Изпълняваме ангажимента си и внасяме закон за мажоритарната система
Малко след като Народното събрание гласува кабинета „Борисов 3“, най-търсеният човек в кулоарите на парламента е Цветан Цветанов. Дясната ръка на Бойко Борисов провежда десетки блицсрещи, но прекъсва работа заради интервю за „Труд“. Часът е 14,20.
- Г-н Цветанов, кабинетът „Борисов 3“ вече е факт. Ще успее ли министър-председателят Бойко Борисов и мнозинството в парламента да го изведете до 4-годишен мандат?
- Изкарването на 4-годишен мандат е условие, което е важно да бъде изпълнено, но то става с парламентарна и обществена подкрепа. Не на всяка цена трябва да оставаш във властта, защото сме имали случаи, когато кабинети са изкарвали целия си мандат, но щетата за обществото, обществената подкрепа, която са получавали на следващи парламентарни избори, е била под желания резултат за всяка от тях. Отговорността пред Борисов е много по-голяма, защото управлението не е удоволствие. Управлението не е забавление. Управлението винаги се свързва с една дума - отговорност. И познавайки господин Борисов от 2001 г., знам как се отнасяше към работата си в МВР като висша професионална фигура, знам каква обществена подкрепа получи, за да се кандидатира на кметските избори през 2005 г., знам как хората повярваха за това, което започна да се случва в София, и вие виждате, че се превърна в стандарт за по-добро място за живеене с Йорданка Фандъкова. Когато през 2009 г. Борисов пое управлението на страната като министър-председател, той знаеше, че това означава много, много по-голяма отговорност, отколкото до този момент - да направи първия кабинет след управлението на тройната коалиция, които изкараха 4-годишен мандат, но оставиха тежко наследство. Помните, че оставиха спрени фондове, за две години членство в ЕС имаше разплатени под 1 процент по европейските програми. Имахме тежка организирана престъпност, която беше завладяла държавата. И действително хората оставаха с усещането, че има паралелна държава - това, което говорят постоянно от БСП. Но те бяха създателите на всичко това, което беше като усещане в хората. Това, което направихме, бе действително да стабилизираме държавата след тежката икономическа и финансова криза в световен мащаб, да направим така, че действително да бъдем ефективни в борбата срещу организираната престъпност, конвенционалната престъпност. И така дойдоха сериозните признания за свършеното в сектора за сигурност - всеки от нашите евроатлантически партньори го признава. Беше ясно, че икономическата перспектива на България ще се случи, защото оставихме държавата след първия управленски мандат с 0,45 процента дефицит. Което означаваше, че вече могат да се дофинансират секторни политики, за да се цели икономически ръст и да се инвестира повече в образование и инфраструктурата. През 2013 г. ние спечелихме изборите, но същевременно се състави странна тройна коалиция. Само да припомня, че през 2014 г. дефицитът приключи с 6,5. А 2016 г., когато Борисов си подаде оставката, тогава всъщност имахме излишък и държавата имаше икономически ръст 3,5 процента. Това е разликата между отговорното поведение и решенията, които се вземат само в интерес на хората - в интерес на тези, които всъщност са нашите работодатели, това са българските избиратели. Но днес, когато ми задавате този въпрос, ние знаем, че обществото иска пълен мандат. Това обещавахме през цялата кампания, хората отново дадоха гласа си за ГЕРБ. А усещането, че биха могли да се върнат БСП на власт, хората нито искат да чуят, нито да го подкрепят. Сега вече имаме коалиция с „Обединени патриоти“, имаме ясна рамка, която е за евроатлантическата интеграция на България, силни ЕС и НАТО.
- Казвате, че хората не искат и да чуят за управление на БСП, но на два пъти по време на преговорите чухме от премиера Бойко Борисов покана за участие във властта - с предложението Корнелия Нинова да оглави Народното събрание и с последващата покана към Деница Златева, член на ИБ на БСП, да запази поста министър за председателството на ЕС.
- Първо, никога не сме обещавали и не сме казвали, че ще правим коалиция с БСП. Те никога не са влизали в нашия бъдещ управленски модел. Но това което направихме като най-голямата парламентарна група, следвайки по-добрия тон, който наложихме в 43-тия парламент, беше действително да дадем възможност на една сериозна, голяма парламентарна група от 80 народни представители да имат председател на НС и по този начин да покажем отношението към институционалността, която трябва да градим всички заедно в парламента. Знаете, че когато има определен дебат, някой път излизаме извън нормалното поведение, което създава повече целящ хаос от опозицията. А ние всички декларираме, че искаме да променим България и да покажем по-друго, по-добро лице на българския парламент. Това сме го направили от уважение към нашия политически опонент въпреки диаметралните различия. Що се касае до Деница Златева - няма как един отговорен държавник, какъвто е Борисов, да не потърси приемственост за председателството на България на Съвета на ЕС. Определено мога да кажа, че от служебното правителство това е ресорът, който действително имаше поети ангажименти, направиха се тристранни срещи между Естония, България и Австрия - това са трите държави, които следващата година и половина ще бъдат епицентърът на европейската политика. Смятам, че това е нормалното, държавническото поведение.
- Като как да разчетем рокадите, които се случиха при министрите на ГЕРБ - Лиляна Павлова не е регионален, а отговарящ за председателството ни, Екатерина Захариева във Външно, а Цецка Цачева - правосъден?
