От 6 млн. реконструкцията стигна 44 млн. лв.
Благовест Сендов пръв поставя въпроса за прехвърляне на заседанията в зала “Света София”
Герджиков само обеща широко обсъждане
Без решение на Народното събрание е преместен парламентът в сградата на бившия партиен дом, установи проверка на “Труд”. От 2 септември депутатите заседават в бившата зала “Георги Кирков”, където са провеждани пленуми и конгреси на БКП. Депутати от 7-то ВНС коментираха, че това е недопустимо. Те си припомниха, че им се наложило да гласуват решение на парламента за преместването на администрацията и на заседанията на комисиите в бившия партиен дом.
За първи път въпросът за преместване в Партийния дом на заседанията на парламента е поставен в 37-то НС от тогавашния му председател Благовест Сендов. Той дори провежда архитектурен конкурс, който е спечелен от арх. Богдан Камиларов. Идеята бързо е забравена заради настъпилата правителствена криза.
Към нея се връща през 2003 г. председателят на 39-то НС проф. Огнян Герджиков. Той обещава широко обществено обсъждане и социологическо проучване по темата. Междувременно Герджиков обяви и международен конкурс, който отново е спечелен от арх. Богдан Камиларов, който обаче бе настигнат от внезапна смърт и не успява да осъществи проекта си. “Нямаше обществено обсъждане. Въпросът за преместването на заседанията на парламента е административен и за него не е необходимо да има решение на НС. Ръководството на парламента може да вземе решение за преместването, което смятам, че е рационално”, коментира пред “Труд” проф. Огнян Герджиков.
През 2008 г. председателят на 40-то НС Георги Пирински обявява нов конкурс, който е спечелен от “Тилев архитекти” ООД и Ателие “Серафимов архитекти”. Двете фирми спечелиха награди от по 45 000 лв. Твърдеше се, че в рамките на 6-7 млн. лв. ще бъде направено преустройството на залата.
Година по-късно в 41-то НС Цецка Цачева реанимира идеята и аргументира предложението си заседанията да се провеждат в зала “Св. София” с неудобствата, които изпитват депутатите - кабинетите им са в сградата на площад “Александър I”, повечето от комисиите също заседават там, а пленарните заседания се провеждат в зданието на площад “Народно събрание” и така се губи излишно време в пътувания.
През март 2011 г. беше съобщено, че в бюджета на Народното събрание са предвидени пари за преустройството на зала “Св. София”. От обявата ставаше ясно, че са предвидени между 10 и 14 млн. лв., като ремонтът трябва да започне в края на 2011 или началото на 2012 г.
През януари 2012 г. в Съюза на архитектите в София бяха изложени поредни проекти за преустройство на зала “Света София”. Този път конкурсът бе спечелен от архитект Владислав Николов от фирма “Никонсулт” ЕООД.
През декември 2013 г., тогавашният председател на Народното събрание Михаил Миков обяви, че в държавната хазна ще бъдат върнати 11 милиона лева, спестени през годината, но на този етап не се предвижда довършване на ремонта и преместване на пленарните заседания в зала “Св. София
През 2016 г. започна обновяването на залата. Обществената поръчка за над 24 млн. лв. беше спечелена от консорциума “НС ГРУП” ДЗЗД. На финала стана ясно, че реконструкцията е погълнала над 44 млн. лв.
Михаил Миков, председател на 42-то народно събрание, пред “Труд”:
Блясъкът на зала „Св. София“ вече е безвъзвратно загубен
По мое време решихме, че проектът не е актуален и средствата, които бяха заделени, около 12 млн. лева, ако не ме лъже паметта, бяха прехвърлени за бонуси на пенсионерите по Коледа. След това направихме козметичен ремонт на залата.
Това беше най-добрата и най-акустичната и филхармонична зала в цяла София. Блясъкът на зала “Св. София” вече е безвъзвратно загубен. Там започнахме да организираме безплатни концерти, за да популяризираме отново концертната й същност. Зала “Св. София” е строена във време, когато все още е нямало добра озвучителна техника, но са ползвани умове за архитекти и звукът в нея беше уникален по мнението на специалистите.
Такова е било времето, че се е разчитало на акустиката на залите. Това е най-голямото й богатство, което за жалост вече е унищожено. Архитектурният й стил също беше специфичен. Зала “Св. София” можеше да се превърне в изключително музикално бижу, да бъде културна ценност за София. И това ми беше и разбирането. Що се отнася до преместването на работата на народното събрание, не знам дали е взето такова решение от актуалните народни представители. Не знам да е променен и Правилника на парламента. Може би се прави опит за тълкуване, че сградата на Народното събрание е и тази, където бяха по-рано само кабинетите на народните представители.