегнат по какъвто и да е начин колега, независимо дали членува при нас или не, стига той да е съгласен. Традиционните ни ежегодни пролетни и есенни академии допринасят за постоянното повишаване на правната квалификация на колегите. В различни краища на страната ни растат повече от десет хиляди различни горски дървета, посадени с доброволен труд от нашите членове и техните семейства. Те вече са получили гражданственост като „прокурорски гори“. За най- хуманното наше усилие обаче считам кампанията ни, съвместно с Камарата на следователите, когато в разгара на пандемията събрахме средства, закупихме и подарихме апарати за плазмафереза на „Майчин дом“ и Националния център по трансфузионна хематология в София, на болниците „Света Ана“ и „Лозенец“ в София, „Бургасмед“- Бургас, „Света Марина“ във Варна, „Проф. Стоян Киркович“ в Стара Загора и „Д-р Георги Странски“ в Плевен. Отново заедно с колегите следователи инициирахме построяването на паметник на американския президент Удроу Уилсън в София - приятел и застъпник за целостта на България по време на  Парижката мирна конференция след Първата световна война. В момента се развива нова инициатива за паметник на юристите, участвали в спасяването на българските евреи. Участваме и то с все по-голям успех в  ред международни проекти и инициативи и още много дейности и събития.

Нашият гост
Полк. Елин Алексов е на 17 февруари 1960 г. Завършва право в СУ “Св. Климент Охридски” през 1989 г. Първоначално работи като юрисконсулт и адвокат. От 4 март 1998 г. е военен следовател във Военно-окръжна прокуратура-София, а от 2008 г. - прокурор в същата прокуратура. Работил е по много дела за тежки престъпления, представляващи голям обществен интерес. От 6 август 2020 г. е шеф на Военно-апелативна прокуратура в София. Член на Управителния съвет на АПБ. Владее руски и испански език. Семеен е и има две деца.

TRUD_VERSION_AMP:2//
Публикувано от Александър Ботев

Този уебсайт използва "бисквитки"