Потайностите на евксиноградската изба

 

По-рано започна тази година гроздоберът в бившите царски лозя в правителствената резиденция в Евксиноград. Очаква се близо 35-37 тона вино да напълнят половинвековните бъчви в базата на властта в Евксиноград, научи “Труд”.

В прибиране на реколтата участва само персоналът на резиденцията, за който процесът е истинско свещенодействие. Гроздето се бере и се поставя в специални касети, за да не се мачка и наранява, обясни главният технолог на първата и вече единствена държавна изба в страната Нели Тодорова. Въпреки очакванията, че през горещото и сухо лято лозите край морето ще налеят повече плод, оказва се, че тазгодишната реколта не е толкова добра, както в предни години, заради влагата във въздуха и повечето неприятели, които плъзнали по тях, но с препарати и много грижа стопаните се справили. Масивите в Евксиноград се ширят на 104 дка.

Сортовете са траминер, немски ризлинг, червен мискет, шардоне, мускат отонел и прочутият врачански мискет, който дава любимото вино на Тато. Два вида ракия се правят в резиденцията - млада и резервна, истински еликсир, защото е само от грозде и без никакви добавки.

Захарта е табу и за виното, което наливат в избата. Купува се допълнително само “Димят”, от който се залага дестилат за прочутия коняк “Евксиняк”. Бутилката с отлежалото десетгодишно питие струва 32 лв., а двайсетгодишното - 57 лв. Създателят на дестилата е един от първите управители на изба “Евксиноград” Леонид Лукианов. Първият шеф на винарната е Янко Забунов, а следващият след него Христо Георгиев е написал първия учебник по лозаро-винарство в България.

Чужденци и родни туристи посещават избата, която е на две нива и 12 м под земята, и заради уникална царска колекция от стари вина. В енотеката се съхранява най-старото вино - френско бордо от 1878 г., подарък за царското семейство и връстник на Освобождението. То е дарено от един от най-големите търговци в Бордо по онова време, кралски доставчик на дворовете в Германия и Австрия. Шампанско от 1929 г. също е една от уникалните бутилки в колекцията. Само тук могат да се видят Chаteau Margaux или Petrus от края на XIX и началото на ХХ в. Еликсирите ветерани в енотеката не стават за пиене, но имат висока стойност и на аукционите могат да се продават по 10 000 евро и нагоре, твърдят познавачи.

МС обяви няколко обществени поръчки за обновяване на технологиите и избата в стопанство “Евксиноград”. Според тях 500 000 лева ще бъдат похарчени за изграждането на хладилна инсталация, за ново оборудване още 600 000 лева, а за основен ремонт на целия винарски комплекс - 800 000 лева. До момента не е започнало обновяването, процедурите за обществени поръчки се завъртат, за да са готови, и когато се намерят пари, тогава да започне изпълнението по тях.

Строена е по заръка на Фердинанд

Дворцовата винарна в Евксиноград е изградена върху останките на бившата манастирска изба край морето по времето на Фердинанд. Първият гроздобер и първото произведено вино в нея датират още от 1891 г. Новата сграда е построена по-късно във възрожденски стил и е първата професионално проектирана изба в България.

Първият управител на княжеската изба е Янко Забунов, един от създателите на БЗНС и безспорен авторитет в земеделието, който е проектирал сградата. Заради политическите му възгледи е отстранен и мястото му заема Христо Георгиев, получил образованието си в Германия и Австрия и написал първия учебник по винарство у нас. Още оттогава в избата наливат само бели вина от пръчка и сортовете, за които е най-благоприятен климатът във Варна и край морето. Според старите карти на лозята през 1913 г. те са се ширили на 370 дка. След Първата световна война начело на избата застава белогвардеецът Леонид Лукианов,френски възпитаник, който бяга от съветската власт и намира подслон в България. Той е създателят на прочутия “Евксиняк”. Отначало се спазвала френската рецепта, според която конякът се правил от сорта юни блан, но той установил, че добри дестилати за виненото бренди могат да се получат и от димят. Дестилирал го е в шарантски казан.

Другата голяма гордост на Евксиноград е врачанският мискет от сорта “Врачанска теменуга” - любимото вино на Тодор Живков и останалите тогавашни партийни величия. Виното е най-търсено и бързо свършва в избата.

През 2002-2003 г. старите масиви от бившите царски лозя бяха изкоренени заради лошото си състояние и амортизация и бяха отново засадени. Местни си остават врачанският и червеният мискет, а останалите сортове са от Германия - дарение от фирма към Германския червен кръст.

TRUD_VERSION_AMP:0//
Публикувано от Кръстина Маринова, кореспондент на "Труд" във Варна

Този уебсайт използва "бисквитки"