Вече мина седмица, откакто се разбра как съдия от Софийския градски съд изпълни спуснатата му задача да блокира не просто делото за най-голямата конфискация на натрупано по незаконен начин имущество, но и работата на новосформираната Антикорупционна комисия поне за две години, а сякаш нищо не се е случило.
След като две години е събирала документи и отлагала делото на Комисията за незаконно придобито имущество срещу укриващия се фараон Цветан Василев, членът на политизирания Съюз на съдиите в България, известна повече с тази си част от биографията, съдия Катерина Енчева реши да пита Съда в Люксембург противоречи ли българското законодателство на европейското. Разбира се, няма нищо укоримо в това. България е член на Европейския съюз, законите трябва да са синхронизирани, а прилагащите ги магистрати да са наясно с тях. Стига, обаче, въпросното преюдициално питане да не бе поставено в контекста на куп (не)случайни процеси. Една част от тях вече бяха обект на коментар в темата “Какво се крие зад преюдициалното запитване на СГС в полза на Цветан Василев и Иво Прокопиев?”, но “случайностите”, оказва се, са далеч повече.
Питането на съдия Енчева е отправено на 23 март, като за него се разбра удобно на 28 март от едно от поръчковите издания на Иво Прокопиев, който (случайно) е с наложен запор, по искане на антикорупционните власти, в размер на 200 млн. лв. Публикацията на “Капитал” излиза буквално часове преди насроченото за следобед на 29 март 2018 г. Общо събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд, на което следва да се решава Тълкувателно дело № 4 от 2016 г. Забележителното в случая е, че въпросното дело също разглежда Директива 2014/24/ЕС и съответствието на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Още през ноември 2017 г. стана известно, че тълкувателното дело касае в голяма степен интересите на Прокопиев, а изключително ангажиран с неговото разглеждане се оказа лично председателят на ВКС Лозан Панов. Малко преди разглеждането на делото през есента на миналата година, изненадващо за мнозина, Панов стартира кампанията по смяна на един от заместник-председателите на ВКС и ръководител именно на Гражданската колегия - съдия Красимир Влахов. Тогава Панов отправи искане за изразяване на мнение по темата до юристи и неправителствени организации, за които е публично известно и са налице редица доказателства за обвързаността им с Прокопиев. В крайна сметка, делото е насрочено за разглеждане на 29 март, но заради преюдициалното запитване, Комисията по тълк.д. №4/2016 на ОСГК, определена от Панов, депозира становище за спиране на производството. Върховните съдии отлагат разглеждането на казуса, този път за 26 април т.г. Член на комисията пък случайно се оказва върховен съдия, който само допреди няколко години бе председател на Съюза на съдиите в България.
Има и друг (случаен) момент около решаването на Тълкувателното дело. И той е, че то ще се решава от Гражданската колегия на ВКС, която вече се ръководи от номинираната от Панов съдия Светла Димитрова. След толкова “случайности”, почти е сигурно, че и в края на април Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния съд няма да отговори на въпроса: “Съставлява ли абсолютна процесуална пречка за съществуването и надлежното упражняване правото на иск за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата, прекратяването на наказателното производство за престъпление, посочено в разпоредбата чл.22, ал.1 ЗОПДНПИ, извън случаите по чл.22, ал.2 ЗОПДНПИ.” С други думи – ако специализираната комисия за конфискация на незаконно имущество е започнала проверка за произхода на средствата на дадено лице, чието дело междувременно е прекратено, дали тази проверка може да продължи или трябва да бъде прекратена. В момента делото за приватизацията на 33% от държавния дял в електроразпределителното дружество ЕВН срещу Иво Прокопиев, Симеон Дянков и Трайчо Трайков е за пореден път върнато от съда на прокуратурата.
