Той беше влюбен в красотата на родната Родопа планина и истински защитник на каузата на тракийските българи
Почина големият български журналист писател и публицист Тодор Коруев. Тъжната вест съобщиха от Съюза на тракийските дружества в България. Той беше едно от най-ярките пера в българската журналистика и публицистика през последните няколко десетилетия.
Без да се притеснявам от думата, мога да кажа – легенда. Влюбен в красотата на родната Родопа планина, истински защитник и радетел на каузата на тракийските българи, невероятен публицист и приятел, всичко, до което се докоснеше, го правеше със сърцето си, а огромният му талант го превръщаше в наниз от злато. Тошо беше човек истински отдаден на защитата на националните ценности. Умееше да увлича всички около себе си, толкова широко скроена личност беше той. Дори не мога да повярвам и да приема, че се налага да пиша за него в минало време.
Тошо Коруев беше от породата на летящите хора. Да, тези, които успяват да полетят над дребните ежби и крамоли, голямата му усмивка само обезоръжаваше всички, които с наострено его се опитваха да го убедят в безсмислените неща. Дълбоко вярващ в доброто, в способностите на всеки човек, той посвети живота си на истинските неща, на България. Неговата родна Родопа планина му даваше онази енергия, от която можеше да премине през гори и морета, през трудности без да се притеснява.
Внезапната му кончина хвърли в смут всички негови близки и приятели. Ето какво написаха неговите колеги от Съюза на тракийските дружества в България: "С дълбоко прискърбие съобщаваме, че внезапно ни напусна Тодор Коруев, главен редактор на в. "Тракия"... Той беше дълбоко свързан с трагичната съдба на тракийските бежанци. СТДБ загуби приятел и съмишленик, България - загуби журналист и публицист. Поклон пред светлата му памет".
Да припомним неговата биография. Тодор Коруев е роден на 24 ноември 1942 г. в град Момчилград. Завършил е българска филология и философия в Софийския университет "Св. Кл. Охридски". Работил е като учител и зам.-директор в гимназията в родния си град, във вестник "Вечерни новини", "Работническо дело" и "Дума". Бил е първи зам.-главен редактор на вестник "Дума", кореспондент на вестника в Прага и Москва. В последните години е редактор в издателство "Захарий Стоянов" и главен редактор на в. "Тракия". Член е на Съюза на българските журналисти и на Съюза на българските писатели.
Автор е на книгите "Момчилград. Летописи" (1977), "Горещи думи" (2005), "Тодор Генов. Литературна анкета" (2007), "Горещи думи 2″ (2009), "Овньо льо вакал, каматан..." (2012) и "Животописи" (2014), "Разбойничеството. Истории с хайти в Златоградско" (2015), "Още животописи" (2018), "Ние сме народ от чичовци. Литературна анкета с Любомир Котев" (2018) и "Защото съм такъв. Литературна анкета с Петър Андасаров" (2019).
Съставител е на сборници за Стефан Продев, акад. Михаил Арнаудов, Виктор Пасков и Веселин Стоянов. Носител е на Наградата на СБЖ за цялостна дейност и на три Златни пера на СБЖ, Наградата на СБП за народопсихология, Националната награда "Николай Хайтов" за белетристика, Националната награда за публицистика "Богомил Нонев" и Наградата за политическа публицистика "Георги Кирков" за 2015 г. Голям интерес сред читателите предизвика художественото изследване за старото овчарство в Родопите "Овньо льо вакал, каматан...".
Вестник „Труд“ изказва искрените си съболезнования на влизките и семейството на Тодор Коруев.
Почивай в мир, приятелю!