Убедително доказателство за напредъка в региона са историческите договори между София и Скопие и между Атина и Скопие, посочи премиерът
В понеделник на срещата за борба със световния проблем с наркотиците всяка държава пое отговорност да се бори с този световен бич. Неслучайно България беше съорганизатор на срещата. Българските служби задържат стотици килограми наркотици, заяви премиерът Бойко Борисов по време на официалната си реч на 73-ата сесия на Общото събрание на ООН.
Борисов очерта особеностите на региона, в който се намира България. „Тази година отбелязваме 100-годишнина от края на Първата световна война, която напомня колко важни са били Балканите в миналото и колко актуални са те и днес. Те често са били източник на конфликти, някои от които не са заглъхнали напълно. Въпреки всички препятствия, страните от Югоизточна Европа и особено в Западните Балкани, съумяха да постигнат забележителен напредък по важни, спорни въпроси, за чието разрешаване бяха нужни досега цели десетилетия. Но убедително свидетелство за напредъка на страните от Западните Балкани са подписаните ключови за стабилността и сигурността на Югоизточна Европа, както и за евроатлантическата перспектива на Западните Балкани, договори между София и Скопие и между Атина и Скопие“, посочи премиерът.
България постави Западните Балкани във фокуса на европейската политика. И това вече привлича интерес и инвестиции, каза още в речта си пред ООН Бойко Борисов:
„Използвайки историческия шанс, който предоставя ротационното шестмесечно председателство на Съвета на ЕС, Република България инициира процес, който постави западните Балкани във фокуса на европейската политика. Възможностите за сътрудничество и участие и на държави от други региони от света в изграждането на новата инфраструктурна свързаност на държавите от региона вече привлича интереса и инвестициите“.
„Българското председателство на Съвета на ЕС през първата половина на тази година положи значителни усилия за постигане на напредък и консенсус между държавите членки по основните направления в тази област.“
Първата среща на тези държави след Солун през 2003 г. беше в София през май тази година, напомни премиерът. По думите му тази среща и била „значима“, а в центъра на вниманието е била свързаността в региона. „Тя бе първата от този тип след срещата в Солун през 2003 г. В центъра на вниманието беше свързаността във всички нейни аспекти, както и съвместният отговор на младите и относително малки западнобалкански държави на общите предизвикателства пред сигурността като нелегалната миграция, организираната престъпност и тероризма, хибридните заплахи и киберсигурността, и дезинформацията. Приетата на срещата Софийска декларация потвърди европейската перспектива на региона и я превърна в реална, постижима цел.“
„Ние сме наясно, че това е само началото на един нов, обнадеждаващ, но не лек и не кратък път, но залогът му е висок не само за гражданите на тези държави, не само за техните европейски съседи и приятели, но и за глобалните процеси на икономическо и политическо укрепване и развитие.“, коментира премиерът.
Не можем да оставим на политическата карта, на който е да е регион или континент бели петна на държави със забавено развитие, слаба икономика и уязвимо пред глобалните заплахи население, заяви Борисов.
След два дни народът на Македония ще трябва да направи решителен избор за своето бъдеще, който ще разчисти пътят към европейската и евроатлантическата интеграция на страната. Моментът наистина е исторически и ние трябва да ги подкрепим в стремежа им да направят новия избор на държавата си, заяви той във връзка в предстоящия референдум в Македония.
Две други съседни на нас страни са изправени пред много трудна дилема. Ние подкрепяме диалога между Белград и Прищина, приветстваме стремежа им към нормализиране на двустранните отношения с посредничеството на ЕС. В същото време считаме, че на този етап евентуално прекрояване на границите не е работещо решение, посочи Борисов за Албания и Косово. Тези събития ще определят бъдещето за много-много години напред на региона, а и на ЕС, коментира Борисов и добави, че обстановката в тази част на региона е динамична.
За съжаление, очертаващите се благоприятни общи перспективи на Западните Балкани и за региона на Югоизточна Европа рязко контрастират със заобикалящите ги от три страни конфликти - в Украйна на североизток, Близкия изток на югоизток и в Либия на юг, заяви българският премиер.
