Потресена съм като майка и гражданин на тази страна от това, което преди дни се случи в столичното 52 училище в кв. “Бояна”. Смъртта на 11-годишното момиче и трагедията на едно българско семейство ни карат да се замислим какво се случва в обществото ни. Как възпитаваме децата си, имаме ли време да разговаряме с тях, да им даваме необходимата любов и топлина, на какви ценности ги учим, знаем ли с кого и къде общуват? Откъде идва толкова много жестокост и агресия?
За превенция на агресията трябва да се говори всеки ден, за да изкореним жестокостта в отношенията между децата ни! Важно е всички ние по-често да разговаряме с децата си за техните проблеми и неволи, да им показваме колко са значими и обичани от нас, да чувстват семейния уют и топлина. Това ще ги накара да бъдат по-добри и всеотдайни един към друг и в обществото, и сред съучениците. Родителите и учителите трябва да бъдат партньори в борбата срещу агресията.
Ето какво показва едно скорошно социологическо проучване. Според родителите и децата недобрата семейна среда (73%) и липсата на дисциплина в училище (68%) са сред основните причини за агресията в училище.
Служебният министър на образованието Николай Денков изрази мнение, че има една интересна идея - родителите веднъж на няколко месеца да могат да влизат в час. Така реално щели да преценяват каква е отговорността им за справяне с агресията. А защо това не се е случвало? А се заговори за тази идея след поредния трагичен инцидент. Или просто казано - след дъжд качулка.
Образованието и възпитанието на децата ни в ценности трябва да се превърнат в приоритет на държавата. Но когато агресията е навсякъде около нас, как да се случи това? Дали не трябва първо ние, възрастните, да се променим в начина си на общуване, да се замислим кое е морално и кое не, да изкореним лицемерието и жестокостта помежду ни? Замислете се - къде сме ние като родители и как възпитаваме собствените си деца? Нима ние не сме най-добрият пример за тях?
В страната има общо 2473 училища, но 156 от тях нямат медицинско обслужване, още повече са и без психолог. 52 са училищата с лекар на пълен щат, 55 са училищата с лекар на непълен щат, в 294 училища има фелдшер на пълен щат, с фелдшер на непълен щат са 158 училища. 923 са училищата с медицински сестри на пълен щат, а 664 са училищата с медицински сестри на непълен щат. В 370 училища има медицинско обслужване от амбулатория за първична медицинска помощ - по думите на служебния министър на образованието и науката Николай Денков.
В училищата има общо 390 психолози и 692 педагогически съветници. Много или малко е това и каква трябва да бъде оптималната бройка за такива специалисти в българските училища?
Според управляващите днес във всяко училище няма как да има лекар, а общопрактикуващият трябва да прецени дали да се звънне на спешния телефон 112 и дали е необходима неотложна медицинска интервенция.
Вследствие на делегираните бюджети медицинско лице може да има в училище с минимален брой 800 ученици. А това възпрепятства 70% от българските училища да имат медик на цял щат. Освен това медицинските лица в общинските учебни заведения се назначават от кмета. Нима това е в интерес на доброто управление в учебното заведение? Дори служебният министър на здравеопазването д-р Илко Семерджиев ни убеждава, че няма необходимост от лекари в българското училище, защото в него има само здрави деца. Всички знаем, че това не е така, защото голям процент от децата страдат от диабет, астма, алергии и т.н.
Но дори във всяко българско училище да има лекар, той не може да излекува съвременните форми на агресия. На всеки от нас трябва да бъде ясно, че имаме задължението да възпитаваме нашите деца. Всеки родител носи наказателна отговорност при определени дефицити във възпитанието и наличието на агресивни действия на детето му. Ще ви припомня, че вековна традиция в българското общество е участието на родителите като равностойни партньори в образователно-възпитателния процес.
Нека бъдем по-добри и състрадателни
Поднасям моите искрени съболезнования към майката и семейството на 11-годишното момиче. Тъгата и болката ми са огромни от тази смърт и всичко, което се случва в обществото ни. Децата на България винаги са били мой приоритет. Нека ги пазим, обичаме и закриляме! Те са бъдещето и светлината! Нека има по-малко агресия във всекидневието ни, в общуването ни, във всеки дом и всяко българско училище. Агресията поражда агресия. Затова нека бъдем по-добри, искрени и състрадателни и се върнем към изконните ценности, които векове наред са съхранявали българския дух и национална идентичност.