Основният въпрос за участието на Скатов в комерсиалната зимна експедиция: Защо е бил там?
Свръзката в алпинизма е сакрално нещо. Не само въжето свързва хората в нея. Те изживяват съвместно неща - и хубави и лоши, понякога трагични. Не е чудно защо връзките, създадени в свръзките, понякога са по-дълготрайни от семейните такива.
Българският алпинизъм има епична и славна история, в която понякога плановете и реализацията са били много мащабни. Изпълнението, макар и белязано епизодично с трагични инциденти, може да носи само гордост. В Непал и Пакистан споменаването на българските алпинисти ставаше с уважение. Не само заради експедицията през 1984 г. по Западния гребен на Еверест.
Винаги във високите планини постиженията на българи са правени от групи или свръзки, сработени преди това по българските алпийски обекти.
Та, дали е случайно, че последните инциденти, при които загинаха четирима българи, станаха в комерсиални експедиции, в които те бяха сами, по-точно тръгнали сами от България? Моето убеждение е, че всяка от последните трагедии вероятно е нямало да се случи, ако хората са действали в сработена свръзка.
Трагичният инцидент със Скатов е само отпреди няколко дни. Лошото при него е, че се събраха в едно и много неблагоприятни фактори - преекспониране от медиите плюс ангажимент към спонсори, за да плати участието си в експедициите.
Има вече разни версии защо Скатов е паднал. Тъй като е ясно, че никой не го е бутнал - става дума за грешка - или техническа с превключване на въжета, или грешка при откатерване, или използване на старо въже, което се е скъсало. Едва ли има значение, когато човекът го няма. Грешки правят и опитни алпинисти, особено на слизане.
За участието на Скатов в комерсиалната зимна експедиция на К2 основният въпрос е: Защо е бил там? Защо, въобще, трекинг агенцията Seven Summit Treks организира зимна експедиция за клиенти на трудния и за лятно изкачване К2? Всички се опасявахме от нови жертви. За съжаление, една от тях е от България.
Агенцията е непалска и се движи от шерпи. Ролята на шерпите в съвременния височинен алпинизъм, в комерсиалните експедиции, в тази експедиция, и въобще, заслужава повече внимание, надявам се, предмет на друг коментар.
Защо медиите да са фактор ли? Те допринесоха за това да окачествяват изкачвания по оборудвани с въжета до самия връх маршрути, с допълнителен кислород и личен шерп, като постижения в алпинизма. Не е оправдано в централните новини да слушаме някакви подробности около пребиваването на даден клиент в базов лагер. Обидно е.
Медиите и спонсорите, освен всичко друго, много се връзват на изрази като „Хималайска корона” или „Seven Summits”. Наистина ли тези хора си мислят, че продължават делото на Меснер, Кукучка и Виелицки? Които са имали винаги за цел нещо ново, нещо специално при изкачванията. Не знаят ли, че не е важно колко и къде, а как е направено?
За илюстрация на последното, ще дам пример с Меснер. През 1978 г. той и Хабелер направиха първото изкачване без кислород на Еверест. Но в рамките на „кислородна” експедиция. Меснер ясно съзнаваше какво е това - че няма пълна стойност. И направи невъзможното: през 1980 г.: изкачи върха сам (сам в планината над базов лагер), по частично нов маршрут и без кислород, в мусонния период.
Въпросът с комерсиалните експедиции е сериозен. Услугите, които се предлагат, включват парапети до върха, осигуряване на кислород над определена височина, палатки, спален чувал и храна във височинните лагери, личен шерп и др. Някои от услугите са опции и повишават цената. Тези улеснения спомагат да се появяват търсачи на силни усещания, за които се появяват допълнителни опасности - в случаите в които по някаква причина парапетите ги няма, кислородът свърши или палатките ги е издухал вятърът. Движението се затруднява, стават задръствания, бутат се камъни и т. н.
Тази статия има единствено за цел да помогне да се осмислят причините за възникване на инцидентите, за да се избягват в бъдеще - от живите. Както и да има етика и по-добър стил при изкачванията.
Призовавам за повече смирение в планината и след това в „цивилизацията”. Да опитаме да върнем идеалните си цели и постъпки. Да правим и катерим това, което искаме - с почтени средства, а не на всяка цена.
*Авторът е един от най-успешните и уважавани български алпинист. Пълният текст можете да прочетете на www.climbingguidebg.com/