Народното събрание може да изменя и допълва всички разпоредби на конституцията с мнозинство от три четвърти (90 от 120-те депутати) на три гласувания в различни дни. Право да внасят проекти за промени имат една четвърт от народните представители (30 депутати) и президентът.
Запазва се т.нар. бавна писта, при която предложения за промени в основния закон не са получили три четвърти, но поне две трети от гласовете. В такъв случай те се обсъждат след два по пет месеца и се приемат с мнозинство от две трети.
Това предвижда проектът за нова конституция, внесен от ГЕРБ.
Според проекта обикновен парламент ще може да приема и нова конституция и да решава основни въпроси като изменение на територията на страната или промяна в устройството на държавното управление с мнозинство от четири пети (96 депутати).
С тези разпоредби на практика се отменя институцията Велико народно събрание и се предлага следващият велик парламент да е последен.
Същевременно в самия край на проекта (относно ключовите решения на парламента) се споменава понятието Велико народно събрание, но избор и функции на такова не са уредени.