Правосъдието не следва да се свежда само до разбирането за услуга
Адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се
Гарантирана е неприкосновеност и сигурност на клиентската тайна
Правосъдието е в основата на държавността. А съвременната държава определяме като правова, защото се управлява според конституцията и законите, основани на разбирането за значението на човешката личност и нейните права.
Основно човешко право е правото на защита по чл. 56 от Конституцията на Република България. То е всеобщо и в същото време лично право, което има и процесуален характер. Правото на защита е субективно право, но е и средство за защита и охрана на други субективни права (накърнени, застрашени или нарушени) и на законни интереси. Следователно разпоредбата на чл. 56 от Конституцията не прогласява обема на правата, а е гаранция и способ за осъществяването на правото на защита на личността, на нейното свободно развитие и защита на нейните основни блага: живот, достойнство, чест и сигурност (чл. 4, ал. 2 от Конституцията). Систематическото място на правото на защита в Конституцията – главата за основните права – сочи особеното значение, което му е придал конституционният законодател.
Правото на защита по чл. 56 от Конституцията има различни проявни форми, които могат да бъдат различни в зависимост от това, къде правото на защита се реализира. В мотивите към Тълкувателно решение 3 от 1994 г на Конституционния съд по к. д. 1 от 1994 г. (Обн., ДВ, бр. 49 от 1994 г., попр., ДВ, бр. 52 от 1994 г.) са посочени най-често използваните форми - жалби до различни общински и държавни органи, устни или писмени възражения и обяснения, изслушване, обжалване на административните актове пред по-горестоящия административен орган, обжалване на административните актове по отношение на тяхната законосъобразност пред съда, предявяване на искове пред съда и обжалването им пред по-горна съдебна инстанция и др. Съществен елемент в правото на защита е възможността на всеки да се явява в публични институции със защитник. Най-често защитник, който предоставя квалифицирана правна помощ и подпомага реализацията на правото на защита, е адвокат. Най-често адвокатът оказва съдействие, процесуално представителство и съдебна защита в полза на отделни физически лица или организации.
Адвокатурата съгласно чл. 134, ал. 1 от Конституцията е свободна, независима и самоуправляваща се. Тя подпомага гражданите и юридическите лица при защитата на техните права и законни интереси. Организацията и редът на дейността на адвокатурата се уреждат със Закона за адвокатурата. Разговорите с адвокат, адвокатските книжа, досиета, електронни документи, компютърна техника и други носители на информация, са неприкосновени и не подлежат на преглеждане, копиране, проверка и изземване. Това гарантира неприкосновеността и сигурността на клиентската тайна, за да се осигури и гарантира стабилно процесуално представителство, в рамките на състезателен съдебен процес. Тази правна помощ си има цена.
Със свое решение от 25 януари 2024 г. Съдът на Европейския съюз отмени присъждането на разноски по делата въз основа на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба 1) и остави преценката колко да плати загубилата страна изцяло в ръцете на съда. Т.е. на практика правилото на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс, че при намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност, съдът не може да пада под минимума в нея, вече няма да се прилага. Това е основният акцент от решението на Съда в Люксембург, посветено на минималните адвокатски възнаграждения.
Централният въпрос в случая е дали минималните адвокатски възнаграждения нарушават конкуренцията. От диспозитива на решението излиза, че СЕС приема, че Наредба 1 влиза в разрез с правилата на свободния пазар, като се изтъкват два елемента, които обосновават този извод. От една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет. И от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния.
Месеци по-късно, Народното събрание (септември 2024 г.) прие промени в ГПК и в Закона за адвокатурата, които се отнасят до определяне на размера на възнаграждение на т. нар. особени представители. Парламентът „иззе“ от съда правомощието по определяне на възнагражденията на особените представители и ги възложи на местните адвокатски съвети. Президентът наложи вето върху промените. Възлагането на правомощие на местните адвокатски съвети да определят размера на възнаграждението на особените представители нарушава правилата на свободния пазар и поражда риск от ограничение на конкуренцията, който е аналогичен на този, установен от Съда на ЕС във връзка с приложението на Наредба 1 на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В двата случая заплахата за конкуренцията идва от това, че компетентността относно определяне на адвокатските възнаграждения е възложена на органи на съсловната организация на самите адвокати.
Както посочва СЕС в решението си, един от проблемите с Наредба 1 е, че е приета единствено от Висшия адвокатски съвет, а тази за правната помощ действително се приема от правителството по предложение на Националното бюро за правна помощ. Това обаче не означава, че определените в нея размери предвиждат справедливо заплащане на труда на адвокатите, напротив, известен факт е, че от години (дори и след последното увеличение от 2021 г.) те изтъкват, че предвидените в нея суми са неадекватни и не гарантират качествена правна помощ на най-уязвимите.
Месеци след като Съдът на Европейския съюз остави преценката на адвокатските възнаграждения изцяло в ръцете на съда, Върховният касационен съд присъди хонорари, които са драстично под минимумите (100 – 150 лв.). Същият подход възприемат и други съдилища относно особения представител.
Кои са критериите, които следва да бъдат въведени на законово ниво, за да не се присъждат от съда обидно ниски възнаграждения на адвокатите като особени представители? Първият е фактическата и правна сложност на делото. Вторият критерий изглежда от съдебната практика през изминалите девет месеца е качеството на защитата, предоставена от адвоката. Правилно ли съдът е присъждал ниски размери на адвокатски възнаграждения при особено представителство. Според ръководствата на адвокатите не е правилно. Понастоящем няма силни гласове в подкрепа на ветото на президента.
След като президентът наложи вето на промените в Закона за адвокатурата, адвокатите разпространиха декларация, че са готови да спрат участието си в работата на правораздавателната система, „с всички произтичащи от това последици“ и го считат „за откровена проява на нежелание за провеждане на действителна съдебна реформа“.
Отвъд съмнителното приемане на нова правна уредба в последните дни на 50-то народно събрание, следва да си зададем въпроса: „Как следва да бъде определен размерът на адвокатското възнаграждение и само икономически въпрос ли са доходите на адвокатите?“.
Правната помощ следва да бъде квалифицирана, а правната уредба не трябва да противоречи на правото на ЕС, а новият ред за определяне на особени представители по делата и тяхното възнаграждение не трябва да забавя съдебните производства. Никой не поставя въпроса за възможностите на клиентите да заплащат адвокатската правна помощ. Във всеки случай правосъдието не следва да се свежда само до разбирането за услуга.