Прав е граф Ото фон Бисмарк, че най-много се лъже преди война, по време на избори и след лов. След като войната в Европа от една година е факт и засега не се вижда краят й, у нас политиците започнаха поредния предизборен маратон с галещи слуха, но очевидно неосъществими предизборни обещания. На тези, които ни управляваха, макар и за няколко месеца, така им се услади да бъдат щедри, но с чужди пари, че отново започнаха да обещават милиарди без покритие. И си затварят очите, че заради тяхното безхаберно теглене на заеми, инфлацията бръкна фатално в джобовете ни и отдалечи от еврозоната. Няма как да им повярваме, че ще влезем в Шенген и еврозоната още тази година. Тутакси ни светва и кои са наследниците на мошеника Остап Бендер от знаменития роман на Илф и Петров, когато обещават как ще инвестират 50 милиарда лева в регионите, за да се намали разликата в доходите. Без да казват откъде ще ги намерят и на каква цена, разбира се. А когато казват, че ще намерят евтина енергия, веднага се сещаме, как миналата пролет я “намериха” като се облагодетелстваха от посредниците, услужливо подготвиха дерогацията за Лукойл, а цените на горивото за автомобилите удари рекорди и падна чак като злополучно сдадоха властта.
Затова не може да им вярваме и че могат да ни уредят с равен достъп до европейско образование и здравеопазване. А обещаният от тях европейски живот “просто” няма да коментираме.
Но със сигурност отсега можем да пресметнем с колко ще забогатеят, ако се докопат до властта. Изобщо не се учудваме, че всички партии, не само многобройните, претендиращи за лявото пространство, ръсят всекидневно обещания как ще преборят инфлацията. Но не с пазарни механизми, а с помощта на регулаторите. И не пропускат да отбележат, че поради политически назначения, тези, които трябва да следят за ценовите измами, чак сега решиха да проявят активност.
Обещават нещо, което имаха възможност да решат още преди година, когато започнаха да се раздават безразборни и в не малко случаи ненужни помощи за бизнеса, и популистки се заиграха с ДДС-то. Но в крайна сметка се вижда, че няма намаление на потребителската кошница и бедните стават все по бедни. А обещаната битка с търговските вериги не е нищо повече от предизборен балон.
Спомняте ли си как ни обещаваха нови мостове над р. “Дунав”, тунел под вр. “Шипка”, нови ядрени мощности? Мостовете ги забравиха, а докато бяха на власт, техният екоминистър обрече тунела на провал, защото вкара участъка в защитена от строителство зона. Новите ядрени мощности пак влезнаха в употреба, предимно от националистически формации, но те слабо интересуват избирателя, който иска да има пари поне за храна.
Обясняват ни, че галопиращата инфлация е заради трите бюджета, гласувани от провалилите се управляващи, която се търкаля “като снежна топка”, но не ни казват как ще я преборят. Тактиката “ние предупреждавахме, но вие не ни послушахте” е добра единствено за партиите със сигурен електорат. Те няма нужда да ръсят небивалици от “хиляда и една нощ”, а да казват това, което е реално, да се подпомагат най-бедните, да се осигурят земеделските стопани, да се създаде конкурентна среда и регулаторите да не бездействат в критични ситуации, каквато е сегашната. Спестяването на бюджетни разходи трябва да се превърне във видима норма, а не да се развързва кесията както беше доскоро.
И понеже графът говори и за лов, отсега можем да предупредим победителите, че следизборните лъжи ще са тези, които ще ни изпратят отново на поредните избори. Ако партиите продължат с надлъгването и не проявят сговорчивост да създадат работещо правителство, така че парламентът да има възможност да приеме всички нужни промени в законите, за да получим жизнено важните европари, то духът от бутилката може да бъде изтърван. А общественото търпение да се изчерпа и прерасне в протести.
Има и още един извод – вижда се, че главните претенденти за властта разчитат предимно на твърдите си ядра, а предизборните обещания са насочени към чужди избиратели и тези, които вече не искат да гласуват. Разочарованието и недоверието им са толкова големи, че е по-добре, вместо да обещават рог на изобилието от милиарди, да се приземят до конкретните нужди. Проблемът е, че тези, които обещаваха промяна, се издъниха, а другите, които ни управляваха дълго, разчитат на късата ни памет. Сега и едните, и другите ще се наложи да сърбат попарата на нашето недоволство. А лелеяните победи няма как реално да се осъществят. И понеже виждаме едно статукво от стари лица, което се очаква да влезе в парламента отново, дано този път да узреят и поработят за общото благо.