Действията на отделни съдии в полза на олигархичните интереси на Кръга “Агнешки главички” са до такава степен демонстративни, че буди недоумение защо компетентните институции предпочитат да не виждат очевидното. Позорната политическа демонстрация „Не на страха“ на стълбите пред Съдебната палата през декември 2015г., организирана от олигархичното задкулисие и напоително отразена в поръчковите медии-бухалки на кръга „Капитал“ и изданието „Клуб Зет“ на другия подсъдим олигарх Огнян Донев, всъщност за пръв път ясно показа кой кой е. Там рамо до рамо застанаха Даниела Доковска и Ина Лулчева, съдружници в обща кантора с адвокат Георги Атанасов (докато Христо Иванов беше министър на правосъдието, именно “опорните точки” на кантора „Доковска, Атанасов и съдружници“ за ограничаване на правомощията на прокуратурата намираха място и в проектите на министъра за промяна на Конституцията и на Закона за съдебната власт). До тях беше Лозан Панов, до него Атанас Атанасов, Весислава Иванова и Мирослава Тодорова, всички от грантово зависимия Съюза на съдиите. Наглата демонстрация на обвързаност между съдии и адвокати, обаче остана без последствие от страна на тогавашния Висш съдебен съвет и никой не потърси сметка кой, защо и как, инсталира един до друг на стълбите пред храма на Темида, (уж) независими съдии и (уж) изразяващи „гражданската“ си позиция небезизвестни адвокати. Нима членовете и на този Висш съдебен съвет ще се вържат на обясненията на Панов и на един друг столичен адвокат, че председателят на ВКС “никога” не е ходил в кантората му на ул. “Парчевич”, при това в работно време, както направиха предшествениците им? Само заради това следваше Панов да бъде незабавно отстранен от поста. Причини за импийчмънт на председателя на ВКС да искаш: развиване на политическа дейност, обслужване на лобистки и олигархични интереси, провокативни действия срещу независими държавни органи и т.н. Та нали не друг, а доскорошен заместник на Панов в мотивите към оставката си, депозирана именно пред Съдийската колегия на ВСС, обясни, че председателят на ВКС обслужва определени интереси и дори не стъпва в Съдебната палата. Думи, които дотолкова ясно разкриват пълния провал на зависимия “Черен лебед” във ВКС, че пасивността на кадровиците единствено води до задълбочаване на проблемите. За сметка на това, обществото става свидетел как един “Черен лебед” с лабилна психика обяснява от страниците на “медиите”-бухалки на споменатия вече подсъдим олигарх кой, какъв и защо (не) знае къде се намира. Откъде тази изтерясала “жертва” има коридорната информация, ако не от зависимия ръководител на най-висшата съдебна инстанция в държавата? Какво още трябва да се случи, за да осъзнаят членовете на ВСС, че симбиозата между адвокатски кръгове и съдии превръщат правосъдната система в гнойна язва на обществото? След като дори и университетски преподаватели, като проф. Георги Близнашки, в качеството му и на бивш служебен премиер, на база на което е получавал достъп до възможно най-секретната информация в държавата, правят изказвания: “Огромен проблем е срастването между част от съдебните магистрати и адвокатските кантори.”
Вместо да чуем какви действия ще предприемат членовете на ВСС за очевидно неадекватното и далеч по-лошото – прогнило от зависимости управление на ВКС и на СГС в последните три години, оказва се, че в Страстната седмица кадровици нямало дори да заседават. Заради целия този “низ от случайности” по тълкувателни дела и дела за конфискация на престъпно имущество, ВСС следваше да изиска или поне да сезира компетентните институции в държавата, които да извършат анализ и проверка, а обществото да узнае истината за обвързаностите по високите етажи на правосъдната система. ВСС трябва да е този орган, който да изолира Панов, неговите кукловоди и техните лобисти, като не им позволява да интоксикират съдебната власт. Крайно време е кадровиците да проявят характер и да покажат лидерство, за да накарат и останалите институции да работят. И тук далеч не става въпрос за взимане на кадрови решения и избор на един или друг ръководител на съд и прокуратура - нещо, в което Съдийската колегия на ВСС дори наскоро се провали позорно. Става въпрос за предприемане на конкретни стъпки – проверки от ИВСС, искане за действия от други независими държавни органи, законодателни промени, които да спрат обслужването на олигархията от Темида.
Шепа свързани с олигарси, посредством адвокатите им, съдии се подиграват с цялата правосъдна система. С любезното съдействие на хибридни политически ГМО-та, професионални протестъри и зависими поръчкови “медии” за дезинформация и пропаганда. Нима това не се вижда от контраразузнаването, от прокуратурата, от премиера, от президента, от парламента, че не се взимат мерки, за да се разсече тази токсична симбиоза? Има конкретни стъпки, по които следва да се действа и всяко отлагане превръща отговорните за това представители на държавната власт в потенциални бъдещи мишени на хидрата, оплела в зависимости съдебни инстанции като СГС и ВКС. В крайна сметка се разбра, че преюдициалното запитване е плод на симбиозата между “агнешките главички”, адвокатски лобита и група зависими съдии, чийто край ще дойде по-бързо, отколкото мнозина очакват.