Има интерес към уедрени терени
Добрич е № 1 с 2000 лв. за декар
Пазарът на земеделска земя през миналата година беше стабилен с минимален ръст на цените от около 5%. Това съобщи председателят на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ) Стайко Стайков. Според него тази тенденция ще се задържи и през настоящата година. „Не виждам причини за големи амплитуди в цените, нито пък очаквам да настъпи сериозна криза, която да доведе до снижаването им. Земята ни е една от най-плодородните в света, така че е нормално цената й да задържи нивата си и малко да се повиши”, каза Стайко Стайков. Той уточни, че има устойчив интерес за покупка на качествена и уедрена земеделска земя, като цената се влияе не само от климата и релефа, но и от размера на парцела, почвата, възможностите за напояване и сключените договори за наем.
През 2018 г. Добрич отново беше с най-висока цена на земята, като според реално сключени сделки, максималната средна цена е била 2000 лв. за декар, а минималната - 1550 лв. За сравнение през 2017 г. сделки в района са се сключвали на максимална средна цена от 1800 лв. за декар и минимална от 1600 лв. за декар. Силистра е вторият район с най-високи цени през изминалата година, тенденция наблюдавана и през предходните години. Там най-много са плащали по 1600 лв. за декар, а най-малко 1350 лв. за декар. На трето място по високи цени са градовете Варна, Русе, Плевен, Шумен и Разград, където при покупка на земя максималната цена е била 1300 лв. за декар. На най-ниски цени земята се е търгувала в Габрово и Кърджали – 400 лв. за декар, показва статистиката на асоциацията.
България е с най-раздробената земеделска земя в Европа след възстановяването ? в реални граници, коментира Стайко Стайков. Според него основните проблеми в развитието на пазара са свързани с липсата на специализиран закон за комасация, крайно недостатъчната инфраструктура за напояване, както и слабо развитата система за защита от градушки.
Съществен момент за развитието на бранша през тази година ще бъде предстоящото приемане на Закон за собствеността, поземлените отношения и опазването на земеделските земи, смятат от БАСЗЗ. Според Венцислава Монева, член на асоциацията, философията на предложения последен проект на т. нар. Закон за земята е бил в противоречие не само на Конституцията, но и на цели клонове в правото. Заложените в него текстове противопоставят собствениците на земя и ползвателите. Тя даде пример с правото ползвател на земя (но не и собственик или упълномощено от него лице) да преотдава правото на ползване на имота на трети лица. Така един наемател (притежаващ по същество правомощие да ползва имота) по силата на едногодишен договор за наем на земеделски имот, може да преотдаде (вкл. под аренда за 10 г.) същия този имот и то без изрично формулирано съгласие от страна на собственика. От БАСЗЗ очакват Министерството на земеделието да поднови диалога с браншовите организации и те да бъдат включени в работните групи по изготвянето на проекта на Закон за земята.
Да се създаде Национална поземлена банка, която да бъде активен участник в процесите по установяване и поддържане на консолидирани земеделски територии, предлагат още от БАСЗЗ. Идеята е в поземлената банка да участва и държавата с целия си поземлен ресурс. „Държавата ще може като банка да купува, да продава, да заменя земя. Може да участва в проекти за комасиране, включително и съвместно с асоциацията”, каза Стайко Стайков. Според него само с участието на държавата може да има реална комасация. По този начин ще се управляват ефективно земеделските земи и ще се привличат инвестиции в селскостопанските сектори.
Видин и Враца с най-голямо нарастване на цените
Рентите се движат между 20 лв. и 120 лв. на декар
Нивите ни са най-разпокъсаните в Европа
През миналата година най-голям ръст на продажните и наемните цените на земеделската земя е отчетен във Видин, Враца и Монтана заради качеството на земята и високото ниво на валежи, което е предпоставка за отглеждането на една основна култура – царевицата. Това увеличава приходите и тласка нагоре продажните цени на земята и рентите, отбеляза председателят на асоциацията Стайко Стайков.
Той очерта и някои от проблемите пред сектора. Един от тях е липсва и дългосрочна стратегия за развитие сектора. „Имаме най-раздробената земя в Европа. Средният парцел в Южна България е 5 декара, и 8 декара в Северна България. Това също са негативни предпоставки за външните инвеститори. Те вече не искат да купуват, а последните сделки дори показват, че продават земята си”, посочи Стайков. Той допълни, че чуждестранните инвеститори търсят предимно уедрени парцели, които обаче в България са голяма рядкост.
Сред другите проблеми в сектора е обезщетяването на земеделските стопани при бедствия. „Обезщетяват се само бенефициенти при 100% щета, а това е голяма рядкост”, посочи Стайков.