Превърна ли се отбраната в приоритет за 15 години?

Данните показват, че влизаме в НАТО през 2004 г. с 2,52 процента дял на бюджета на МО от БВП. А днес?

Едва ли министърът на отбраната Красимир Каракачанов си дава сметка колко е прав, когато казва „Няма как за година и половина да наваксваш това, което не е направено за 15 години. Ако модернизацията на армията ни беше започнала, дори когато станахме членове на НАТО, сега щяхме да сме завършили тези процеси.“

Тези дни празнуваме 15 години членство в НАТО. На 29 март имаше илюминации. В парламента вече бяха прочетени тържествени декларации. МО се отчете с голям концерт и впечатляваща фотоизложба. Предстоят още прояви по приетата от правителството програма.

Защо все пак министърът е прав? Има една тенденция, която би трябвало да помрачи приповдигнатото настроение и да даде отговор защо ги има днешните проблеми. И тя е свързана с парите, които държавата отделя през последните 15 години за отбрана. Което е показател, доколко отбраната е била приоритет в политиката.

Данните показват, че влизаме в НАТО през 2004 г. с 2,52 процента дял на бюджета на МО от брутния вътрешен продукт (БВП). Веднага обаче започва спадът. Така петата година от приемането ни в Алианса, т.е. през 2009 г., празнуваме с 2 процента за отбрана от БВП. Редукцията е особено чувствителна в бюджетите за 2008 и 2009 г. При първия с 6,2 процента, а при втория с 14,2 на сто! Тогава управляващите дават някакво обяснение. Посочва се, че това е европейска тенденция. Да, но за Европа редукцията е съответно 5,06 и 3,55 процента. За нас, особено през 2009 г., е смазваща. Тогава България отделя за един военнослужещ два пъти по-малко средства от Литва, три пъти по-малко от Унгария, четири пъти по-малко от Чехия и десет пъти по-малко от Австрия. В официалните доклади за времето, когато честваме петата годишнина, е записано: „Политиката за отбрана и сигурност бе изтласкана на заден план в дневния ред на държавата, в обществото се лансираха идеи за относителна маловажност на основните аспекти на отбраната и сигурността.“

Тази политика води до прогнозата, че в периода 2010-2015 г. най-голямото предизвикателство ще бъде набирането, подготовката и задържането на личния състав. Нещо много актулно и през тази година. Но пък през 2010 г. решаваме, че трябва да направим съкращения в числеността на Въоръжените сили. В края на годината имаме личен състав от 44 100 души. В поредния план записваме редукция от 7000 души до края на 2014 г., т.е. за десетата годишнина от приемането ни в НАТО. Предизвикателството с финансирането не е преодоляно. Напротив! През 2010 г. процентът за отбрана от БВП пада на 1,889. Бюджетът на МО е намален с 8 процента в сравнение с 2009 г. Тогава записваме в Бялата книга за отбраната и въоръжените сили задачата през следващите четири години да стигнем 2 процента. Но, забележете как – като включим и разходите за пенсии на военнослужещите. Последното не се случва, но то не е забравено. Напомни ни го генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг при посещението си в началото на март у нас.

На десетата годишнина правим извода, че в абсолютни стойности ниският БВП на България винаги е предопределил едни от най-малките разходи за отбрана на глава от населението – около 60 евро годишно, което бе по-високо само от това на Албания и повече от пет пъти по-малко от средните стойности за останалите съюзници от Европа. В абсолютни стойности средногодишните ни разходи за отбрана от около 500 млн. евро бяха далеч по-малко от тези на други съюзници. Например, през 2014 г. Гърция, въпреки финансовата криза, похарчи за отбраната си десетократно повече от България - около 5 млрд. евро. Нещо повече, през 2014 г. за модернизация сме отделили едва 1,38% от бюджета за отбрана. Това е сигурен показател за наличието на динамични деструктивни процеси и деградация на способностите на Въоръжените сили и отбраната на страната, записа в годишния си доклад тогавашното правителство.

На 15-ата година от приемането ни в НАТО започваме да гледаме с определена доза оптимизъм. Поне така твърдяха управляващите при приемането на бюджета за 2019 г. Не толкова поради факта, че процентът, за който говорим, е 1,58. И че бюджетът е с 223 млн. лв. повече от предишния. По-скоро оптимизмът идва от Националния план за поетапно нарастване разходите за отбрана до 2 процента от БВП до 2024 г., т.е. когато членството ни в НАТО стане на 20 години. Дано не побързаме да се покажем като отличници и да включим разходите за пенсии на военнослужещите. Тогава двата процента ще се окажат кухи, от гледна точка на бойни способности. И още едно „Дано!“. През миналата година останаха неусвоени 100 млн. лв. за придобиване на изтребители; 171 млн. лв. – за многофункционален модулен патрулен кораб и 100 млн. лв. – за бойни машини на пехотата. Същите пари Централният бюджет отделя и за тази година. Дано не останат и те на хартия! Именно реалното стартиране на проектите би трябвало да бъде най-удачния начин за празнуване на годишнината от членство в Алианса. И доказателство, че най-после след 15 години отбраната е приоритет за българската политика.

Адмирациите са за войника

Ако някой заслужава адмирации през последните 15 години, това е българският войник. Въпреки станалото пословично недофинансиране, той не позволи да падне имиджа на армията. Както на мисии и операции зад граница, така и вътре в страната. Изпълняваше задачите с това, което има. И в очакване на голямата модернизация. И на поне малко по-висок социален статус. Въпреки че все още не смее да мисли за натовски заплати.

TRUD_VERSION_AMP:0//
Публикувано от Спирдон Спирдонов

Този уебсайт използва "бисквитки"