Попа, историята и паметта

Кога ще има паметник на създателите на България

В централните новини на БНТ и репортерката, и говорителката съобщават, че в София на площада на „Попа“ се оспорва някакъв ремонт.

Кой е „Попа“ - това е св. Патриарх Евтимий, последният патриарх на втората българска държава, ръководил защитата на Велико Търново 3 месеца срещу османските орди на султан Баязид, поради откъсването на цар Иван Шишман в обсадения Никопол. След падането на столицата на 18 юли 1393 г. и поголовното u разрушаване, светият отец е изправен на лобната скала за посичане. Ръката на палача се вдървява и патриархът оцелява. Вероятно палачът е получил мозъчен удар - знамение от Всевишния или случайност.

Поробителят се съобразява с това и изпраща Евтимий на заточение, а неговият ученик Григорий Цамблак описва трагичното му изпращане така: „Всички, дори камъните на града плачеха“. Старецът ги успокоява, че България със сигурност един ден ще възкръсне. С тази вяра, малко преди падането на града, той зазидва в малка стая на църквата Св. св. Петър и Павел цялата царска и патриаршеска библиотека. За нещастие, само 50 години преди Освобождението ни, гръцкият владика на Търново фанариотът Иларион Критски случайно я открива и изгаря.

Това накратко е „Попа“, т. е. паметникът на св. Патриарх Евтимий, дело на склуптора Иван Лазаров. Паметник, пощаден дори от бомбите на англо-американците през Втората световна война. Но потомците масово го наричат „Попа“.

За неуважението на собственото минало Джордж Оруел казва: „Най-ефективният начин за унищожаване на хората е да се отрови техния начин за разбиране на собствената им история“.

В нашата столица ще има паметник на президента У. Уилсън. Заслугата му към България е важна - пречи за разпокъсването u след Първата световна война. Нека напомня, че още на солунското примирие през септември 1918 г. нашата делегация успява да изключи навлизането на войски на съседите в българска територия, което е своеобразен предвестник на спасителната за нас позиция на У. Уилсън.

И все пак извън всичко това, почитаме ли ние достойно в столицата първите строители на нашата държава? На най-личното място в нея, там където беше мавзолеят, се издигат едно след друго странни творения - бронзова къща и какво ли не. Това е мястото, където трябва да има паметник на създателите на България - поне на този, който ни е довел в тези земи - хан Аспарух, и на този, които ни вкара в християнската цивилизация, прие учениците на светите братя Кирил и Методий и им даде условията да ни дарят с кирилицата, нашата най-голяма гордост пред света. Това е св. княз Борис I. Всички държави в света имат в столиците си такива паметници. От Шарлеман в Париж до Скендер бег в Тирана.

Ние разрушихме паметника „1300 години България“ пред НДК с обещанието, че там ще се възстановят стените с имената на загиналите за България в Добруджа, Тракия и Македония офицери и войници от 1-ви Софийски и 6-ти Търновски полк на желязната софийска дивизия. От ноември 2017 г. там стени няма и самотен стои лъвът, който с лявата си лапа държи картата на Сан-Стефанска България. Срещу тази карта скочиха видни соросоиди, защото това не било европейско?! А за коя България загинаха тези мъже, тях въобще не ги интересува. С такива „красиви и умни“ мъже и жени едва ли ще удържим на натиска на ЕС за спора с Македония.
И ако някой счита, че всичко това са неевропейски мисли, че имаме общ европейски дом, което е безспорно, нека все пак припомня и една мисъл на Ал. Пушкин: „Загубата на памет е първата и най-голяма крачка към безнравствеността“.

Отново призовавам Столичната община да довърши паметника на двата полка пред НДК и да направи възможното за издигане на паметник на първите строители на нашата държава. Включително и за да не се гърчим пред силните държави, които не ни разбирали по въпроса със Северна Македония. Няма нищо за разбиране - просто уважавай себе си, за да те уважават и другите. А с официални изкази по национална телевизия, като „Попа“, това няма как да стане.

TRUD_VERSION_AMP:0//
Публикувано от Проф. Младен Григоров

Този уебсайт използва "бисквитки"