Голям политически абсурд е в най-бедната страна на ЕС да не съществува солидна лява формация
Липсата на солидно ляво мислене в съвременното българско общество е сред най-големите доказателства за криза на лидерството сред нацията
Най-сетне да се структурира класическа многопартийна политическа система по логиката „ляво-дясно-център“, за да изчезнат любителските политикански проекти
Два дни след поредните избори лидерът на БСП - госпожа Корнелия Нинова заяви публично: „Оценявам нашите резултати като катастрофални.“ Този извод маркира безпрецедентното сриване на последната „историческа партия“, минала почти през цялостната история на Третата българска държава. Нейният изборен резултат е илюстрация на трайна тенденция за българския политически живот: изчезването на всички бивши партии, ползвали се някога също със славата на „исторически“ в нашата страна като БЗНС, Демократическата, БРСДП и др. Затова е редно да се даде отговор на основния въпрос - „Защо?“.
Защо многопартийната политическа система в България няма стабилен многовековен политически живот? По подобие примерно на реалността в САЩ! Така че да се формират солидни традиции за ефективно присъствие на основните политически фактори във властта, да се растат качествени лидери и да се получи естествено ешалониране на властовите поколения. Единствените начини за формиране на политическа мъдрост, която може да гарантира възходящото развитие на българския народ и неговата държава. Цялостното изясняване на темата, за гибелта на всички исторически партии в България е прекалено обширна задача. Затова тук ще се обясни само настоящата съдба на БСП! Защото нейният политически залез е актуалната тема на деня в България.
Началото на кризата в средите на социалистическата партия е свързано с политиката на онова ръководство, което преименува БКП на БСП в края на 80-те години. При сложните условия на прехода Александър Лилов изпадна в политическа паника и допусна първите две фундаментални грешки. Най-напред не съумя правилно да обясни всичко постигнато с труда на българския народ през втората половина на ХХ век и как полезното от него може да се съхрани. След това тръгна слухът „за раздадените милиони в куфарчета“! По този начин новото партийно ръководство не осигури достатъчни основания за солидна политическа подкрепа на своята преименувана партия. На второ място - в хода на промяната беше реализира погрешна кадрова политика, която доведе до първия отлив на членска маса. В ръководните тела на БСП навлезе една политически незряла и практически неопитна маса от млади хора. Именно те донесоха първия провал на социалистите. Кулминацията му отбелязаха лидерските изяви на Жан Виденов и крахът на неговото правителство.
Особено показателен е начинът, по който Виденовото правителство се отнесе към последиците от кадровата политика, реализирана вече от правителството на СДС с премиер Филип Димитров през 1991 г.. То прочисти всички министерства, агенции и комитети от членове на БСП. През зимата на 1992 година от СУ „Св. Кл. Охридски“ бяха уволнени 71 професори, доценти и асистенти. Тъй като това бяха утвърдени представители на науката, седесарската власт нема самочувствието да нарече събитията в университета -„политическа чистка“. Случката беше обяснена от управляващите с необходимостта да се извършат „бюджетни съкращения“!? Когато наскоро след това дойде на власт правителството на БСП, то не си помръдна и пръста, за да възстанови на работа незаконно уволнените. Така, поради неопитността на новите кадри в ръководните органи на БСП, от нейните редици се отля най-качествената съставка от членската маса - интелигенцията! Нейните представители естествено нямаха вече никакви причини да симпатизират на тази уж партия на трудовите хора.
През 90-те години на ХХ век в България протече още един - при това още по-мащабен процес, свързан вече с „отстраняване на БСП“ и от нейната естествена социална среда - хората на наемния труд. Най-напред в хода на хаотичната приватизация, в областта на икономиката там възникна качествено нова властова обстановка. Новите частни собственици не допускаха повече проникване в техните промишлени предприятия на открита, макар и легална политическа дейност. За пръв път от половин век изчезнаха „низовите партийни организации“ на БСП в производствените колективи. Възникнаха така наречените независими профсъюзи. При това постепенно като водещи се установиха не една, а две подобни организации - КНСБ и КТ „Подкрепа“. Техните лидерски екипи се превърнаха в основния защитник за хората на труда, чрез посредничеството между работодателите и изпълнителната власт. Защото в известната „Тристранка“ БСП не участваше. Там заседаваха само представители на работодателите, правителството и синдикатите.
Няма как при трайното налагане на тези качествено нови тенденции в обществения живот, БСП да запазва старото си влияние и присъствие на политическата сцена. Още повече, че в нейното стремително движение по политическото нанадолнище, роля изиграха и редица други фактори и обстоятелства, които определиха съвременното u битие. След четвърт век възрастната членска маса на партията замина в небитието, по логиката на земния живот. Много голяма роля за по-нататъшното политическо изтощаване на БСП изиграха и възникналите за пръв път непримирими фракционни борби и стремежи за надмощия между различните групировки на нововъзникналия лидерски пласт сред социалистите. Нито една друга българска парламентарно представена партия днес не е излъчила политици, които да създадат толкова много паралелни и по същество конкурентни на БСП нови, малки и слаби леви формирования. Само в последните парламентарни избори пет от тях направиха опит да се изявят като самостоятелен фактор в лявото политическо пространство, без да постигнато каквито и да е сериозни резултати.
Анализът на тази фактология е важен не защото с него се търси разрешение на някакви лични кариерни проблеми на хората, които стоят начело на левите политически организации в България. Дилемата тук е друга. Не е нормално - дори е голям политически абсурд, в най-бедната страна на ЕС да не съществува солидна лява политическа партия. Нещо повече - да се изявяват едва ли не една дузина „левеещи се“ формирования!? А още по страшното е - че те не са в състояние да намерят какъвто и да е общ език по между си, за ефективно действие в политиката. Следователно тук проблемът опира до политическата мъдрост и интелектуалното равнище на левия политически елит в нашата страна. Народът ни вече не знае дали той е годен най-напред да изясни собствените си проблеми, а след това да даде и рационална алтернатива в националния политически процес. Така че самото присъствие на една силна лява партия в политиката да провокира необходимостта от появата и на силната дясна партия. И това да са партии с градивни визии за разширяването на българските проблеми. Липсата на солидно ляво мислене в съвременното българско общество е сред най-големите доказателства за криза на лидерството сред нацията!
Кризата в лявото пространство е продукт преди всичко на слабо лидерство! То се оказа неспособно да прозре и осмисли правилно качествено новата обективна обществена среда и новите форми и средства, с които му се налага да работи. Ако тази част от политическата интелигенция се ангажира трайно с всестранното осмисляне, на новите условия за работа на левицата, с това ще се даде стимул за полезна еволюция и сред останалите фактори на политическия терен. По този начин най-сетне може да се структурира класическа многопартийна политическа система по логиката „ляво-дясно-център“, за да изчезнат любителските политикански проекти. За да може и нацията да излъчи качествени хора, които да формират нов и ефективен национален държавнически елит. Ако това не стане, кризисните процеси в многопартийната система не само че няма да престанат, те ще се мултиплицират във все по-нови и нови вариации, от които нито народът, нито държавата ни имат каквато и да е полза.