- Първо - няма абсолютно никакви промени. Защото никога не е имало официално обявяване на когото и да е било за каквато и да е позиция. Има голяма разлика от водените разговори с „Обединени патриоти“ и от водените навремето разговори с Реформаторския блок.
- Повече компромис или повече консенсус имаше сега?
- „Обединени патриоти“ искаха да имаме първо акценти от управленската програма, т.нар. рамка, по която да бъде разработена цялостна управленска програма с детайлите и със сроковете. След това трябваше да имаме коалиционно споразумение за начина, по който ще се вземат съответните консенсусни решения, за които вие в момента ми задавате въпрос. Но водени само и единствено от „България над всичко“. Това е основната тема, която ни обединява и дава възможност да направим определени отстъпки от заявеното в предизборната кампания. Що се касае за персоналния състав на кабинета, той започна да се дискутира буквално преди два дни. И това беше условие и на двете страни, но по-категорично беше заявено от „Обединени патриоти“ - да не се говори за персонален състав. Затова и персоналният състав не беше обсъждан допреди 3-4 дни. От тази гледна точка, правите извод от поднесените информации в публичното пространство от различните медии. Всеки залагаше на определени имена и ресори. Мога да кажа, че едва в събота следобед и в понеделник реално всичко беше уточнено. Много се забавлявахме някой път по време на преговорите, когато четяхме определени заглавия или проектокабинети, при положение че не сме обсъждали имена.
- Едва час след клетвата на правителството и вече пред парламента има протест на Слави Трифонов и негови поддръжници - какво се случва с обещанието на ГЕРБ за референдума и мажоритарните избори?
- Ние сме поели своя политически ангажимент, обявявайки решението си в 43-тия парламент след приключването на референдума, проведен заедно с президентските избори. След като 2,5 млн. българи са гласували за референдум с тези правила за въвеждането на мажоритарна система, ние ще се съобразим с тези български граждани. Ще предложим законопроект, може би следващата седмица, в който ще бъде заложена изцяло мажоритарна система. Още следващата сряда ще направим избор на съответните 23 комисии в парламента, които бяха одобрени по правилник. Приоритетите в законодателството - внасянето на този законопроект, защото той е готов и е свързан с мажоритарната система. Втори законопроект, който смятам, че трябва да намери място в работата на парламента, е законът за концесиите. Защото законът за концесиите беше приет от 43-тия парламент, а наложеното вето без ясни мотиви от страна на президента не дава възможността да се приложи хипотезата, при която парламентът може да прегласува, защото беше разпуснат. И сега трябва да извървим цялата процедура по обсъждане, първо, второ гласуване и трябва да го направим максимално бързо. Този законопроект беше обсъждан година и половина с неправителствените организации, с бизнеса, с всички парламентарни групи. А в момента Европейската комисия е започнала вече подготовката на наказателна процедура за страната ни. Ще направим всичко възможно България да не е с това лице - да има наложено първо вето на новоизбрания президент в условия без парламент и страната ни да е уязвима с една наказателна процедура. Президентът или неговите експерти нека да дават мнение защо са го направили. И дали това не е част от сценарий за създаване на дискомфорт за страната ни, за негативно отношение с писането и стартирането на една наказателна процедура.
- Точно при старта на преговорите с „Обединени патриоти“ вие и премиерът Борисов бяхте на среща на върха на десните партии в Малта. Как убедихте лидерите от ЕНП, че ГЕРБ може да състави правителство с националистическа формация, без да ви укоряват за това?
- На база резултатите от изборите. Знаете, че политически, ние трябва да се съобразим с това, което нашите избиратели очакват. И какво биха приели като компромис. За нас е важно, че в основните акценти от управлението на кабинета „Борисов 3“ ние запазваме евроатлантическата интеграция като основен приоритет. Участваме активно в политиките, касаещи България и държавите членки на ЕС. Трябва да се подготвим много сериозно за Брекзит и за дебата, който ще се води в ЕС, за да можем действително да защитим българските граждани, които живеят във Великобритания. И същевременно ние заложихме активно на запазващ се приоритет - активната роля на България в НАТО. Да ви кажа честно, в разговорите в Малта, когато сме дискутирали в неформални разговори бъдещото управление, защото това не е поставено като условие, всички станахме свидетели на антиевропейско говорене от страна на лидера на БСП и от страна на българските социалисти. Ако се върнете назад от последните няколко месеца кой каква политика и позиция е заемал, ще видите, че БСП са давали по-антиевропейската насоченост на страната ни и пренасочването ни на изток, отколкото „Обединени патриоти“. Те между другото винаги са отстоявали националните интереси, българската идентичност и разбира се, сега в момента те ще бъдат част от общите усилия на правителството за политиката на силен ЕС.
Нашият гост
Цветан Цветанов е зам.-председател на ГЕРБ и председател на ПГ на ГЕРБ в 44-тото народно събрание. Министър на вътрешните работи в първото правителство на ГЕРБ с мандат 2009-2013 година. Роден е на 8 април 1965 година. Завършва курс по мениджмънт в Международната правоохранителна академия в Розуел, специализация в Сикрет сървис във Вашингтон, курсове на ФБР, Департамента за вътрешна сигурност на САЩ (2005). Семеен, с три дъщери.