На практика членовете на новия орган са привърженици на Истанбулската конвенция и на партията „Да, България“
На 20 февруари т. г. правителството определи вицепремиера Томислав Дончев за председател на Съвета за развитие на гражданското общество към Министерския съвет. Основната цел на съвета е разработването и провеждането на политики в подкрепа развитието на гражданското общество. Организацията и дейността на съвета следва да се определят с правилник, който се приема от МС, гласеше тогава официалното съобщение от правителството.
Създаването на Съвета за развитие на гражданското общество при Министерския съвет мина някак тихомълком и встрани от фокуса на общественото внимание. В разгара на тревогите и обществения стрес, свързани с пандемията, в края на април се състоя избора на членове на този консултативен орган, който се очаква да има съществено влияние върху държавните политики към неправителствения сектор и към разпределянето на повече от 60 милиона лева публичен ресурс ежегодно. За съжаление, първоначалната добра идея беше опорочена или най-малкото пораждат се сериозни съмнения в обективността и демократичността на процедурата, по която бяха подбрани членовете на съвета.
Каква е процедурата? Според приетите правила, в съвета могат да участват неправителствени организации, осъществяващи дейност в обществена полза. Формата за регистрация има две части. Първата част е обща информация, която е задължителна, за да може регистрираната да гласува за кандидатиралите се членове за съвета. Втората част на формата за регистрация е заявление за кандидатиране като член на съвета. Кандидатирането за член на Съвета се извършва чрез самономиниране от организацията. Организациите от първата група имат право само да гласуват за вторите, а тези от втората група - да гласуват и да бъдат избирани. Всеки от регистрираните участници има право да подаде 14 гласа.
На пръв поглед всичко изглежда демократично и принципно. Но това е само привидност. Ето какво се крие зад фасадата.
Проблемът е, че гражданите са напълно изключени от процедурата за гласуване. Това автоматично ощетява реалните граждански организации с членска маса и ги приравнява на фондациите със състав от един-двама души. Гласуват само НПО-та, което означава, че Съветът всъщност не е съвет на гражданското общество, а съвет на неправителствени организации. Тази особеност на процедурата отваря вратата за втория и по-съществен порок на процедурата.
Начинът, по който е замислена, дава автоматична привилегия на донорските организации и онези, които администрират програми за финансиране на НПО. Те имат инструментариума да влияят задкулисно на финансираните от тях организации да ги изберат в Съвета за развитие на гражданското общество. Как влияят ли? По най-баналния, но пък ефективен начин. „Ако не гласувате за нас...“ - на един ще му спрат проект, на друг повече няма да одобряват финансиране, на трети ще създадат проблеми при отчитането. И хляба, и ножа е в организациите, които разпределят средства в неправителствения сектор. Организациите с многобройни членове, сподвижници и сътрудници предлагат социални услуги, защитават интересите на определени уязвими групи и в по-общ план - на гражданите. Но такива нямат шанс да попаднат в Съвета.
В крайна сметка резултатите от избора потвърждават всичко това. В Съвета за развитие на гражданското общество, с едно изключение в лицето на БЧК, влязоха главно организации, които са оператори на различни донорски програми и по пътя на предоставяните грантове мобилизираха подкрепа за себе си в гласуването. Такива са „Фондация „Работилница за граждански инициативи“, Български дарителски форум, Български център за нестопанско право. Влязоха и техни дългогодишни бенефициенти. Всички те съставляват много малка част от гражданското общество. Но освен това - те не отразяват плурализма в неправителствения сектор. На практика членовете на съвета са напълно унифицирани в ценностно и дори в политическо отношение - привърженици са на Истанбулската конвенция и на партията „Да, България“.
По този начин новият съвет е лишен от реална представителност. Това изначално поставя под съмнение дали и доколко този съвет ще допринася за развитието на неправителствения сектор или по-скоро ще се стреми да следва дневния ред и интересите на самоизбралите се в него организации. Тази своеобразна узурпация, извършена от малка група свързани НПО-та изправя целия сектор пред реалната опасност от монополизация и „разчистване“ на гражданското общество от неудобни в идейно и ценностно отношение организации, а предвид доста политизирания профил на някои от членовете на съвета - не е изключена дори политическа и партийна мотивация в тяхната работа.
Това налага мобилизация на гражданското общество за системен мониторинг на дейността на новия съвет при МС, тъй като има риск да се превърне в удобна бухалка на отделни политически групи срещу независимите граждански организации.