Признаване на разходи за служебен автомобил

Много фирми и еднолични търговци купуват коли за представителни и управленски цели. Затова в рубриката на “Труд” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това как трябва да бъдат осчетоводени разходите за покупка и ползване на автомобила, за да бъдат признати за данъчни цели. Допълнително разглеждаме случая за ДДС при продажба на стар имот.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и внучка.

I Покупка на служебен автомобил

Едноличен търговец има нужда от закупуването и ползването на кола за представителни и управленски цели, в т.ч.: бизнес пътувания в страната и чужбина. Поставен е въпросът: Как да бъде третирана доставката, за да бъдат разходите за придобиване и за експлоатация на колата признати за разходи на предприятието?

За данъчни цели е от значение правилното счетоводно отразяване на придобиването на лекия автомобил. Счетоводното отразяване изисква спазването на Закона за счетоводство и приложимите счетоводни стандарти. Осчетоводяването на придобиването на дълготрайни материални активи се извършва предвид разпоредбите на СС 16 “Дълготрайни материални активи”. За данъчни цели данъчен дълготраен материален актив се определя по реда на чл.50 от Закона за корпоративното подоходно облагане. Съгласно чл.50 от ЗКПО данъчни дълготрайни материални активи са сумите, които отговарят на изискванията за амортизируеми дълготрайни материални активи съгласно Националните счетоводни стандарти, чиято стойност е равна или превишава по-ниската стойност от:

1. стойностния праг на същественост за дълготрайния материален актив, определен в счетоводната политика на данъчно задълженото лице;

2. 700 лв.

Данъчните дълготрайни материални активи се завеждат в данъчния амортизационен план и при формирането на облагаемата печалба се признават данъчни амортизации на основание чл.54, ал.1 от ЗКПО.

Ако закупеният лек автомобил формира текущи счетоводни разходи, същите няма да са признати за данъчни цели (чл.67 от ЗКПО).

Признаването на счетоводни разходи за целите на данъчното облагане с корпоративен данък се определя от това дали разходите се правят с оглед изпълнение на дейността на предприятието, доколко те са документално обосновани и в зависимост от това в какви договорни взаимоотношения се намира юридическото лице във връзка със собствеността върху превозното средство.

В ЗКПО няма специални правила по отношение на разходите за експлоатация на превозни средства, когато се използват в стопанската дейност на данъчно задълженото лице, включително и за управленска дейност. Т.е. следва да се прилага общият режим на закона по отношение на отчетените счетоводни разходи при определяне на облагаемата данъчна основа.

Съгласно чл.10, ал.1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството. Законът изисква и наличие на фискална касова бележка от фискално устройство, освен когато заплащането се извършва по банков път или чрез прихващане. Липсата на касова бележка, когато издаването є е задължително, е основание за непризнаване на счетоводен разход за данъчни цели (чл.10, ал.4 от ЗКПО).

С други думи, ако отчетените счетоводни разходи за амортизация и за експлоатация (гориво, смазочни материали, застраховки, данъци и др.) на лек автомобил, са свързани с дейността на предприятието и са документално обосновани по смисъла на ЗКПО, те са данъчно признати разходи.

За да бъде изписвано горивото като разход, документът за покупката не е достатъчно основание, тъй като в момента на покупката не се правят записи по разходните сметки, а по материалните сметки на предприятието.

Изписването на гориво, отразено в счетоводството на предприятието като разход, също следва да е документално обосновано. Като първичен документ служи пътният лист или пътната книжка за извършените превози, които дават информация за фактическия разход на горива и смазочни материали съгласно нормения разход на гориво на 100 км. пробег и пропътуваните километри.

Счетоводното и данъчното законодателство изискват като разход да се отчита само стойността на фактически изразходваните горива, тъй като разходът за материални запаси е пряко свързан с правилното установяване на данъчния финансов резултат по реда на ЗКПО.

В тази връзка, пътният лист или пътната книжка трябва да съдържат не само пропътуваните километри, но и описание на маршрута. Наличието на пътен лист без документ за покупка, както и наличието на документ за покупка без пътен лист, не са основание за признаване на разхода на гориво.

Ако автомобилът се използва за представителни цели, свързани с дейността, приложение ще намерят чл.204, ал.1, т.1, чл.211 и чл.216 от ЗКПО. В тази хипотеза текстът на чл.10, ал.6 от ЗКПО дава възможност на стопанските субекти да документират разходите по чл.204, ал.1, т.1, обложени с данък върху разходите и когато те са документирани само с касова бележка от фискално устройство или с касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.

Освен необходимата документална обоснованост, при ползване на автомобила за различни цели за правилното определяне на данъчната основа за облагане в съответния данъчен режим е необходимо воденето на аналитична отчетност за случаите, в които лекият автомобил се използва за дейността, за представителни цели свързани с дейността или за лично ползване.

За дружеството няма нормативно ограничение да закупи лек автомобил и да го ползва за нуждите на извършваната дейност при спазване на посочените нормативни актове. При несъобразяване с изискванията на посочените нормативни актове, липса на документална обоснованост, използване на автомобила за личните нужди на собственика или определяне на разходите като несвързани с дейността данъчното третиране ще е на основание чл.26, т.1 или т.2 от ЗКПО в зависимост от конкретната фактическа обстановка.

II ДДС за стара сграда

Дружество е закупило недвижим имот през април 2010 г. При регистрацията на дружеството по ЗДДС не е спазен срокът, в който трябва да се подаде опис на налични активи, поради което е получен отказ от възстановяване на ДДС за покупката на имота. През юни 2019 г. имотът е продаден и е издадена фактура, в която не е начислен ДДС на основание чл.45, ал.3 от ЗДДС. Поставен е въпросът: Дружеството правилно ли е третирало продажбата като освободена доставка?

Доставките на земя и сгради са регламентирани в глава Четвърта от ЗДДС. Според чл.45, ал.3 от ЗДДС, доставката на сгради или на части от тях, които не са нови, доставката на прилежащите към тях терени, както и учредяването и прехвърлянето на други вещни права върху тях, са освободени доставки.

Определението за “сгради, които не са нови”, се извежда по аргумент за противното от определението в §1, т.5 от ДР на закона. Там е дадена дефиниция за “нови сгради”:

а) които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, са с етап на завършеност “груб строеж” или;

б) за които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, не са изтекли 60 месеца от датата, на която е издадено

разрешение за ползване по Закона за устройство на територията.

В конкретния случай имотът не е нова сграда. Чл.45, ал.7 от ЗДДС дава право на избор от страна на доставчика доставките по ал. 1, 3 и 4 да се третират като облагаеми. При продажбата на имота е приложим чл.45, ал.3 от ЗДДС, т.е. е налице освободена доставка, освен ако дружеството не е избрало доставката да е облагаема на основание чл.45, ал.7 от закона.

TRUD_VERSION_AMP:0//
Публикувано от Димитрина Захаринова

Този уебсайт използва "бисквитки"