Партийните водачи трябва да се научат да откриват и решават навреме проблемите на обществото
Едни от най-големите коалиции у нас не са създавани в нормални времена, а в преломни - и дори драматични години
В навечерието на новата 2025 година българите очакват с вълнение Дядо Коледа да им поднесе като подарък най-голямото благо за всеки народ в една демократична държава: солидно, коалиционно правителство, което да управлява ефективно, в полза на народа. Причините за това гражданско терзание са много и все обективни. На първо място, защото между българите липсва богата коалиционна култура, в националното политическо мислене. Причината е проста: едни от най-големите коалиции в България не са създавани в нормални времена, а в преломни - и дори драматични години. Поради това от тях не са останали само положителни следи, за да са основа те за политиката ни днес. Даже може да се каже още по ясно - точно при коалиции, българите са дали най-много жертви, посечени от българска ръка!
Да вземем за пример някои от най-големите, управлявали през последното столетие. От общо шест, три от най-големите коалиции са се изявявали в най-сложните периоди и са нанесли най-големите поражения, на българи от българи. В средата на 20-те години на ХХ век „Народният сговор“ окървави националната политическа сцена. Неговото правителство разгроми законната земеделска власт, смаза Юнското и Септемврийското въстания от 1923 г., въведе първия извънреден „Закон за защита на държавата“ и изхвърли в нелегалност, левите политически партии - БЗНС и БКП. Между 1944 - 1947 година, коалицията на ОФ ликвидира частната собственост, отстрани центристките политически сили от зоната на властта и изтласка старата интелигенция от духовния живот на нацията.
След 1989 година коалицията на СДС обърка икономическата политика на прехода. В резултат беше ликвидирано модерното селско стопанство и развитата промишленост в нашата страна. По тези причини в българското обществено съзнание не е останал ярък, положителен образ като трайна цивилизационна следа само за ползи и предимства на коалиционния тип управление. Българите не познават ярки всенародни любимци - авторитетни „строители на коалиции“, с много и безспорни резултати. Така че те да се сочат като пример за следване, днес и в перспектива. Известната „Тройна коалиция“, която през 2007 година вкара България в ЕС, е сред изключенията от основното правило: големи коалиции в България да се създават, предимно в преломни периоди из народната ни история! Едва ли не „когато ножът опре до кокала“! И то не, за да управляват държавата по мирен и цивилизован начин. А за да се наложи - и то по конфликтен път, една безалтернативна доктрина, за ново развитие на свободното българско общество. На големите завой в историята - след 1919, 1944 и 1989 г. нито една от съществувалите там партии, не е била в състояние да реши сама кризисната проблематика. Така че доминиралият „силов вариант“ на коалиционното действие в български условия, пречи на партиите в мирно време да си извличат поуки и да виждат само големи ползи от коалициите.
В паралелен план, от изключително голямо значение за липсата на траен интерес към големите коалиции в нашето време е и логиката, по която се развива съвременното ни народностно битие. България тръгна по капиталистически път на развитие едва преди четвърт век. На запад тези процеси са протекли преди 200-300 години. А у нас първоначалното натрупване на капитала едва е започнало. Ето защо мечтата за богатство е днешният велик мотиватор и основна движеща сила за много българи от активните сега генерации.
Страната ни обаче не разполага с бивши колонии, от които да се извличат лесни печалби. Липсват ни и промишлени гиганти, чиито стокови потоци да заливат световните пазари и да носят големите пари на своите притежатели. Проблемът с първия милион се решаваше сравнително лесно в България до началото на новото столетие, докато течеше така наречената „приватизация“ на икономиката, създадена от комунистите при социализма. Към началото на новото столетие обаче този процес приключи. От тогава като единствено надежден път за сравнително лесно и бързо забогатяване се вижда контролът над държавния бюджет и следващите от него инвестиции в обществено значимите проекти. Те се възлагат предимно на „свои хора“ около властта - независимо дали ще се строи път, водопровод или детска градина. Поради това през последното десетилетие между партиите се зароди една непозната в миналото надпревара кой и как да се добере най-трайно до властта, за да овладее монопола за разпределяне на най-големите пари в държавата? Това е основният съвременен източник на недоверие, вражда и надлъгване между основните претенденти за изпълнителната власт. Затова и в днешното ни общество липсват основополагащи, модерни мотиви и трайно цивилизовано желание, за съвременно коалиционно мислене и действие. Защото партиите се движат по посока на парламента и правителството, водени от мечтата за бързо и лесно забогатяване „на своите“ с народната пара.
