Когато сме гневни, тялото избира мазни, сладки, пържени храни
Оказва се, че не само стресът е виновен да посягаме към храна, когато не сме гладни. До голяма степен преяждането се дължи на нашите емоции.
Първата е страх и безпокойство. След Ковид мнозина започнаха да изпитват паник атаки, възникна състояние на перманентен страх, което се подсилва и от настоящата геополитическа ситуация. Хората се страхуват, че не могат да живеят според старите сценарии, защото светът се е променил. Това в голяма степен показва необходимост от сигурност. Дихателните техники и медитацията могат да помогнат тук. Всеки човек е способен да ги овладее.
Втората емоция е негодуванието, обидата. Тук на помощ може да дойде психологията.
Третото състояние, водещо ни до преяждане, е злоба, гняв или агресия. Когато сме в негативна каскада от емоции, тялото избира мазни, сладки, пържени храни, защото се нуждае от бърза енергия, за да отблъсне атаката. Това е най-бързият начин да получите енергия за справяне с въображаема или реална заплаха. Ако се чувствате ядосани, това означава, че някой е нарушил вашите граници.
Четвъртата емоция е тъгата. Зад нея в по-голяма степен се крие нуждата от подкрепа. Става дума за грижа за себе си и за почивка. Много експерти съветват да прибягвате до нещо, насочено към грижа за тялото ви: правете самомасаж, купете си крем или ароматерапевтична свещ. Тъгата не може да бъде пренебрегната, тя трябва да бъде компенсирана.
Петата емоция е срамът. Пълните хора се притесняват да ядат на обществени места. По време на празник те се хранят малко. Човек заявява, че е на диета. Той знае много за отслабването, но годините минават, а нищо не се променя. И тогава идва срамът. Храната е като наказание за него. Такива хора трябва да работят с диетолог, психолог по хранително поведение или треньор. Трябва да се научите да виждате храната като такава, да приемете себе си, да чувате нуждите си и да не се срамувате от тях.
На шесто място е цяла каскада от емоции, които са положителни: радост, любов, грижа. Нашите баби, дядовци, майки, бащи невинаги могат да кажат колко сме им важни и колко много ни обичат, но могат да ни приготвят нещо любимо: "Постарах се специално за теб, хапни!"