Приватизацията през 2011-2012 г. на остатъчните пакети от ЕВН, ЧЕЗ и ЕОН се оказва поредният лобистки удар на „бялата якичка“ от Разград
През 2010 г. Иво Прокопиев е председател на КРИБ (Конфедерация на работодателите и индустриалците в България). В този период бизнесменът от Разград е в апогея си, развива бизнес с природни ресурси, медии, соларни паркове, недвижими имоти, инвестиционно посредничество.
Нещо повече - влиятелен е, има контакти с целия политически спектър, Оказва се, че дори лично посочва част от министрите в първия кабинет на Бойко Борисов. Както самият Борисов признава в едно свое скорошно интервю, Прокопиев е лобирал пред него и е успял да получи цели четири министерски кресла - тези на Росен Плевнелиев, Нона Караджова, Трайчо Трайков и Симеон Дянков. С Плевнелиев са отдавнашни бизнес партньори, с Дянков го свързва дълго приятелство още от студентската скамейка (към онзи момент Прокопиев дори му е предоставил апартамент за живеене), а Трайчо Трайков е прокурист на ЕВН, приватизацията на което е била консултирана от фирмата на разградския бизнесмен „Булброкърс“.
Към 2010 г. от скандалните приватизационни сделки за „Винпром Дамяница“ и „Каолин“, чрез които Прокопиев натрупва първите си милиони, е минало повече от десетилетие и макар че обществото не е забравило бандитския грабеж на държавното имущество от Костов и видните му „приватизатори“ от кръга „Агнешките главички“, бизнесменът Прокопиев може спокойно да обърне поглед към новите възможности, които му се разкриват чрез достъпа до изпълнителната власт.
Въпреки че и досега няма приет закон за лобизма, който да постави ясна граница за това докъде се простират правата на политиците, в желанието им да „услужат“ на бизнеса Дянков и Трайков доказват с времето, че са повече от лоялни към скрития си началник Прокопиев. Емблематичен пример за това е приватизацията през 2011-2012 г. на остатъчните пакети от електроразпределителните дружества.
Публична тайна е, че през 2004 г. „Булброкърс“ на Иво Прокопиев благодарение на контактите си с Лидия Шулева участва като реален консултант (макар формален такъв да е друго дружество) в приватизацията на седемте електроразпределителни дружества, придобити от ЕВН, ЧЕЗ и ЕОН. Тогава обаче продадените от държавата акции са само 67% за всяко от дружествата. Шест години по-късно Прокопиев, разполагайки вече с „персонален“вицепремиер министър на финансите (Симеон Дянков), както и с министър на икономиката и енергетиката в лицето на Трайчо Трайков, вижда шанс да изкара следващите си милиони именно от продажбата на остатъчните пакети на държавата в трите дружества. Във факта, че ще употреби властовите си контакти за това, Прокопиев очевидно не съзира проблем, напротив - това е златна възможност, която не би пропуснал. Още повече че веднъж го е правил безпроблемно преди 10 години, при приватизацията на „Винпром Дамяница“ и „Каолин“, станали негови благодарение на връзките му с кръга „Агнешките главички“и с премиера Иван Костов. Сега обаче Прокопиев не се нуждае от посредници, защото сам дърпа конците на хората, от които зависи раздържавяването. Моментът е удобно подбран, тъй като дяловите участия на държавата в трите енергийни мастодонта са вече миноритарни, а и продажбата им ще позволи върху „постната пица“ на Дянков, както беше известен бюджетът му, все пак да бъдат добавени свежи пари. Малката подробност е, че тримата вероятно изобщо не са водени от такива благородни подбуди - парите наистина са важни за държавата, но по-важното е, че средствата, изкарани от комисиони, ще са за Прокопиев.
Схемата проработва благодарение на това, че тогава в Националния съвет за тристранно сътрудничество, обединяващ синдикати, правителство и бизнес, Дянков е председател, а Прокопиев (освен че участва в него в качеството си на шеф на КРИБ) е избран и за заместник. Заседанията на тристранката, както е известна и досега тази форма на консултации, са редовни, почти всяка седмица. В ранната пролет на 2010 г. обаче се случва нещо интересно. На призива на Симеон Дянков да се намерят начини за попълване на очертаващия се бюджетен дефицит от над 1,5 млрд. лева, при това без да се вдигат драстично данъците, присъстващият на срещата Иво Прокопиев повдига въпроса за попълване на част от тази „дупка“ чрез раздържавяване на остатъчните пакети държавни акции от ЕВН, ЧЕЗ и ЕОН. Разбира се, това предложение е направено фино, без натиск, под благовидния предлог да не се увеличава ставката на ДДС, а в държавата да постъпят приходи от друг източник и да се привлекат нови чуждестранни инвеститори. Идеята всъщност не е нова, но тъй като точно в този момент се води широка обществена и синдикална кампания именно против злоупотребяващите с монополното си положение електроразпределителни дружества, предложението на Прокопиев не е прието еднозначно, особено от синдикатите. Причината според тях се крие в логичния факт, че негативните настроения против енергийния монопол съответно биха се отразили негативно на цената на тези акции, от което държавата би била ощетена. Това също е твърде спорно, защото към този момент дружествата са преструктурирани, инвестициите са увеличени, а разходите са на ниски нива. Разбира се, тогава никой не подозира, че Прокопиев има личен интерес от тази приватизация и въпросът остава единствено за механизма, по който подобно раздържавяване би било възможно. Не е изненадващо обаче, на фона на събитията, които ще последват, че както Дянков, така и Трайков, са „за“ тази продажба, макар че това може да доведе до заобикаляне на законовите разпоредби, според които средствата от всяка приватизация трябва да постъпят в Сребърния фонд, а не да бъдат използвани за бюджетни разходи. Предложението на Прокопиев и Дянков е акциите в трите дружества да се обособят в отделна фирма с държавно участие (което впоследствие се реализира), като пакетите бъдат продадени чрез фондовата борса. Макар опитът им да форсират продажбата да не успява веднага, все пак през 2011 г. процедурата е стартирана.
