Цачева и ген. Радев са като културни аристократи в сравнение с шоуменщината и простащината на Тръмп и Клинтън
По едно и също време у нас и в САЩ се избира президент. У нас на 6 ноември се гласува за 5-ия, в САЩ на 8 ноември - за 58-ия президент.
Какво е общото в изборите в САЩ и България?
През 1976 г. в САЩ се появи „Телевизионна мрежа“ - филм, в който гражданите, а и телевизионният водещ - главен герой от филма крещяха „Гневни сме“. Той бе израз на цикличната криза по това време в Америка, рязко променила политическия и икономически курс пет години по-късно, когато дойде Рейгън. Сега ситуацията е същата, но гневът вече е спрямо последствията от онзи неолиберален капитализъм, който създадоха Рейгън и последвалите го политици. У нас хората също са гневни и ненавиждат политиците, тъй като тази политика създаде много по-мизерен, бедстващ и водещ до разпадни процеси капитализъм. И у тях, у и нас либералната демокрация е в криза, а в редица страни вече е в смъртен стадий. Доверието към основна институция като конгреса в САЩ и парламента в България е минимално пренебрежимото 8%. Мнозинство и у тях, и у нас възприема властта като нещо чуждо, вредно, корумпирано.
Изборите и у нас, и у тях са във време на цикличен глобален преход на капитализма, в който имаме устойчива икономическа стагнация, невиждано неравенство, увеличена бедност, криза и олигархизация на либералната демокрация, изострени противоречия в резултат на голямото количество губещи от глобализирания неолиберален пазар.
Това се проявява в едно ново идеологическо противопоставяне и у нас и у тях - между глобализатори и деглобализатори, поддръжници на свободния пазар и протекционисти, либерали и консерватори. Брекзитът във Великобритания бе победа на консерваторите и деглобализаторите. В САЩ Тръмп изразява деглобализаторската тенденция, а Хилъри досегашния курс на глобализирана американска хегемония. Антиглобалистът Тръмп иска да предотврати ТПТИ, да разтури НАФТА, за разлика от глобалистите Клинтън и Обама, предлагащи едно глобално олигархично споразумение, подписано тайно и секретно, за да не могат масите да реагират.
Показателен за тези разделения е дори езикът на основните кандидати в предизборната кампания в България – за първи път през последния четвърт век в устата на кандидатите думата „национален интерес“ се среща май по-често отколкото „европейски ценности“, което досега служеше като идеологическа маска за тотално загърбване на националните интереси от българските политици. Деглобализаторите са във възход навсякъде.
И в САЩ, и у нас за първи път отношението към мигрантите и проблема за изграждането на стена за тяхното спиране става важен елемент на предизборния дебат – той е израз на опозицията глобализатори-деглобализатори.
През август в САЩ излезе и стана бестселър книгата на Питър Турчин „Епоха на разпад: структурно-демографски анализ на американската история“, според която Америка върви към период на дезинтеграция. Но и у нас вървят мрачни прокоби за това дали България ще оцелее през следващите години.
В САЩ истерията, че Русия ги напада и влияе на техния политически живот наподобява времето на маккартизма, а у нас според доклад на Центъра за международни и стратегически изследвания във Вашингтон, написан със съучастието на нашия Център за изследване на демокрацията, България е днес едва ли не под руско робство и трябва незабавно да се поведе битка срещу поробителя. Премиерът Борисов реагира вероятно на него като обяви, че на Русия трябва да се наложат нови санкции, заради Алепо.
Битката е така ожесточена, че така както преди 1989 г. у нас се обвиняваха „Гласът на Америка“ и „Свободна Европа“ за „подривна дейност“ сега Ню Йорк Таймс ругае Русия, че „използва агресивно свободата на медиите“ и е превърнала Лари Кинг в „троянски кон“. А Джон Кери направо нареди да се спрат интернета на Сноудън, защото чрез него Русия влияела на американските избори.
У нас Илияна Йотова говори за „български модел на избори“ чрез фалшификации, заплахи, манипулации, купуване на гласове. В САЩ обаче Тръмп казва същото за техните избори, обявявайки, че ще има изборни измами в големи мащаби в деня на изборите и преди него.
Какво е различното в изборите в САЩ и България?
Ако общото може да се изрази с думи като „криза“ и „гняв“, за различното важат термините „периферия“ и „зависимост“.
В глобалната криза и битката между глобалисти и антиглобалисти, либерали срещу консерватори САЩ са капиталистическият център, а ние опоскана и зависима периферия, от която са извлечени огромни човешки, финансови и материални ресурси. Затова основните кандидати у нас, макар и с различни уговорки подкрепят курса на принадлежност към геополитическата зона на САЩ чрез НАТО и ЕС. Проблемът е, че битката се разгаря, а ние сме на едно от най-чувствителните геополитически места, за което нарастват прогнозите, че ще бъде център на очакван конфликт.
У нас повечето от десните са за „лявата“ (по отношение на бедност, неравенство, социална политика) Клинтън, докато редица от левите и националистите чувстват по-близък „десния“ Тръмп (който е за намаляване на данъците на богатите), заради неговите геополитически позиции, антиглобализъм, критиката на политиката на САЩ в Близкия Изход. Изобщо тази кампания демонстрира тенденция от типа „консерватори от всички страни – обединявайте се“, а традиционните леви се колебаят между политическите симпатии към едните и икономическите към другите.
У нас водещите кандидати се държат като културни аристократи в сравнение с шоуменщината и простащината, демонстрирана от Тръмп, Клинтън и медиите в САЩ. Приличаме си обаче по начина, по който жените кандидати там и у нас обиждат поддръжниците на опонента си. Хилъри нарича симпатизантите на Тръмп „сбор от отчаяни хора“, а Цачева говори, че социалистите били хора които „нямат мозък“.
Като периферна и зависима страна ние сме готови да подпишем и СЕТА и ТПТИ, за които даже водещите при телевизионните дебати между претендентите за президент у нас, не смеят да попитат какво им е мнението. У нас антиглобализаторите се чуват много по-слабо, независимо от това, че тези неолиберални споразумения допълнително ще увеличат неравенството и бедността, както стана след влизането и в свободния пазар на ЕС.
И САЩ, и България са в началото на нов преход, независимо от това кой ще победи и там, и тук. Неговият край съвсем не изглежда така оптимистичен както в очите на тези, които пееха у нас през 1990 г. „времето е наше“, нито на тези, които в САЩ обявиха, че е дошъл „краят на историята“ и „ХХI век ще бъде американски век“.