Eдва ли има някой, който да не е наясно, че целите на случайно попадналите в политиката, никак не са случайни - освен бързо лично облагодетелстване
Ще сложат ли край поредните избори на близо двегодишното политическо безвремие или то ще продължи с омръзналото на всички ни ожесточено противопоставяне!? Зависи от изборния резултат, е отговорът най-вече на тези, които се издъниха като управляващи и загубиха последния вот.
Още в изборната нощ псевдорадетелите за промяна обявиха червените линии да не преговарят с ГЕРБ и ДПС за съставяне на правителство и превърнаха в заложници на личните си реваншистки амбиции всички, които очакваха, че те ще работят не за себе си, а за благополучието на избирателите и страната. От първите парламентарни дни започнаха да рушат създавани с години традиции – първо при избора на негов председател, а след това саботираха и проваляха всичко, което не им изнасяше. Посланието им беше нагло ултимативно – шансът да продължи този парламент е да се подкрепи тяхно управление. Но как да бъде подкрепено тяхно управление, като всеки ден научавахме и научаваме за техни далавери, докато бяха на власт? При това, извършвани под помпозни обещания за благоденствие и с безогледност, описана с образа на усмихнатия мошеник Остап Бендер от писателите Илф и Петров.
Особено смайващи по безочливост са последните коментари на двамата съпредседатели на “Продължаваме промяната”, след като лъсна поредната им лъжа, че по време на управлението им уж не са продавали оръжие на Украйна. Преди дни тя бе разкрита в “Ди Велт” в статията “България – как най-бедната страна в ЕС тайно спаси Украйна”. В последвалия кризисен пиар, Кирил Петков и Асен Василев съвсем се оплетоха в детински хвалби, че страната ни била от “правилната страна на историята” и че Държавният департамент на САЩ получавал оръжието и го препращал на бойното поле. И как сега всички ние трябва да се гордеем, защото украинците и демократичния свят ни се възхищавали.
Проблемът обаче не е в неофициалния публичен факт. А в съмненията за комисиони от фирмите посредници, получавали и препродавали оръжието. Бивш директор на “Кинтекс” съобщи, че за две страни, от които са посредниците, износът за 2021 е бил 12 милиона евро, а само за първите 6 месеца на 2022 е в размер на 1 милиард и 287 милиона евро. Бившият министър председател и неговият вицепремиер някак си “пропускат” да коментират тези данни. Но те със сигурност ще бъдат разнищени. Защото от самото начало на тяхното управление, особено при сделките за доставки на газ, се разбра, че няма диверсификация и газът е отново руски, но минал през няколко посредници.
Няма да коментираме грандиозния скандал с “Джемкорп”, промените в Плана за възстановяване и развитие, игрите с цените на горивата, онези 9 милиарда, “усвоени” за 9 дни през декември 2021 г., замразяването на ключови инфраструктурни проекти, несъразмерен с други европейски страни скок на инфлацията, пробутването на лобистки законопроект за връщането на изгонена от страната ни фирма за таксиметрови услуги, нашумяла напоследък в корупционен скандал, както и връзките със скандализиралата обществения живот “Нексо”, която е разследвана не само от нашите правосъдни институции.
Ако трябва да обобщим, едва ли има някой, който да не е наясно, че целите на случайно попадналите в политиката, никак не са случайни – освен бързо лично облагодетелстване, натрапчивото искане за смяната на главния прокурор на принципа “стани, за да седна” е за да могат да си гарантират недосегаемостта. А провалът на мандатите за съставяне на правителство и продължаващото безвремие само потвърждават факта, че правилно са били отстранени от власт. Очевидно е, че “промяната” е само прах в очите на слепите, което се надяваме да се отрази и на предстоящия изборен резултат така, че да се приключи с техните шарлатании, които в крайна сметка ние плащаме. Има податки от последните инициирани от БСП разговори между партийни лидери, че може да се стигне до следизборно спасително за страната ни правителство. Само че не прогнозираният патов резултат трябва да стимулира създаването на такова правителство, а стремежът да се работи за общото благо.
Истината е, че това можеше да стане и сега с първия мандат, тъй като проектокабинетът “Габровски” подсказа какъв трябва да е принципът за конструиране на кризисно правителство. Надяваме се, че след изборите ще паднат безсмислените, с нищо не оправдани червени линии, препънали този добър проектокабинет. Всъщност липсата на отговорност пред гражданите на тази страна е основният проблем. И ако вече е ясно, че от политическите аматьори не може да се очаква да служат на народа си, то традиционните партии би трябвало да намерят път за създаването на правителство, с ясен хоризонт и приоритети, което да изправи на крака страната. Не на последно място съставянето на редовен кабинет, ще прекъсне рушенето на парламентаризма в политическия живот на страната. Разбира се, съставянето на правителство след изборите напролет, няма да е достатъчно за нормализирането на политическия живот. Видя се, че има нужда не само от реформи в съдебната власт, в здравеопазването, в социалната сфера, но и постигане на съгласие за конституционни промени, които да направят така, че падането от власт на едно или друго правителство и отиването на избори да не спират работата на парламента. Така ще отпаднат сегашните конспиративни твърдения, че президентът искал цялата власт.
Ако след изборите отговорността надделее и станем свидетели на работещо правителство и парламент, то едва ли президентът би попречил, напротив - със сигурност ще подкрепи всички конституционни промени, които да гарантират стабилността и просперитета на държавата ни. Но преди всичко, с вота си избирателите трябва да накажат шарлатаните, които се опитват да ги прилъжат с нови примамливи обещания. Крайно време е и всекидневните публични разкрития за извършени от тях далавери, да бъдат не само разследвани, но и представени в съда, за да получат заслужено наказание тези, които в трудните за страната ни дни, с политическото си безхаберие, подлагат на изпитание всички ни.