При изборите ще се очертае ясна ос: силите, които искат правителство и тези, които подменят вота в името на непублични интереси
България тъне в безвремие, парламентарни и правителствени кризи заради отказа от цивилизования европейски модел за сформиране на коалиционно правителство
В монография преди време определих една от посоките на неолибералния модел на глобализация, като "господство на неизбраните" - изземване на власт от националната държава в полза на наднационални институции, откъснати от демократичен контрол. Днес, локални неолиберални проксита у нас ни предлагат правителство на неизбраните.
Дали и какво правителство ще се състави, продължава да е vexata quaestio, проблемният въпрос, на родната политика. Но самото наличие на такъв въпрос, на фона на случилото се през изминалите четири години, е свидетелство за дълбоката ерозия на демократичното мислене и за африканизацията на българската политика.
В анализа „Изкуството на коалициите“, публикуван в предния брой на „Труд news“, припомнихме цивилизования европейски модел за конструиране на коалиции. Направихме преглед и на българския опит. Един от изводите, който се налагат от натрупания социално-политически опит след 1989 г., е, че съставянето на правителства с неясна политическа отговорност, базирани на плаващи мнозинства и без официални коалиционни споразумения, винаги води до нестабилност и скоротечно отстраняване (правителството на Филип Димитров), до тежки провали и гранд-корупция (правителствата на Любен Беров и Николай Денков). Обратно, правителствата, основани на цивилизования европейски модел на коалиция, отчитаща вота на избирателите, с официално споразумение за споделяне на политическата отговорност и разпределяне на управленските ангажименти, са стабилни и въпреки всичките си кусури, носят позитиви за държавата и икономиката (изкаралите пълен четиригодишен мандат правителства на Симеон Сакскобургготски и на Сергей Станишев, както и второто правителство на Бойко Борисов, управлявало половин мандат).
Този извод е особено актуален днес, след като вече четири години България тъне в безвремие, парламентарни и правителствени кризи именно заради отказа от цивилизования европейски модел за сформиране на коалиционно правителство. Девиациите, на които се нагледахме, отвратиха гражданите от изборите – какъв е смисълът да гласуваш, ако после зад кулисите някой сглобява правителство, което няма нищо общо с вота на избирателите?! А вотът на избирателите през всички тези кризисни години казва само едно, при това системно и пределно ясно: не се дава никому мандат за самостоятелно управление, не се гласува доверие на нито една партийна програма да стане правителствена – нужно е широко съгласие, обща програма и коалиция. Всъщност, това повеляват самите канони на либералната демокрация.
Партиите в новоизбраното Народно събрание ще дължат на обществото отговори на много въпроси, но най-важният сред тях е – дали отново ще подменят вота на хората, или този път ще се съобразят с него. Дали отново ще съставят правителство на неизбраните, каквото по същество беше правителството на Денков, защото съставът на т.нар. „сглобка“ представляваше узурпация на властта от едно изгубило изборите политическо малцинство, което няма доверието дори на една четвърт от обществото. Или ще излъчат легитимирано от вота на гражданите коалиционно правителство, което е овластено съобразно пропорциите, очертани от изборните резултати, а не от задкулисни сделки и нелегитимни интереси.
Казано по друг начин – дали ще ескалират кризата, хвърляйки България в нов цикъл на безвремие и електорално отвращение, или най-после ще изпълнят основната мисия, заради която са пратени в Парламента и ще поемат отговорността за управлението.
В този контекст, онзи ден Кирил Петков от „Продължаваме промяната“ официално обяви, че ПП-ДБ нямало да участва в коалиция за управление след изборите и искали да предложат „равноотдалечен премиер“. Интересно е дали е питал ДБ и дали говори и от тяхно име, но това в случая е второстепенен въпрос. По-важното е да дешифрираме какво се крие зад формулата „равноотдалечен премиер" от гледище на актуалните политически нрави и интереси у нас.
Първо, това означава правителство, чийто състав в основната си част би било селектирано на тъмно, незнайно (за гражданите) къде и незнайно (пак за гражданите) от кого. Това от своя страна означава остър дефицит на демократична легитимност, което минира дейността и стабилността на такова правителство.
Второ, „равноотдалечен“ означава и поредна брутална подмяна на вота на избирателите - ново правителство на неизбраните. Замислете се. Казва ни се, че няма абсолютно никакво значение дали и за кого ще гласуваме, защото във всички случаи те няма да се съобразят с вота. Въобще не ги интересуват изборите, просто няма да зачетат волята на избирателите и ще си разпределят властта, както те (а всъщност олигархичните интереси зад тях) се споразумеят. Това ни казва Кирил Петков, преведено на чист български и европейски политически език. Изобщо не ги интересува на коя партия избирателите ще гласуват най-много доверие. Предлагат ни отново „служебно правителство“, въпреки изборите, което да отговаря пред Парламента само фасадно, а всъщност да се командва не от легитимните партии, а от центрове извън тях.
Защото „равноотдалечен“ от легитимните партии, означава отдалечен от демократичната политическа воля на гражданите, чийто изразители по Конституция са именно партиите. Означава, както писахме наскоро, нова „беровизация“ на властта. Нещо повече - това би било обезсмисляне на самите избори и на парламентарната демокрация. Ако бъде допуснато, то ще доведе до съставяне на правителство тип “куче влачи, диря няма”. Ще бъдат отворени вратите за нов цикъл на гранд-корупция. Политическата криза ще навлезе в още по-остра фаза. На следващите избори активността ще слезе под санитарния минимум, след като на хората за пореден път им е показано, че няма никакъв смисъл да гласуват, защото това не влияе върху формулата на управлението. Защото една от основните мотивации да гласуваш, е да посочиш кой и как да управлява. Само гласуването за малки партии, за които се знае, че нямат шанс да управляват, е за да се изразиш някаква позиция, симпатия, протест. Всички останали гласуват за този, когото искат да видят в управлението. И се появяват кирилпетковци, за да им кажат, че техният вот няма значение, защото в правителството ще участват други хора, които въобще даже не са се явили на избори. Разбирате ли какъв абсурд е това? И колко опасна и по същество антидемократична тенденция е, ако бъде позволено да се реализира?
В крайна сметка, в тези избори ще се очертае още една ясна ос: силите, които искат правителство, легитимирано от вота на избирателите, и силите, които искат правителство на неизбраните, което подменя вота в името на непублични и непарламентарни интереси. Не трябва да се допуска да надделеят вторите, ако искаме България да излезе от кризата. Тези сили трябва да бъдат поставени зад "санитарния кордон" на легитимната демокрация. Вътрешнополитическият императив днес е да бъде създадена стабилна правителствена коалиция, основана и легитимирана от вота на избирателите. С подписано официално коалиционно споразумение, което предвижда ясен механизъм за вземане на коалиционните решения. И с опитни политически фигури, легитимирани от демократичния вот, включени в състава на правителството, съобразно пропорциите, които резултатите отреждат на участващите в коалицията партии. Всичко останало обслужва интересите на сенчестите олигарси и мрежите на ДС около тях. А това означава – на интересите на Кремъл.