Този основен политически абсурд на нашето време обаче не може да се обясни напълно, ако не се отчете появата на още едно важно ново обстоятелство: липсата на страх от обществена санкция, заради неефективното властване! Главно заради масовото отдръпване на нацията от зоната на политиката! През последния четвърт век българите осъзнаха и целите, и логиката, по която се мисли и действа сред голяма част от нововъзникналия политически елит. За всеки нормално мислещ човек в държавата е ясно, че набързо създаваните партии се възглавяват от млади и неопитни, но доста меркантилни хора. Те постоянно говорят за демокрация, имат претенции към опонентите си, но оказали се на власт, същите тези персони създават нищожен демократичен политически продукт. Ето защо резултатите от дейността на вече овластените не удовлетворяват подавляващото мнозинство от българите.
Затова за пръв път в народната ни история в България се роди „политическият абсентизъм“- отсъствието, отдръпването на масата от народа от участие в демократичния избирателен процес. В резултат около партиите се формираха само някакви не големи, но по своему мотивирани малцинства. Техните интереси изискват едно нещо: партията им да е във властта, за да спуска обществените поръчки! Нищо повече! Затова тези обкръжения гласуват постоянно „за своите“ и по този начин ги държат в зоната на управлението. А овластените, по време на мандатите си, задоволят интересите „на своите“ последователи. Докато масата от народа, стои настрана от политиката и се затваря отново и отново, в рамките на лично-семейното си битие, за да търси изход в „самоспасението“.
Да, но! Тази трагикомедия не може да продължава вечно! След 7 неуспешни парламентарни избори, проведени в България за 4 години и глухите дочуха, и слепите видяха, че от към хоризонта се надига страшен тътен. И е достатъчно очакваният „голям играч“ да излезе на арената, за да измете поне половината от сега съществуващите партии. Това е основната причина, поради която тази есен като че ли започна някакво помъдряване сред водачите на парламентарно представените политически сили. Дано те да са си направили верните изводи и да тръгнат истински по пътя на всеобщото спасение - нормалното, демократично коалиционно управление, на нашата прекрасна Родина.
От тук и основният извод: създаването на една солидна управленска коалиция от политическите партии в Народното събрание не е въпрос да се осигури ефективно управление на държавата само през 2025 година. Днес пред многопартийната система на дневен ред е застанала една велика политическа цел. Тя се свежда до необходимостта, а и възможността, да се докаже на българския народ колосалната полза от коалициите. И в мирно, а не в преходно време! Защото в нашето минало има и положителни коалиционни примери, които трябва добре да се изучат. За да се обогати българската национална, демократична политическа култура. Първото условие за това обаче е да се докаже на народа, че властта може да носи всеобщо благо, а не само полза на онези, които я притежават. Там някъде минава пътят, по който нацията ще се върне отново пред урните. За да стане това обаче, партийните водачи трябва да се научат да откриват и решават навреме проблемите на обществото, в коалиция с верни партньори; след това да изпълняват честната дума, дадена при формирането на обединенията; длъжни са да работят всеотдайно, за да може политиката на сдружението им да успява; необходимо е партийните лидери мъдро да се съобразяват с особеностите на своите съратници, за да не провокират излишни кризи в коалиционния съюз. Само така и тогава целият народ ще почувства ползите от градивната коалиционна практика. За да я подкрепи и той, а тя да се превърне в необратима тенденция на нашия демократичен живот в мирно време.