По думите му преки последици от конфликтите по света са миграционните потоци и нарастването на заплахата от тероризам. „Бих желал да привлека вашето внимание и към продължаващия конфликт в Източна Украйна. През последните четири години и половина, по данни на ООН, общият брой на загиналите надхвърля 10 хил. души, а на ранените 24 хил. Особено безпокойство буди влошаващата се хуманитарна обстановка в Донбас. На фона на тази тревожна статистика, няма напредък по изпълнението на Минските споразумения, който смятаме, че е единствения начин за намиране на мирно и устойчиво решение на конфликта. Ние лидерите на държавите членки на световната организация носим споделена отговорност за изграждане на мирен, справедлив и устойчив световен ред, почиващ върху принципите, залегнали с устава на ООН. Отправям призив за удвояване на съвместните ни усилия за постигане на мир и стабилност в Украйна при зачитане на суверенитета и териториалната цялост на страната, заяви още българският премиер.
Министър-председателят Бойко Борисов изрази мнение, че чрез възобновяването на Близкоизточния мирен процес може да се достигне до окончателно споразумение, на базата на принципа на две държави, съжителстващи в мир и сигурност.
„Въпреки усилията на международната общност, военните действия в Сирия продължават и водят до многобройни жертви сред гражданското население, както и до хиляди нови бежанци. България подкрепя усилията за предотвратяване на ескалацията на въоръжения конфликт и поддържаме продължаването на политическия диалог и на вътрешно-сирийските преговори“, каза още министър-председателят.
В речта си пред участниците в Общото събрание на ООН, българският премиер заяви, че по отношение на Либия страната ни поддържа Плана за действие на ООН и усилията на Мисията на Световната организация за подкрепа, чиято първостепенна задача е стабилизиране на страната и постигане на национално помирение в условията на политическа и институционална фрагментация. „Подкрепяме договореностите, постигнати от четирите ключови политически лидери за провеждане на президентски и парламентарни избори“, допълни още премиерът.
Бойко Борисов заяви, че миграцията е глобален феномен и точно затова изисква глобален отговор, като международната общност следва да насочи усилията си към основните причини за миграцията – политически, социално-икономически и природни. „В рамките на европредседателството България взе активно участие в процеса за договаряне на Глобалния пакт за сигурна, редовна и законна миграция. Приветстваме и приключилото съгласуване на текстовете на Глобалния пакт за бежанците“, допълни той.
Премиерът коментира в своето изказване и нарастващия брой терористични актове по света. По думите му нерегламентираните миграционни потоци предоставят широки възможности за проникване в нашите страни и общества на бивши бойци от войната в Сирия, Ирак, Афганистан и др., включително на добре обучени членове на терористични организации като ИДИЛ и Ал-Кайда. „Приоритетна задача е предприемането на мерки за предпазване на младите хора от радикализиране и въвличане в мрежите на терористични групи, както и неутрализирането на влиянието на лица и организации, проповядващи извършването на терористични актове“, уточни Борисов.
Българският министър-председател посочи, че на Срещата за борба със световния проблем с наркотиците, организирана от президента на САЩ Доналд Тръмп, всяка държава е поела твърд ангажимент да се бори с този световен бич. „България неслучайно беше съ-домакин на Срещата, тъй като вече е поела отговорност и е доказала с дела своята ангажираност с проблема. Моята страна може да служи за пример. Постигането на мир, сигурност и стабилност, както и на Целите за устойчиво развитие, минават през конкретни стъпки като тази“, подчерта премиерът Борисов.
Своята реч министър-председателят Борисов завърши с препратка към подвига на българските граждани, на Българската Православна Църква, на видни общественици и интелектуалци по времето на Втората световна война, когато те спасяват почти 50 000 български евреи от депортация в лагерите на смъртта. „Историята за спасяването на българските евреи носи силно послание - хуманността и смелостта могат да победят силата и безразсъдството и да спасят човешки живот. Българският пример трябва да бъде познат, за да даде кураж на много хора по света“, сподели премиерът. Той бе категоричен, че не трябва да се допуска връщането на ксенофобията и антисемитизма, незачитането на правото на живот на всяко живо същество по расов, етнически или друг признак. „Знаем, че това е възможно и вече се е случвало“, завърши Бойко Борисов.