Григор Димитров ще дебютира на финалите на АТП, но обстановката в Лондон му е безкрайно позната. Преди 3 години той отказа ролята на резерва и се зареди с търпение. След дълго чакане и много тренировки Гришо получи своя нов шанс, макар и благодарение на отсъствието на много от акулите на корта.
„Беше труден период, но ме направи по-силен – усмихва се Димитров на спомена. - Финалите са специални за всеки играч. Винаги съм искал да бъда част от тази елитна група, това е награда на добрата година.“
Димитров също е ценна придобивка за турнира, не само заради качествата си на корта. Той е истинското бижу на спонсорските събития – облечен в костюм, харизматичен, готов да говори за любовта си към изкуството, архитектурата и историята.
Класирането за Лондон показва, че българинът вече знае кое работи добре за спортната му кариера. Преди не беше така. Още на 23 години Димитров бе нарочен за следващия велик тенисист. Беше част от новото поколение заедно японеца Кей Нишикори и канадеца Милош Раонич. През 2014-а спечели три титли и над 50 мача, влезе в топ 8, но последваха предизвикателства, с които не успя да се справи. Фокусът сякаш се измести от шлифоването на елегантната му игра, която доведе до сравнения с Роджър Федерер, към блясъка извън корта. „Имаше времена, в които нещата не вървяха добре за мен, но аз така или иначе трябваше да излизам на корта и да водя битка“, признава Димитров.
Възкресението не идва отведнъж – завръщането му в топ 10 е плод на бавен възход в продължение на 16 месеца. Ключовата дума е постоянство, а мотивацията е огромното желание за изява.
„Мачовете са всичко, което искам – твърди Гришо. - Понякога се налага да си стоя вкъщи в продължение на три седмици и направо изгарям от желание да изиграя истински мач. Но мога само да тренирам. Тези тренировки често са по-важни от всичко останало, защото те задържат свеж и целеустремен. Така, когато дойде време за турнира, си щастлив и много лесно влизаш в режима на работа за мачовете. Машината започва да се върти и ритъмът идва веднага.“
Димитров вече има много сериозен опит в тура и се е научил как да преодолява трудните моменти на корта. Естествено, предпочита да не му се налага.
„Когато побеждаваш, искаш да победиш отново – казва той. - А когато загубиш, сякаш идва краят на света. Така че трябва да умееш да намериш баланса между емоциите.“
За това помага и треньорът Дани Валверду. Венецуелецът, който е работил с Анди Мъри и Томаш Бердих, се заема с Димитров през август 2016-а. Към малкия отбор скоро се присъединяват фитнес треньорът Себастиен Дюран и физиотерапевтът Аздине Буснана. Екипът дава нова перспектива през Григор, който в онзи момент е №40 в ранглистата. 16 месеца по-късно той за пръв път ще зимува като член на топ 10.
„В началото седнахме с Дани и останалите и направихме план – разказва Димитров. - Казахме си: „Започваме оттук, правим това и това, ето как ще стане“. Опитахме се да опростим нещата възможно повече. Това се отнасяше и за физическата подготовка, и за работата на и извън корта. Поставихме цели – краткосрочни, средносрочни и дългосрочни. Това ми помогна да си върна увереността и постоянството. Ето как отново си повярвах, че мога да играя добър тенис, да правя равностойни мачове с най-силните и в някои от тях да заслужа победата. Голямата разлика е, че се научих да бъда търпелив.“
Който е наблюдавал отблизо зимната подготовка на Димитров в Монте Карло миналия декември, е видял един човек, изпълняващ спокойно и най-тежките и досадни задачи, поставени от треньорския екип. Валверду и останалите са много близки с тенисиста и се ползват с огромно уважение и доверие от негова страна. Това им позволява да му казват право в очите, ако не се справя добре.
Когато пристигне на тренировка, Димитров буквално изключва главата си и се хвърля напред. Всяко движение е посветено на светлото бъдеще на корта – разтягане, кардио, тежести, ластици. После идва ред на работата на корта – упражненията за баланс и подобряване на иначе брилянтната техника на ударите му с цел играта му в мачовете да тече гладко. След края на подготовката човек спокойно можеше да каже, че този тенисист е готов за най-добрата година в кариерата си.
„В Австралия няма къде да се скриеш от слънцето – казва Григор. - Веднага се вижда кой колко е тренирал, когато „излезем от гаражите“.“
Подготовката му се отплаща с невероятен старт – 16 победи и 1 загуба. Побеждава трима съперници от топ 10 – Доминик Тийм, Раонич и Нишикори, за да вземе титлата в Бризбейн, а след това стига до полуфиналите на Аустрелиан Оупън и става шампион пред родна публика в София. През август пък взима най-големия трофей в кариерата си досега – титлата от „Мастърс“-а в Синсинати (САЩ). Но годината все още не е свършила. Вече е ноември, но Димитров все още не мисли за следващия сезон, нито се плаши от него. „Фокусиран съм върху това, което ще се случи тук в Лондон“, казва той.