Тук обаче започват твърде смущаващите факти. Оказва се, че за инвестиционен посредник при продажбата на акциите на ЕВН държавата избира „Булброкърс“ на Иво Прокопиев. При над 50 фирми на пазара на тази услуга съвпадението едва ли е случайно. Едва ли е случаен и фактът, че едновременно с това „Булброкърс“ се явява и консултант на ЕВН. Почти по същото време, през лятото на 2011 г., във вестник „Капитал“ излиза статия под заглавие „Евтино, но неизбежно“, в която се акцентира на необходимостта от тази продажба, независимо че цената няма да е очакваната от правителството - поради намалелите печалби на трите дружества, регулацията на цените от страна на ДКЕВР, а и продължаващата икономическа криза. Или съвсем в реда на нещата „Капитал“ подгрява сделката медийно.
Предколедно на 21 декември 2011 г. продажбата на 33-те процента държавно участие в ЕВН приключва само час след като акциите са пуснати на фондовата борса. Въпреки думите на Прокопиев и Дянков от преди година, че ще се появят чужди инвеститори, това не се случва, защото целият пакет е изкупен… от самото ЕВН. Случайност? Едва ли. Действията на Прокопиев разкриват истинската му цел - ЕВН да получи тези акции на възможно най-ниската цена. При тази сделка разградският бизнесмен се намира и от двете страни: като посредник на продавача - държавата, и като консултант на купувача ЕВН, което само по себе си е изключително скандално. Но това съвсем не е всичко. Фондовата борса пуска описание на аукциона само десетина дни преди началото му, което автоматично лишава потенциалните инвеститори от каквато и да било възможност за анализ на състоянието на ЕВН, а и през декември повечето чужди компании отдавна са приключили финансовите си планове за годината. Отделно от това проспектът за публичното предлагане е изготвен от „Булброкърс“ само на български език, което естествено лишава чуждите компании от възможност дори да разберат каква продажба предстои. Малка, но важна подробност е, че по това време в Комисията за финансов надзор заместник-председател, отговарящ за инвестиционната дейност, е близката приятелка на Прокопиев Димана Ранкова. Това обяснява одобряването на проспекта и даването на зелена светлина на сделката от страна на регулатора (след напускането на КФН Ранкова е назначена от Плевнелиев за негов съветник). Самата продажба също е извършена при заобикаляне на правилата. Използван е методът „смесен закрит аукцион“, който ограничава реалната конкуренция между потенциалните купувачи, а освен това не подлежи на контрол от Комисията за финансов надзор. Така при стартирането на продажбата от ЕВН в рамките на 15 минути са подадени 34 лимитирани поръчки, всяка с незначително увеличение на предлаганата цена. По този начин останалите инвеститори, дори да е имало такива, окончателно са лишени от възможността да сключат сделка по тяхно нареждане и електроразпределителното дружество придобива на практика почти всички акции (над 93%).
Скандалът се крие и в цената, на която са изкупени тези акции. Оценката на ЕВН е изготвена, разбира се, от „Булброкърс“, като на аукциона е постигната средна цена от около 1600 лева за акция. Само 6 месеца след това при търговото предложение на ЕВН цената вече е 3045 лева за една акция. Последвалият анализ от страна на Комисията за финансов надзор разкрива, че държавата е ощетена с 88 млн. лева от това раздържавяване, като председателят на комисията Стоян Мавродиев сезира прокуратурата, наложени са и административни санкции на „Булброкърс“. Тези действия, разбира се, веднага му спечелват омразата на Прокопиев, а вестниците „Капитал“ и „Дневник“ започват да публикуват ежедневно материали против Мавродиев. Твърде интересен е и един друг факт - издаденото наказателно постановление от КФН против „Булброкърс“, с което дружеството е наказано за борсовата манипулация, е потвърдено от Районен съд-София, но впоследствие, през 2014 г., е отменено от Административен съд-София град. Председател по това време на съда е Лозан Панов - настоящ шеф на ВКС, към когото Прокопиев, „Агнешките главички“ и цялото грантово зависимо протестърско съсловие не крият своите симпатии.
Като краен резултат от описаната схема ЕВН се сдобива с остатъчния пакет акции на занижена цена по време, когато бившият му прокурист Трайчо Трайков е министър на икономиката и енергетика и пряко отговаря за тази продажба. Прокопиев прибира комисионите, а държавата е ощетена с 88 млн. лева.
Виновни обаче няма, а Прокопиев и Трайков упорито продължават да твърдят, че всичко, свързано с тази приватизация, е законно и морално. Мотото на кандидатпрезидентската кампания на Трайков през 2016 г. дори беше „Силата да бъдеш свободен“. Само че обществото отдавна трябва да е разбрало, че „белите“ якички на хора като Прокопиев, Дянков и Трайков са достатъчно оцапани, а скритото преплитане на личните интереси на политици, държавници и на бизнесмени се нарича още „задкулисие“.